Решение № 2878 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2013 г.

Решение № 2878 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13784/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Рени Христова Коджабашева, съдия в Софийски градски съд, срещу решение № 11073 от 23.07.2013 г. по адм. дело № 12379/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Касационната жалбоподателка излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява, че решението се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и установените с тях факти, вследствие на което съдът е направил и неправилни изводи. Твърди, че в рамките на образуваното срещу нея дисциплинарно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на процесното решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) и представляващи основание за отмяната му. Неправилно в рамките на съдебно-административното производство са взети предвид изготвени от ИВСС справки, (които не са й връчени и чието съдържание не й е известно,) нямащи отношение към работата и наложеното й наказание, чиято цел е същата да бъде злепоставена. Касационната жалбоподателка твърди, че не е извършила виновно вменените й дисциплинарни нарушения, а наложеното й дисциплинарно наказание е наложено в нарушение на чл. 309 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Иска отмяна на обжалваното решение с пререшаване на спора по същество, като се отмени процесното решение на ВСС. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Заинтересованата страна - Инспекторат към Висшия съдебен съвет, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Рени Христова Коджабашева, съдия в Софийски градски съд, против решение на Висшия съдебен съвет по т. 43 от протокол № 37 от 20.09.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 15 % за срок от една година" за извършено от нея дисциплинарно нарушение - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Решението е мотивирано с надлежно проведена дисциплинарна процедура и налагане на дисциплинарното наказание при безспорно установена фактическа обстановка, сочеща на заложените в закона основания по т. 1, ал. 4, чл. 307 от ЗСВ. Прието е за безспорно установено забавянето на 70% от съдебните актове (77 броя дела) за 2011 г. с четири и повече месеца, а по 7 дела - над 12 месеца, с оглед на което съдът е възприел извода на дисциплинарнонаказващия орган за системност на неспазването на сроковете, предвидени в процесуалните закони. Прието е също за недоказано твърдението на жалбоподателката, че натовареността й била свръхголяма по отношение на останалите съдии и състави в гражданското въззивно отделение, като решаващият състав е изтъкнал, че липсват пречки от обективен характер, препятстващи изпълнението служебното задължение на съдията да постановява съдебните актове в разумни срокове. Отхвърлил е като несъстоятелни и оплакванията за липса на мотиви за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като ВСС може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, различно от предложеното по вид и размер от страна на дисциплинарния състав, като в случая членовете на ВСС са изложили съображенията си за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание от предложеното, като са се позовали на големия брой забавени съдебни актове, дисциплинарната практика в тези случаи и отражението на нарушението върху общественото доверие към съдебната институция. В тази връзка е приел, че процесното решение на ВСС е взето при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Обжалваният съдебен акт е правилен. Основните оплаквания, изтъкнати от касационната жалбоподателка както пред първоинстанционния съдебен състав, така и пред касационната инстанция, са за неправилност на административния акт, тъй като ВСС е наложил дисциплинарно наказание, различно от предложеното от дисциплинарния състав, не са отчетени изключително високата персонална натовареност на съдията, както и липсата на виновно поведение у същата, довело до забавяне на делата. Оплакванията са неоснователни. Касационната инстанция споделя изводите на тричленния съдебен състав за законосъобразност на решението на Висшия съдебен съвет като постановено при спазване на административнопроцесуалните правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и съответствие на целта на закона. Съдът е извел правните си съображения въз основа на резултатите от извършена от ИВСС проверка за относимия период, като е направил обоснован извод, че подробно описаните в решението на дисциплинарния състав дисциплинарни нарушения са извършени от касационната жалбоподателка и правилно са квалифицирани като такива по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ. Правилно решаващият състав е приел за недоказано твърдението на съдия Коджабашева за свръхголямата й натовареност по отношение на останалите съдии и състави от гражданското въззивно отделение, като се е позовал на представена по делото справка за дейността на ГО-въззивни състави при Софийски градски съд. Касационната жалбоподателка не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си в обратен смисъл, поради което правилно е прието, че натовареността на същата не представлява обективна причина, поради която не следва да се ангажира дисциплинарната й отговорност. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че ВСС е наложил на касационната жалбоподателка дисциплинарно наказание, различно от предложеното от дисциплинарния състав. В тази връзка следва да се отбележи, че дисциплинарнонаказващият орган не е обвързан с предложения от проверяващия орган вид и размер на дисциплинарното наказание. ВСС при доказано извършено дисциплинарно нарушение от магистрата, единствен има законовото правомощие да определя вида и размера на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 320, ал. 3 от ЗСВ. Установените в рамките на дисциплинарното производство факти не са опровергани с допустимите процесуални средства и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. Противно на твърдяното от касационната жалбоподателка, решаващият съдебен състав надлежно е установил, че критериите на чл. 309 от ЗСВ при определянето на дисциплинарното наказание са спазени от ВСС, и то по вид и размер съответства на извършеното от наказания магистрат дисциплинарно нарушение. По тези съображения правилен и обоснован е изводът, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното касационната инстанция приема обжалваното решение за постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,