Решение № 3270 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2012 г.

Решение № 3270 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 ГПК е образувано по касационна жалба на председателя на ДАБ против решение № 1998/11.04.2012 г. по адм. дело № 1794/2012 г. на Административния съд - София-град в частта, с която по жалба на Ахмед Латиф Забун, гражданин на Ирак, е отменено решение № 86/2.02.2012 г. на председателя на ДАБ, с която е отказан хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението в тази му част, е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Ответната страна - Ахмед Латиф Забун, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената касационна жалба, е основателна. С обжалваната част на решението съдът е приел, че административният орган не е извършил правилна преценка на представените от него три справки за обстановката в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на кандидата, с оглед отказа му за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения. С оглед изложените от съда съображения за неправилна преценка на информационните справки за обстановката в Ирак и личната бежанска история на чужденеца, съдът е бил длъжен той да извърши тази преценка, която да се съдържа в мотивите на решенето. Видно от данните в проведените интервюта с чужденеца, той е мотивирал молбата си за закрила с несигурната обстановка в Ирак, която държава е напуснал в началото на м. май 20011 г., като е изложил историята си, че като готвач в база на многонационалните сили е получавал заплахи, тъй като го смятали за предател. Заявил е, че не е бил арестуван в страната си, нито е бил чл. на политическа партия. С оглед на тези данни за молителя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той бил принуден да напусне родината си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Тежки посегателства като изтезание или наказание също не се установяват. Спрямо личността му не са предприемани действия, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от официалните власти в родината му, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Следователно за чужденеца не съществува реален и бъдещ риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, както правилно е констатирано от административния орган в неговото решение. От представените от него справки за обстановката в Ирак е видно, че състоянието на сигурността в Ирак продължава да се подобрява. Съдът, като е приел противното, е постановил решението си в обжалваната част, в нарушение на материалния закон. Същото в тази част следва да се отмени и се реши делото по същество, като се отхвърли жалбата на чужденеца против административното решение в частта, с която му е отказан хуманитарен статут. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,