Решение № 13411 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2017 г.

Решение № 13411 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8513/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. З. срещу решение № 1093/22.06.2017 г. по адм. д. № 366/2017 г. на Административен съд П. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Централен" - О. П. чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-17-20/09.01.2017 г. на кмета на район Централен - община П., с която е забранено ползването на стореж "преустройство на партерно помещение чрез преграждане със зид на общи части-коридор", изграден без строителни книжа и без да е въведен в екплоатация. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Строежът е пета категория и подлежи на въвеждане в експлотация по реда, определен в чл. 177 и чл. 178 ЗУТ. Налице са предпоставките на чл. 178, ал. 6 ЗУТ, поради което административният орган при установяването им действа в условията на обвързана компетентност. Спазена е процедурата по издаването на оспорената заповед. Така постановеното решение е съответно на материалния закон: В случая законосъобразно първоинстанционният съд е приел неотносимост на спора по предявения по чл. 109 ЗС иск пред общия съд със спора по настоящето дело. Последното е по въпроса за законосъобразното ползване на строежа, а не до нарушаване правото на упражняване на собственически права. По делото е установен фактът на извършеното преустройство с извършител касатора по начин, описан в обжалваната заповед. Хипотезисът на приложимата правна норма- чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква органът да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия се ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт със съдържание като оспорения факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е съответен на материалния закон. В разглеждания аспект съдът правилно е приел, че въпросът дали преустройството представлява законен строеж, е извън обсега на предмета по делото. Забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ се налага тогава, когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и този факт е релевантен при преценката на нейната законосъобразност. Забраната за ползване се налага именно с такава цел - да преустанови ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по установения в закона ред, без значение законен ли или не. На последно място съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, като е отказал отлагане на делото по постъпилата на 07.06.2017 г. молба за отлагане. От протокола от открито съдебно заседание на 25.04.2017 г. е установено редовно уведомяване на касатора и неговия защитник за 08.06.2017 г. За този период от време те са могли да организират участие по делото, поради което не е било налице непредвидимо и неотстранимо препятствие. В този смисъл разглеждането на делото в тяхно отсъствие не е довело до нарушаване на права и препятстване възможността за защита. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,