Решение № 5111 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2019 г.

Решение № 5111 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение № 960/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 689/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че в производството пред първоинстанционния съд своевременно е било направено възражение за прекомерно завишаване на претендираните адвокатски хонорари. Излагат се доводи, че заплатените адвокатски хонорари не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото и в разрез с критериите за "справедлив и обоснован" размер, заложени в нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява по делото. Ответникът - В. Вълев, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административен съд - Пловдив е разгледал предявения от В. Вълев иск срещу Областна дирекция на МВР - Пловдив, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да му бъде заплатено обезщетение в размер на 500 лв. за претърпени имуществени вреди, във връзка с обжалване по съдебен ред на електронен фиш серия К № 2134455 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, който е отменен с влязъл в сила съдебен акт - решение № 277 от 14.02.2019 г. по АНД № 8280 от 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с електронния фиш на ищеца е била наложена глоба в размер на 70 лв. за нарушение на Закона за движение по пътищата. С влязло в сила на 09.03.2019 г. решение по АНД № 8280 от 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив фишът е отменен като незаконосъобразен. За защитата си по посоченото дело пред Районен съд – Пловдив ищецът е ангажирал адвокат С. Паров, с когото е сключил договор за правна защита и съдействие от 05.12.2018 г. и е заплатил в брой посочената сума от 500 лв. Съдът приел за безспорно, че ищецът действително е бил защитаван от адвокат видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Съдът в подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер и като такъв го е уважил за сумата от 500 лв. представляваща платено възнаграждение за ползването на адвокатска защита във връзка с обжалване на елекронния фиш. Съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът е присъдил на ищеца сторените в производството разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от В. Вълев иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт – електронен фиш, правилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Вълев сума в размер на 500 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Институтът на разноските, до изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не беше уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Възражение за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което институтът на разноските е изрично уреден и именно в производството, в което са сторени. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на електронен фиш или наказателни постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените минимални възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), а размерът може да бъде редуциран от съда по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие. Съгласно чл. 18, ал. 2 (ДВ, бр. 28 от 2014 г.) от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Неоснователно е възражението на касатора за завишено присъдено обезщетение. Предвид изложеното настоящата инстанция приема за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. С оглед изложеното атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. Видно от представения по делото списък на разноските и предвид направеното възражение за прекомерност, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдена сума в размер на 400 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение