Решение № 8611 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2017 г.

Решение № 8611 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител ст. юрк. Д. Б.-А.. Жалбата е срещу решение № 321 от 27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2962/2016 г. от Административен съд - В.. С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно като постановено в противоречие с приложимата материалноправна уредба и необосновано - касационни основания по чл. 209 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата на "М." ЕООД срещу уведомителното писмо с изх. № 01-2600/6814 от 7.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ да бъде отхвърлена, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "М." ЕООД със седалище в гр. В., с писмен отговор по касационната жалба изразява становище за допустимост и правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Според него административният съд не бил обсъдил представените по делото доказателства, относими към оспореното уведомително писмо, между които и заповед на МЗХГ № РД 09-1292 от 7.11.2012 г. Не били изследвани и изяснени въпросите за процедурата, по която се е развило административното производство, приключило с издаването на писмото и за правната рамка на тази процедура. Вследствие на това съдебното решение било постановено при неизяснена правна и фактическа обстановка. Това съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело до нарушение на материалния закон и съответно до неправилност на обжалваното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна относно постановения от съда резултат. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил уведомително писмо за отказ за плащане на държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски производители за напълно пропаднали площи вследствие на настъпили неблагоприятни климатични условия през 2012 г. - измръзване, наводнение, и преовлажняване на земеделски площи, буря с проливен дъжд, градушка и суша през летния период, с изх. № 01-2600/6814 от 7.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Актът обаче не съдържал фактически и правни основания, въз основа на които е издаден. В него било посочено единствено, че на база извършени административни проверки на данните в заявлението последвал отказ за финансово подпомагане. Данни относно извършването на тези административни проверки не били представени. Съдът е приел за неоснователно твърдението, че представеният протокол за нанесени щети не е бил по утвърдения от МЗХ образец. Посочените от административния орган Указания за предоставяне на държавна помощ за компенсиране на загубите на земеделските производители според съда били вътрешно-организационен акт, а не нормативен такъв, поради което неспазването им не можело да доведе до неоснователност на подаденото заявление и до неустановеност на твърдените в него обстоятелства. Представеният по делото протокол № 01/26.06.2012 г. бил изготвен от комисия, назначена със заповед № РД 11-028/1.03.2012 г. на Директора на ОД "Земеделие"-Б. и бил одобрен от него. На следващо място, дори и да се приемело, че протоколът не е по установен образец, това не се явявало резултат на недобросъвестно поведение на заявителя, поради което и последният не можел да търпи санкции. С оглед извършената от компетентни специализирани държавни органи проверка, заключението от която било обективирано в посочения протокол, административният орган следвало да анализира фактите по административната преписка по заявлението и да изложи конкретна картина на относимите по преписката данни. Според съда било явно, а и доказателствата по делото били в насока, че са налице напълно пропаднали площи по отношение на БЗС № 58325-12-1-1 с обща площ 5 ха в землището на с. П. и над 80 % пропаднали площи по отношение на БЗС № 58325-353-1-1 с обща площ 13.39 ха, обработвани от заявителя, което било основание за предоставяне на финансово подпомагане за компенсиране на загубите. Обжалваното решение е правилно като краен резултат със следните коригиращи мотиви: Видно от данните по делото, "М." ЕООД е депозирал заявление за държавна помощ № 03/534671/00729 от 12.12.2012 г., с което е поискал да му бъде предоставено финансово подпомагане за компенсиране на загуби за напълно пропаднали площи вследствие на настъпили неблагоприятни климатични условия през 2012 г. за 5 ха, засяти с чесън на зелено. Към заявлението е приложен протокол № 01, изготвен на 26.06.2012 г. от комисия, назначена със заповед № РД 11-028/1.03.2012 г. на директора на ОДЗ - Б.. В протокола е записано, че след оглед на посочените от лицето парцели е установено, че в БЗС № 58325-12-1-1 с площ от 5 ха реколтата от чесън е изцяло унищожена, а в БЗС № 58325-1-1 с площ от 13.39 ха унищожената реколта е над 80 %. Протоколът е подписан от всички членове на комисията и е одобрен от директора на ОДЗ - Б.. К. основание за отказ в процесното уведомително писмо е записано, че представеният протокол за нанесени щети не е по утвърден образец на МЗХ и "М." ЕООД не фигурира в регистъра на МЗХ за издадени през 2012 г. констативни протоколи за пропаднали площи. Правилно първоинстанционният съд е определил като спорен въпроса относно представения от заявителя за отпускане на държавна помощ протокол № 01/26.06.2012 г., изтъкнат от административния орган като основание за постановения отказ за финансово подпомагане. Предоставянето на държавна помощ за компенсиране на загуби на земеделски производители за напълно пропаднали площи вследствие на настъпили неблагоприятни климатични условия през 2012 г. се осъществява на основание Указания, издадени от УС на ДФЗ, във връзка с Решение на ЕК от 17.10.2007 г. за одобряване на държавна помощ за България № 554/2007 г. и Решение на ЕК от 20.07.2010 г. за изменение на държавната помощ за България № 131/2010 г. Правното основание за отпускане на помощта са разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗПЗП. Указанията съдържат условията, при които съответната помощ следва да бъде отпусната, размера на помощта, на кого се отпуска същата, условията, на които следва да отговарят земеделските производители, поискали отпускането й, какви обстоятелства са длъжни да декларират заявителите, при наличието на какви обстоятелства помощта се редуцира, реда за предоставяне, видовете култури, за които се отпускат исканите средства, отговорностите и сроковете за подаване на заявленията. В раздел II от указанията "Ред за предоставяне на помощта" е записано, че министърът обявява със заповед неблагоприятните климатични условия, приравнени към природни бедствия. Отново със заповед министърът или оправомощено от него лице сформират експертни комисии за извършване на оценка на състоянието на площите, заети със земеделски култури, на отделните земеделски производители, а експертните комисии извършват проверки на място и издават констативни протоколи. В същия раздел са изброени и документите, които трябва да бъдат представени от заявилите помощта. Видно от заповед № РД 09-116 от 8.02.2012 г., министърът на земеделието и храните е наредил на директорите на Областните дирекции "Земеделие" да създадат експертни комисии на териториите на общинските служби по земеделие за провеждане на обследвания на площите със земеделски култури и при необходимост издаването на констативни протоколи. Определил е какъв следва да е съставът на комисиите, задачите им, сроковете за извършване на обследванията и финансовото осигуряване. От съдържанието на заповедта се установява, че тя създава задължения за административните структури по повод предоставянето на целевата помощ. Заявителите на помощта нямат нито отношение, нито могат да повлияят върху изпълнението на тази заповед. По отношение на тях в Указанията се съдържат изисквания, на които те следва да отговарят и документите, които трябва да представят, за да кандидатстват за обезщетяване за унищожената им земеделска продукция вследствие на настъпили неблагоприятни метеорологични условия. По отношение на създаването на експертните комисии, техния състав, задачите, които следва да изпълнят и сроковете, в които трябва да действат, както и документа, в който трябва да обективират констатациите си, заявителите не могат да осъществят контрол. По тези въпроси, както Указанията, така и заповедта на министъра имат за цел да организират и оптимизират работата на администрацията. В този смисъл, както правилно е приел и административният съд, след като представеният протокол е изготвен от комисия, назначена със заповед на директора на ОДЗ и е утвърден от него, дори да се приеме, че не е по утвърдения образец, това не е следствие от недобросъвестно поведение на заявителя, а резултат от грешка на администрацията. Същите съображения важат и по отношение на другото основание, на което с оспореното уведомително писмо е отказана помощта, а именно, че "М." ЕООД не фигурира в регистъра на МЗХ за издадени през 2012 г. констативни протоколи за пропаднали площи. От съдържанието на заповед № РД 09-116/8.02.2016 г. на министъра става ясно, че в регистъра се вписват единствено протоколите, изготвени по образец. Предвид това, че изготвеният протокол не отговаря на образеца, като това е станало по грешка на администрацията, няма как административният орган да се позове, че въз основа на това обстоятелство протоколът не е бил вписан в регистъра, а това от своя страна да бъде основание за отказ да се предостави исканата помощ. По тези съображения решението в тази част е правилно. Неправилно обаче съдът е приел, че административният орган следва да се произнесе за предоставяне на държавната помощ по отношение на двата БЗС, фигуриращи в протокол № 01 от 26.06.2012 г. Видно от подаденото от "М." ЕООД заявление за държавна помощ № 03/534671/00729 от 12.12.2012 г., финансово подпомагане за компенсиране на загуби за напълно пропаднали площи вследствие на настъпили неблагоприятни климатични условия през 2012 г. е поискано само за 5 ха, засяти с чесън на зелено. От съдържанието на констативния протокол се установява, че по отношение на БЗС № 58325-12-1-1 с площ от 5 ха пропадналите площи са 100 %, а в БЗС № 58325-1-1 с площ от 13.39 ха унищожената реколта е над 80 %. Както става ясно от Указанията държавната помощ е за напълно пропаднали площи. Независимо, че в протокола са отбелязани и двата парцела, волята на заявителя се извлича от данните в заявлението, а тя е за подпомагане на 5 ха със 100 % унищожена продукция, представляващи БЗС № 58325-12-1-1. Като е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на органа за произнасяне с нов административен акт, с който да се отпусне обезщетение за наводнени и пропаднали площи и за двата БЗС, съдът се е произнесъл свръхпетитум, доколкото със заявлението е поискана помощ само по отношение на първия БЗС и отказът в уведомителното писмо е бил само по отношение на него. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, но коригирано като на изпълнителния директор на ДФЗ се укаже, че следва да се произнесе единствено по отношение на БЗС № 58325-12-1-1, за който е било подадено заявлението. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова то не следва да бъде намалявано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,