Решение № 534 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2017 г.

Решение № 534 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. В., чрез адв. М. като процесуален представител, срещу решение № 901 от 23.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2257/2016 г. по описа на Административен съд - В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски Ответникът - началникът на РДНСК - Североизточен район, чрез пълномощника си юрк. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. С. В. срещу заповед № ДК-02-СИР-07/17.03.2016 г., издадена от началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "стопанска постройка", шеста категория, находяща се в поземлен имот № 726 по плана на новообразуваните имоти на СО "Лозите", землището на с. К., с приблизителна застроена площ от 66 кв. м., изпълнен от жалбоподателката без одобрени строителни книжа. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Присъдил е в полза на РДНСК - Североизточен район сумата от 600 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е валиден акт с оглед разпоредбата на § 126 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), която предвижда започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория да се довършат по досегашния ред. В случая административното производство е започнало със съставянето на констативен протокол на 05.04.2012 г. от длъжностни лица при РДНСК - Североизточен район, т. е. при действието на чл. 225, ал. 1 ЗУТ (редакция, ДВ, бр. 65/2003 г.), съгласно който отстраняването на незаконното строителство е в правомощията на органите на ДНСК. Към 26.11.2012 г., от която дата е в сила изменението на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) за диференциране правомощията за премахване на незаконни строежи с оглед категорията им, административното производство е висящо и приключването му е по досегашния ред. Компетентен да издаде заповед за премахване на строежа от шеста категория в тази хипотеза е началникът на РДНСК - Североизточен район, на когото е предоставено правомощие със заповед от 11.08.2014 г. на началника на ДНСК, а не кметът на община А.. По делото е установено, че през 1994 г. в поземлен имот № 726 жалбоподателката е изпълнила строежа с параметрите и характеристиките, описани в оспорения административен акт, без издадени строителни книжа. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е законосъобразен и обоснован. Разпоредбата сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Законосъобразен е и направеният извод, че незаконният строеж не е търпим. Първата задължителна предпоставка за приемането на строежа за търпим е той да е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. В случая строежът не може да се квалифицира като търпим съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Теренът, върху който е осъществено строителството през 1994 г., е бил извън регулация. При съобразяване на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (в относимата редакция) относно възможността да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване със застроена площ до 35 кв. м. в лични селскостопански имоти и предоставени за ползване имоти, извън регулация и изпълнената масивна стопанска сграда с площ от 66 кв. м., правилно съдът е приел, че строежът не е бил допустим по правилата и нормите към момента на изграждането му. За имота, в който е построена сградата, не е имало и няма одобрен ПУП, за да бъде извършена преценка за съответствие на строежа с действащия такъв към момента на премахването му. Безспорно е установено, че постройката не е декларирана от собственика пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., с което не е изпълнена и втората предпоставка, предвидена в § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Няма данни и твърдения за проведена процедура по узаконяване на основание § 183 и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Искане по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ също не е подавано. Поради това обосновано е направеното от съда заключение, че строежът не е търпим и подлежи на премахване. Без правно значение за търпимостта е обстоятелството, че сградата е изпълнена в имот, собственост на жалбоподателката. Наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. Неоснователно е и възражението, че липсва яснота относно обема на разпореденото премахване. Предмет на заповедта е строеж, индивидуализиран точно с неговото разположение и параметри, поради което няма съмнение, че е наредено премахването му в цялост като изпълнен без строителни книжа. В този смисъл не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК. Съдът е изложил подробни аргументи по всички възражения, направени в оспорването и в съдебното производство, поради което доводът, че са останали необсъдени, е неоснователно. Посочената в касационната жалба като нарушена разпоредба на чл. 272, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК е неприложима в настоящото производство, а касае изпълнението на влязъл в сила административен акт. Ето защо, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е направено искане за изменение на решението в частта за разноските. По него първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се е произнесъл с определение № 1907/12.07.2017 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, на РДНСК - Североизточен район се дължат такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,