Решение № 7373 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2009 г.

Решение № 7373 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Лиляна Йозова Андонова и Антон Симеонов Андонов, и двамата от гр. Стара Загора, ул. "Цар Симеон Велики" № 100, против решение № 39 от 15.12.2008 г. по адм. дело № 276/2008 г. на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторите молят да се приеме, че жалбата им е основателна и съгласно чл. 222 от АПК да бъде отменено съдебното решение, с което е обявена за нищожна заповед № 749 от 28.03.2008 г. на Кмета на Община гр. Ст. Загора и бъде постановено решение, с което да се измени оценката на придаваемия се имот съобразно заключението на вещото лице, прието в с. з. на 8.12.2008 г. в размер на 1267 лева и им бъдат присъдени всички разноски по делото. Считат, че е нарушен § 4к, ал. 7 и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като съдът е направил смесване на две различни хипотези свързани с прехвърляне на собствеността на ползвателите на земеделски земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нарушен е чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и § 31, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Заявяват, че обжалваната заповед не е нищожна, а издадена от компетентен орган, в кръга на службата му и се отнася за оценка на придаваема част от земеделска земя от 216 кв. м към парцела им. Постъпили са и писмени бележки от пълномощника им адв. Вълчо Цанков. От ответната страна Донка Тотева Стоилова чрез повереника й адв. Пенка Драготинова е постъпило писмено възражение, в което се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът - Кмета на Община Стара Загора, както и Любомир Николаев Михов не заявяват становища по жалбата. Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по същество касационната жалба е основателна. Не е налице нищожност на заповед № 749/28.03.2008 г., както и на заповед № 2484/12.11.2007 г. в каквато насока съдът е направил обосновка. Решението на АС е неправилно и следва да се отмени поради нарушение на материалния закон и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 39 от 15.12.2008 г. по административно дело № 276/2008 г., в производство по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 145 от АПК, Старозагорският административен съд обявява по искане на Донка Тотева Стоилова, нищожността на заповед № 749/28.03.2008 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е утвърдена оценка на 216/716 ид. ч. от имот № 206, масив 259, целият с площ от 716 кв. м., местност "Съборената кюприя", землище на гр. Стара Загора; Осъжда Община Стара Загора да заплати на Лиляна Йозова Андонова, Антон Симеонов Андонов и Любомир Николаев Михов сумата от 210 лева, представляващи разноски по делото и осъжда Община Стара Загора да заплати на Донка Тотева Стоилова сумата от 310 лева, представляваща разноски по делото. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената пред него заповед е постановена при наличие на отрицателната предпоставка на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, която норма е приложима по силата на чл. 2, ал. 1 от Кодекса, в сила от 12.07.2006 г. Административно производство със същия предмет - възстановяване респ. придобиване право на собственост върху 216 кв. м, придаваеми към имот № 206, и между същите страни - наследниците на бившия ползвател по правоприемство и наследницата на собственика е приключило с влязла в сила заповед № 1330/14.07.2005 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено възстановяване право на собственост върху 216/717 ид. ч. кв. м от новообразуван имот № 206 по ПНИ за местността "Съборената кюприя" в полза на Тотьо Диманов, която заповед е стабилен административен акт, неоспорен, поради което същият е задължителен както за страните, така и за административния орган. Заповед № 2884/12.11.2007 г. на Кмета на Община Стара Загора за признаване право на бившия ползувател да придобие собственост върху същите 216 ид. ч. кв. м на същото основание - § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да породи правно действие поради влязлата в сила предходна заповед № 1330/14.07.2005 г. По тези съображения съдът е стигнал до извод за липса на компетентност на Кмета, което е основание за нищожност. Така постановеното съдебно решение е правилно. Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по повод на постъпили две жалби срещу една и съща заповед № 749/28.03.2008 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е утвърдена извършената оценка за 216/716 ид. ч. от имот № 206 масив 259, целият с площ от 716 кв. м, находящ се в местност "Съборената кюприя", собственост на наследници на Симеон Христов Андонов от гр. Стара Загора, на основание влязла в сила заповед № 2884/12.11.2007 г. за признаване право на собственост, с цена на имота в размер на 3208 лева. Едната жалба е от наследниците на Симеон Христов Андонов - Лиляна Йозова Андонова, Антон Симеонов Андонов и Христина Симеонова Михова - починала в хода на съдебното производство и на нейно място конституиран единствения й наследник Любомир Николаев Михов, в която жалба се твърди, че оценката е завишена и се иска да бъде намалена от 3208 лева на 1080 лева. Другата жалба е от Донка Тотева Стоилова - наследник на Тотьо Стойков Диманов, в която се твърди, че оценката е занижена и се иска да бъде увеличена от 3 208 лева на 8 640 лева. В съдебно заседание на 08.12.2008 г. пълномощникът на тази жалбоподателка е въвел и довод за нищожност на така издадената заповед, което е допустимо, а и без това възражение първоинстанционният съд е длъжен да извърши служебна проверка на този най-тежък порок на административния акт. Съображенията за нищожност на акта се споделят и от настоящия състав с малки корекции поради следното: С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и идентичния му чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. В пълно противоречие с тези принципни правила в Регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ, имот № 206 с обща площ 716.45 кв. метра, част от имота с площ 500/717 ид. части е записана на ползвателя Симеон Христов Андонов, а другата част с площ от 217/717 ид. части е записана на Тотьо Стойков Диманов - бивш собственик. Законосъобразното провеждане на процедурата е изисквало към имота на ползвателя от 500 кв. метра да се отредят още 216 кв. метра, защото са по-малко от 250 кв. метра и той да ги заплати на бившия собственик на основание § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Няма данни дали този ПНИ, който е бил одобрен със заповед № 329 от 15.04.2003 г. на Областния управител на Област с административен център Стара Загора е бил обжалван, но очевидно е влязъл в сила и именно въз основа на него Кметът на Община Стара Загора е издал заповед № 1330/14.07.2005 г., с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановил правото на собственост на наследниците на Тотьо Стойков Диманов върху 217/717 идеални части от новообразуван имот № 206 в местността "Съборена кюприя". След две години в пълно противоречие с предходната си заповед № 1330/2005 г. Кметът на Община Стара Загора е издал друга заповед с коренно противоположно съдържание, а именно - със заповед № 2484/12.11.2007 г. е признал правото на Симеон Христов Андонов да придобие собственост върху 216/716 идеални части от имот № 206 по плана на новообразуваните имоти. Тази заповед е незаконосъобразно издадена, но очевидно не е била обжалвана, влязла е в сила и не е предмет на съдебен контрол нито пряк, нито косвен в настоящото производство. Формално погледнато издадената въз основа на нея заповед № 749/28.03.2008 г. за утвърждаване на извършената оценка за 216/716 ид. ч. от имот № 206 масив 259, целият с площ от 716 кв. м, находящ се в местност "Съборената кюприя", собственост на наследници на Симеон Христов Андонов, би трябвало да е перфектна като фактическо основание и да се оспорва само размера на оценката, която ползвателят дължи на бившия собственик. Съвсем естествено е ползвателят, който ще плаща сумата да твърди, че стойността е висока, а собственикът който ще получи сумата по оценката да твърди, че е ниска. Тази заповед обаче не съответства на действителното правно положение, а то е че тези 216/716 ид. части (217/717 ид. части) са предоставени, макар и в нарушение на правните норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, на бившия собственик и то години преди издаването на процесната обжалвана заповед. След като тези части не се придават към имота на ползвателя от 500 кв. м, той не следва и да ги заплаща и респективно не е следвало да се издава заповед за утвърждаване на оценката. Няма основание за издаване на такава заповед. Съвсем отделен е въпросът, че посоченото в заповедта правно основание е неотносимо за конкретния случай, защото ако ПНИ беше изработен в съответствие с § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, правното основание за извършването на оценката би било § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, която хипотеза касае оценка на земя при последващото придобиване на правото на собственост след влизане в сила на ПНИ, а не оценка на земя при първичното трансформиране на правото на ползване в право на собственост по някоя от посочените по-горе процедури, за да е приложима разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ. Отделно от изложеното, от данните по делото се установява, че между наследниците на Симеон Христов Андонов и наследниците на Тотьо Стойков Диманов се води дело за делба на същия имот, която делба, започнала през 2005 година пред Районен съд Стара Загора и намираща се във втората фаза - оценката на квотите, е последица от незаконосъобразното отреждане на имот № 206 по ПНИ в съсобственост, вместо да се придаде към имота на ползвателя още 216 кв. метра, на които е имал право по всички правила на земеделската реституция и тогава заповедта за оценка на придаваемата част би имала правно основание за издаване. Не на последно място само за прецизност следва да се отбележи, че тридесетдневният срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. е инструктивен, а не преклузивен, както е приел Старозагорския административен съд. Тази негова констатация обаче не се отразява на крайния му извод, че заповедта е издадена при липса на материална компетентност и като такава е обявена за нищожна. В контекста на изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Следва да се отбележи, че в частта по втория и третия диспозитив решението не е обжалвано от Община Стара Загора, за която то е неблагоприятно, защото е осъдена да заплати на страните разноските по делото, поради което в тази си част то е влязло в сила и съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,