Решение № 11324 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2018 г.

Решение № 11324 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2018 г., VIII о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София против Решение № 2513/13.04.2018 г., постановено по административно дело № 4789/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № П-29002915013206-004-001/12.02.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, с която е потвърден с Решение № 642/30.04.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София относно прихващане на публични задължения на "Девен" АД, понастоящем "Солвей Соди" АД от подлежащ на възстановяване недължимо платен ДДС в размер на 10 276, 35 лева. В касационната жалба са изложени съображения за несъответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон, със съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касирането му по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 169, ал. 3 – 5 ДОПК, тъй като задължението за ДДФЛ за м. 04.2014 г. е възникнало към 17.06.2014 г. с подаване на Декларация обр. 6, поради което внасянето на сумата на 10.05.2014 г. не може да обоснове недължимо прихващане, тъй като погасяването на задълженията се извършва с тяхното деклариране, а не с плащането. В тази връзка касаторът сочи, че с оглед по-ранното деклариране на 9.06.2014 г. на задължение за ДДС за м. 05.2014 г., същото законосъобразно е било погасено с намиращата се по сметка на дружеството сума в размер на 10 276, 35 лева. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго с което да се потвърди актът за прихващане и възстановяване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Станчева, която моли да бъде уважена по съдържащите с в нея доводи, както и да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултска защита. Ответната страна, "Солвей Соди" АД – правоприемник на "Девен" АД се представлява от адвокат Евтимов, който оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски, сторени в хода на настоящото съдебно производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, за които представя писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че Административен съд – София град е постановил решението си при правилно тълкуване на относимите разпоредби, не са налице сочените основания по чл. 209, т. 3 АПК за касирането му, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Акт за прихващане или възстановяване, в частта, потвърдена от решаващия орган относно отказано възстановяване на сума в размер на 10 276, 35 лева на "Девен" АД, като подлежащ на възстановяване недължимо платен ДДС. Релевантните факти са правилно установени от съда и не са били спорни между страните, а именно: "Девен" АД е внесло по сметка на Митница Варна данък върху добавената стойност в размер на 296 703, 92 лева, начислен за внос по ЕАД, която сума се явява недължимо платена, тъй като е следвало да бъде внесена от "Солвей Соди" АД. В тази връзка на 12.06.2014 г. от страна на "Девен" АД е подадено искане за прихващане или възстановяване, по повод на което е извършена проверка. Приходните органи са установили, че горепосочената сума е недължимо платена, поради което е издаден АПВ, с който е извършено прихващане на сума в размер на 18 870, 00 лева срещу изискуеми публични задължения на дружеството, а остатъкът от 277 833, 92 лева е възстановен. Този акт е отменен при проведения административен контрол, като е указано извършването на нова проверка по прихващане или възстановяване. Издаден е нов АПВ, който по отношение на сума в размер 10 276, 35 лева, прихваната за задължения, отново е отменен и е указано извършването на повторна проверка, при която да се вземат предвид представените с възражението платежни нареждания и да се извърши анализ на данъчно-осигурителната сметка на лицето. Последвало е издаване на процесния акт, след като са разгледани всички извършени от дружеството плащания от началото на 2014 г. до датата на подаване на искането за прихващане или възстановяване – 12.06.2014 г. Органите по приходите са установили, че към момента на подаване на искането, са налице непогасени публични задължения както следва: ДДС по справка – декларация от 09.06.2014 г. – 2 лв.; данък върху доходите на физическите лица по декларация обр. 6 от 17.06.2014 г. – 10 241, 89 лева; лихви ДДФЛ по декларация обр. 6 от 10.05.2014 г. – 31, 95 лева; лихви корпоративен данък по ГДД от 28.03.2014 г. – 0, 21 лева и лихви авансови вноски за м. 06.2014 г. – 0, 30 лева, които суми са прихванати срещу остатъка от недължимо внесения ДДС в размер на 10 276, 35 лева, поради което подлежащата на възстановяване сума е определена на нула лева. В хода на съдебното производство е прието заключение от допусната съдебно-счетоводна експертиза, което е ценено от съда и въз основа на което са изградени част от правните му изводи, мотивирали го да отмени процесния акт. Вещото лице е установило, че задължението на дружеството за ДДФЛ за м. април 2014 г. в размер на 10 241, 89 лева, което е възникнало при изплащане на съответните възнаграждения за месец април, е било заплатено на 10.05.2014 г. като в платежното нареждане е посочено съответното основание за внасяне на сумата. Тъй като за това задължение е подадена декларация обр. 6 на 17.06.2014 г., внесената на 10.05.2014 г. сума е била използвана за покриване на по-старо задължение – ДДС за м. април 2014 г. Относно задължението за данък по ЗДДФЛ за месец май 2014 г. в размер на 10 433, 50 лева, което е възникнало при плащане на съответните възнаграждения за месец май, е платено на 06.06.2014 г. Вещото лице е изследвало и дало съответния отговор и досежно останалите публични задължения, възникнали в периода 01.01.2014 г. – 12.06.2014 г., а именно кога е възникнало всяко от тях, кога и по какъв начин е било заплатено, кога е било погасено. Въз основа на установените факти, съдебният състав е възприел обосновани и законосъобразни правни изводи, мотивирали го да отмени оспореният пред него акт. Правилно съдът е приел, че приходните органи са прихванали несъществуващо задължение за данък по ЗДДФЛ, тъй като към момента на подаване на искането за прихващане или възстановяване този данък е бил платен. Този извод се налага при приложението на чл. 169, ал. 3 ДОПК, която норма предоставя възможност на данъчнозадълженото лице да избере кое от всичките публични вземания, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, да бъде погасено с извършеното от него плащане. В случая този избор е извършен посредством плащането на задължението по ЗДДФЛ за месец април, извършено на 10.05.2014 г., поради което на тази дата следва да се счита, че задължението е било погасено. В тази връзка, неоснователно е възражението относно момента на възникване на задължението за ДДФЛ за м. април 2014 г. Съгласно чл. 42, ал. 5 ЗДДФЛ задължението за този данък възниква и е дължимо при окончателно изплащане на облагаемия доход за съответния месец, а не към момента на подаване на декларация обр. 6., както се твърди в касационната жалба. Позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът правилно е установил, че и останалите публични задължения, предмет на АПК, не са могли да послужат за извършване на прихващане срещу недължимо внесения ДДС. Установено е, че задълженията за данъци по ЗКПО и ЗДДС са били заплатени своевременно, а задълженията за лихви, не са възниквали, тъй като дружеството е погасило съответните главници в срок и не е изпаднало в забава. Извършените от експерта констатации и заключения не са оспорени от страните, поради което правилно са ценени от съдебния състав като обективни и съответни на събраните по делото доказателства. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 1 056, 14 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение