Решение № 4418 от 10.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ), подадена чрез процесуалния му представител адв. Пачаманов, против Решение 1261/09.07.2021 г. постановено по адм. дело 120/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменен по жалба на ЕТ Г. Мавродиева издаденият Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/311/00596/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8616 от 15.01.2020г., издаден от Изпълнителния Директор на ДФ Земеделие , и са присъдени разноски в полза на едноличния търговец в размер на 6 950 лева. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че неправилно съдът е приел приложимостта на чл. 27 ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и произтичащото от това задължение за издаване на Решение за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), при несъобразяване с характера на констатираното нарушение неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16 ал. 2 вр. с чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., което не може да се квалифицира като такова по чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В този порядък счита, че се касае до неизпълнение на договорни задължения, поради което и правилно е издаден АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК съобразно правилото на чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП. Аргументи за това се черпят и от разпоредбите на чл. 27 ал. 5 от ЗПЗП и чл. 75 ал. 2 от ЗУСЕСИФ и от правилото на § 12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Настоява също така и че дори и да се приеме обратното, при наличието на материално правните предпоставки, не може да доведе до отмяна на акта само на това основание. В тази насока се навеждат и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда, който не е отговорил именно на съображенията на административния орган, че евентуално допуснато процесуално нарушения относно вида и характера на производство, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да доведе до отмяна на издадения АУПДВ. Най-сетне се твърди неправилност на изводите на съда относно издаването на АУПДВ при неправилно приложение и на материалния закон. Подробни съображения са развити в касационната жалба и депозираните писмени бележки, поддържани в проведеното открито съдебно заседание от адв. Пачаманов. Настоява за отмяна на решението и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против процесния АУПДВ, в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Ответната страна ЕТ Г. Мавродиева , чрез процесуалния си представител адв. Богоева, в писмен отговор и депозирано становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 01/311/00596/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8616 от 15.01.2020 г., издаден от Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл.46, ал.1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. /наричана по-долу само Наредба 30/11.08.2008 г., бел.моя/, както и на основание т.8.1 от Договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г., във връзка с неизпълнение на чл. т.4.12, т.4.15, т.4.17, буква д и т. 4.18 от Договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г. и неизпълнение на чл .42 ал. 3 и чл. 43 ал. 1 т. 5 от Наредба 30/11.08.2008 г., както и на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 130,97 лева на основание чл. 3 ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. От фактическа страна съдът е приел, че: По повод подадено заявление за подпомагане по проект идентификационен 01/311/00596 от 13.05.2013 г., е сключен съобразно заложените показатели за неговата жизнеспособност Договор 01/311/00596/03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности от програма от ПРСР 2007-2013 г. По проекта са извършени две плащания общо в размер на 391 130,97 лева. При извършена проверка на място в периода 01.10.32019 г. 03.10.2019г., резултатите от която са обективирани в Контролен лист за проверка на място (л.394-404), било установено следното: 1. Неизпълнение на т.4.12 и т. 4.18 от Договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г., сключен между ДФЗ и ЕТ във вр. с чл. 16 ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. неизпълнение на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана за три пълни финансови години 2016 г.; 2017 г. и 2018 г., което не съответства на постигането на целите на мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2007 г., определени в Наредба 30 от 11.08.2008 г. /нарушение по т.30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./, като реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20 % от предвидените приходи (в случая изпълнението е посочено в размер на 10,24 %), съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия периоди и времетраенето на нарушението е продължило две или повече финансови години; 2. Неизпълнение на 4.12 и т.4.18 от Договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г., сключен между ДФ Земеделие и ЕТ, доколкото в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план /БП/ е залегнало разкриване на 4 /четири/ работни места, а било констатирано, че за период от три финансови години /2016 г.; 2017 г. и 2018 г./ средното изпълнение на заетост е под 50 % спрямо заложената такава в бизнес плана, т.е. не са създадени посочените в бизнес плана брой работни места /нарушение по т.18 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./ - ползвателят по мярка 311 не е спазил параметрите, залегнали в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил съществуващите работни места, което нарушение води и до неизпълнение на целите на мярката, така както същите са дефинирани в чл. 2 т. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., а и т.4.2.3 от Програмата на развитие на селските райони 2007 2013 г.; 3. Неизпълнение на т. 4.15 от Договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г., а и на задължението по чл. 42 ал. 3 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., доколкото при проверката място е установено, че не са представени част от оригиналните документи, свързани с подпомаганата дейност, по който начин е нарушено задължението да се съхраняват всички документи, свързани с подпомаганата дейност за срок от 5 години след сключване да говора за отпускане на финансовата помощ /нарушение по т.13 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., издадени от Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция, обн.ДВ, бр.69/2019 г., в сила от 30.08.2019 г./ и 4. Неизпълнение на задължението по т.4.17 буква д от Договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г. и изискването на чл. 43 ал. 1 т. 5 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., като в хода на проверката е установено преустановяване на финансираната дейност, извън допустимите за това хипотези /нарушение по т. 5 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал.6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 2013 г./. С писмо, изх. 01-6500/8616 от 30.10.2019 г., Изпълнителния Директор на ДФ Земеделие е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ във връзка с тези констатации след проверка за изпълнението на сключения между жалбоподателя и фонда договор 01/311/00596 от 03.10.2014 г. по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности по програма от ПРСР 2007-2013 г., подробно е описал същите и е предоставил възможност на едноличния търговец, в 14-дневен срок да изложи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Такова е постъпило в указания срок. Последвало е издаването на процесния АУПДВ. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в изпълнение на правомощията му по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. За да отмени акта като материално незаконосъобразен, първостепенният съд е изложил следните мотиви: Неправилно подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е установена с АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Този свой извод съдът е обосновал с тълкуване на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, вкл. и това, сторено в цитирани от него решения на Върховния административен съд /ВАС/. Според него ал. 7 на чл. 27 е приложима само в случаите, когато не е налице нарушение по ал. 6, а заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнението на проекта. Прилагането на процесуалните правила, регламентирани в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, изисква правилно определяне на нарушението по материалния закон. В случая административният орган не е приложил правилно материалния закон, тъй като не е констатирал нарушението по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Изложение са съображения и във връзка с приложението на § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП във вр. с § 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и изтекъл период на мониторинг към датата на откриване на административното производство. Така допуснатото нарушение относно видна на акта и реда за неговото издаване е квалифицирано като съществено засягащо материално-правните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им в закона. С тези мотиви АУПДВ е възприет като незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при неговото издаване отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК. На второ място е прието и е АУПДВ е издаден при липсата на доказано нарушение по чл. 43 ал. 1 т. 1 от Наредба 30/2008 г.; както и в нарушение на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2008 г., тъй като липсват конкретни мотиви относно вида, степента и продължителността на неизпълнението, последиците за дейността като цяло и възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин; като цяло е прието, че административния орган не се е справил с възложената му доказателствената тежест по чл. 170 ал. 1 от АПК, а именно да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акт. С тези аргументи е изведен и извод за материалната незаконосъобразност на оспорения АПДВ и постановяването му в противоречие с целта на закона отменителни основания по чл. 146 т. 4 и т. 5 от АПК. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, свързани с допуснатите при издаването му съществени нарушения на административно-производствените правила. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 15.01.2020г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, съставляваща норма в специалния закон ЗПЗП по смисъла и на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП. В аспекта на възражението в касационната жалба, следва да се посочи че това не е датата на проверките на място, осъществени в предходни периоди, а датата на уведомлението по чл. 26 ал. 1 от АПК в случая 30.10.2019 г. (виж чл. 25 ал. 3 от АПК), но това не е съществено.