Решение № 7899 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2011 г.

Решение № 7899 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Верификация България" ООД, гр. София, против решение № 2572 от 27.05.2011 г., постановено по адм. д. № 509/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - "Тюф Рейнланд" АГ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законния срок и от страна, имаща правен интерес от обжалването. За да се произнесе по нейната основателност съдът, съобрази следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 350/4.10.2010 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е заличена регистрацията на марка рег. № 72368 с притежател "Верификация България" ООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалното правните норми на Закона за марките и географските означения. Касаторът оспорва изводът на съда за сходство между притежаваната от него марка IUV и регистрираните по-рано марки TUV с притежател "Тюф Рейнланд" АГ. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че противопоставените марки са регистрирани за идентични стоки и услуги. Първоинстанционният съд е изследвал сходството между процесните марки съобразно тяхното смислово, фонетично и визуално естество. Приел е, че марките са словни, като словния елемент е доминиращ. Същите са фантазийни и нямат смислово значение, поради което се възприемат изключително визуално и фонетично. Съдът е изследвал изписването на словните елементи, тяхното звучене и е направил извод за фонетично и визуално сходство. Приел е, че с оглед релевантния кръг потребители е налице вероятност за объркването им, включително и възможност за свързване с по-ранните марки. По тези съображения съдът е направил извод, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалноправната норма на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (в редакцията й към постановяване на административния акт) е предвидена забрана за регистрация на марка, при наличие на визираните в текста предпоставки. Законовите условия, които следва да са осъществени, за да бъде постановен отказ за регистрация на заявена марка на това основание са: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между заявената и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Основния спорен въпрос по делото е дали противопоставените марки са идентични до степен да доведат до объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Законосъобразен е изводът на съда, че марките са словни и нямат смислово значение, поради което следва да се прецени тяхното фонетично и визуално сходство. Фонетичното сходство се обосновава от доминиращите словни елементи - еднакъв брой букви, разположени в един ред, образуващи една сричка. Графичното оформяне на процесната марка с изписване на буквата V над първата буква I, води до възприемането на същата като Т, което създава вероятност за объркване на потребители и включва възможност за объркване с по-ранните марки. Следва да се има предвид и че идентичния словен елемент е доминиращ в състава на марките. При преценка на визуалното сходство на марките правилно са взети предвид, броя на буквите и начина на изписване. Словното изписване на противопоставените марки е на латиница, което допълнително увеличава вероятността от объркване на потребителите. Изхождайки от предназначението и целта на регистрираните и заличената марка, съдът е направил обоснован извод, че не може да бъде изключена възможността за объркване на потребителите, което води до свързване с по-ранната марка относно източника, произхода и характеристиката на предлаганите услуги. Това обективира наличието и на третата предпоставка на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на обжалваното решение Административен съд София - град е постановил решение съответно на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактът, че съдът е отказал да допусне исканата от касатора експертиза не води до обратния извод. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Дори и да бе допусната експертиза за съда не съществува задължения във всички случаи да възприеме същата, тъй като съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая не е налице пречка съдът да направи извод за осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО въз основа на събраните по делото доказателства и на непосредственото възприемане на марките относно наличието на сходство между тях, което се определя въз основа на общото впечатление, което те създават, като се прецени дали приликата е такава, че когато марките се възприемат от потребителите поотделно, е налице възможност те да бъдат объркани или не. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е служебно законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК и е направил обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди "Верификация България" ООД да заплати на Патентно ведомство сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,