Решение № 967 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2008 г.

Решение № 967 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8186/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Йордан Любомиров Дишков против заповед № К-2517/ 22.04.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят твърди в жалбата и в писмената защита, че заповедта е издадена при нарушения на административнопроизводствените правила- извън сроковете на чл. 225, от ЗМВР, чл. 244 от ППЗМВР и чл. 243-246 от ППЗМВР. Удължен е изтекъл срок за приключване на дисциплинарното производство. Не са обсъдени обясненията му, лишен е от възможността да участва в дисциплинарното наказание. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител оспорва жалбата като неоснователна. Налице е осъдителна присъда за умишлено престъпление. В подробна писмена защита обосновава липсата на нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Въ2рховният административен съд, III отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта е връчена по поща на 19.05.2008 г. и жалбата от 23.05.2008 г. се явява допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Жалбоподателят оспорва законосъобразността на заповед № К-2517/ 22.04.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложено наказание дисциплинарно уволнение заради умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила осъдена присъда № 104/ 2006 г. на Пловдивския военен съд, потвърдена с решение № 636) 25.01.2008 г. на Върховния касационен съд. С писмо ПД№ 189/ 4.02.2008 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура, вх. № 4435/ 6.02.2008 г. директорът на ОДП-Пазарджик е уведомен за влязлата в сила присъда и са изпратени копия от присъдата за образуване на дисциплинарно производство. Директорът на ОДП-Пазарджик е изпратил предложение до директора на НСП-МВР за образуване на дисциплинарно производство с предложение изх. № 6127/ 8.02.2008 г. Със заповед № К-857) 11.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи по предложение от 3.02.2008 г. на директора на ОДП- Пазарджик във връзка с влязла в сила присъда по НОХД № 104/2006 по описа на ВС Пловдив, е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В периода от 12.02.2008 г. до 16.02.2008 г., от 17.02.2008 г. до 21.02.2008 г. и от 25.02.2008 г. до 29.02.2008 г. жалбоподателят е бил в законоустановен отпуск по болест. В периода от 1.03.2008 г. до 13.03.2008 г. не се е явявал на работа и не е представил болничен лист (покана изх. № 10623/ 13.03.2008 г.). На 27.02.2008 г. е получена и приложена кадрова справка от началник "човешки ресурси" в ОДП Пазарджик. На същата дата са изпратени писма до Военно-апелативен съд и до Върховния касационен съд, с които са изискани заверени копия от присъда № 104/ 19.10.2006 г. на Военен съд- Пловдив, от решение № П-4/27.03.2007 г. на Военно апелативен съд и решение № 636/ 25.01.2008 г. на ВКС, отговори на които са постъпили на от ВС-Пловдив на 4.03.2008 г., от Военно-апелативен съд на 10.03.2008 г. и на 11.03.2008 г. от ВКС. С влезлите в сила съдебни актове служителят е признат за виновен затова, че като автоконтрольор при сектор ПП при КАТ при РДВР Пазарджик в кръга на службата си умишлено е съставил официален документ- протокол от ПТП от 28.11.1999 г., в които удостоверява неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства. С предложение рег. № 9103 (от 29.02.2008 г. е поискано удължаване на срока за дисциплинарно производство. Със заповед № К-1591/ 14.03.2008 г. на министъра на основание чл. 244, ал. 2 от ППЗМВР е удължен срока на дисциплинарното производство с двадесет дни, считано от 12.03.2008 г., а в случая, че служителят ползва законоустановен отпуск, срокът автоматично следвало да се счита удължен до 7дни след приключване на отпуска. Тази заповед е връчена на служителя на 18.03.2008 г. С покана от 11.02.2008 г. служителят е поканен да се яви за връчване на заповедта за откриване на административното производство, да даде писмени обяснения и да посочи доказателства. Поканата не е връчена. Служителят отново е поканен с покана изх. № 10623/ 13.03.2008 г., връчена по поща с куриерска услуга "Интайм", да се яви на 14.03.2008 г. за връчване на заповедта и запознаване с правата в дисциплинарното производство. Поканата е получена на 14.03.2008 г. На същата дата служителят е запознат със заповед № К-857/ 11.02.2008 г. за образуване на дисциплинарно производство, че има право да дава обяснения и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР. Приложени са обяснения вх. № 10777/ 14.03.2007 г. и № 10779/ 14.03.2008 г., в които изрично е отказал да коментира влязла в сила присъда, а относно неявяване на работа за период след 1.03.2008 г. е дал подробни обяснения, че не може фактически да изпълнява задълженията си. Отразил е, че в момента не се намира в законоустановен отпуск. На същата дата служителят е запознат със заповед № К-857/ 11.02.2008 г. за образуване на дисциплинарно производство, че има право да дава обяснения. Нова покана изх. № 11187/ 18.03.2008 г. е връчена на 18.03.2008 г. лично, за запознаване с обобщена справка от 19.03.2008 г. изготвена от разследващият орган. Съставен е протокол и изх. № 10871/ 14.03.2008 г. за уведомяване служителят да се яви на 18.03.2008 г. за запознаване с обобщената справка. Със същата покана е уведомен, че има право да даде писмени обяснения или възражения. Към административната преписка са приложени допълнителни възражения и обяснения вх. № 11615/ 20.03.2008 г. от страна служителя. От така приетото за установено, Върховният административен съд, III отделение, направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган в установената от закона форма и на основание посочено в чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но извън установените от закона срокове. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нормата на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР е специална спрямо общото правило, въведено с първата алинея и е в смисъл, че когато дисциплинарното нарушение представлява и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление. С изтичането на двумесечният срок се погасява правото на административнонаказващия орган да наложи съответното дисциплинарно наказание. Сроковете не текат само тогава, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Законът въвежда обективен критерий за начина, по който се четат сроковете за налагане на дисциплинарно уволнение в случаите, когато служителят е осъден с влязла в сила присъда. Срокът от два месеца тече не от датата на узнаване за присъдата, а от момента на влизането й в сила. Така изразената воля на законодателя посочва всъщност един и същ начален момент, както за двумесечния срок, така и за едногодишния срок, но и ППЗМВР не съдържа правни норми, които да насочат към други правни изводи. Тъй като присъдата е влязла в сила на 25.01.2008 г., когато е постановено решението на Върховния касационен съд, крайният срок за налагане на наказанието е 25.03.2008 г. Предвид чл. 225, ал. 3 от ЗМВР и представените писмени доказателства за ползван болничен отпуск в периода от 12.02.2009 г. до 29.02.2008 г., се налага изводът, че срокът през този период не е текъл и затова, двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е изтекъл на 14 април 2008 г. В периода от 1.03.2008 г. до 13.03.2008 г. жалбоподателят не се е явявал на работа и не е ползвал законоустановен отпуск, но това нарушение на служебната дисциплина няма за последица удължаване на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Обстоятелството, че в хода на дисциплинарното производство е удължен едномесечния срок за приключването му по чл. 244, ал. 2 от ППЗМВР, не се отразява на двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 235, т. 2 от ППЗМВР образуваното дисциплинарно производство се прекратява, когато са изтекли сроковете по чл. 225 от ЗМВР. Като е издал заповедта за уволнение на основание чл. 227, ал. 1, от. 1 от ЗМВР извън сроковете по чл. 225 от ЗМВР, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 от ЗМВР. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение