Решение № 10781 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д., подадена чрез пълномощника адвокат Б. Печева, срещу решение 1899 от 26.02.2025 г., постановено по адм. дело 1395/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е извършил дължимата проверка на доказателствата, а заповедта на налагането на наказание страда от пороци и липса на ясни мотиви. Твърди, че не е извършвал нарушение на служебната дисциплина за да му се налага най-тежкото наказание, като не са спазени изискванията на чл. 91 от Закона за държания служител (ЗДСл). Описва конкретни факти свързани с нарушението и намира, че към него е подходено с цел да се наложи наказание без детайлен преглед на фактите. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски. Ответникът - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), чрез пълномощника Ц. Илиева, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Д. против заповед ДН-00-8 от 14.06.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. чл. 97, ал. 1, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като служител в ИААА Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е взел предвид доводите и възраженията на страните и е установил фактическата обстановка. За да се отхвърли жалбата, е извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като е прието, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и с изискуемото от чл. 97, ал. 1 ЗДСл съдържание, при спазване на процедурата по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено на Г. Д. - инспектор в Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) Пловдив при Главна дирекция Автомобилна инспекция (ГДАИ) в ИААА за това, че на 04.04.2024 г. Д. заедно със свой колега е променил местоположението си за извършване на проверки на определеното място - [улица], Пловдив и отишъл в Общинско предприятие Паркиране и репатриране Пловдив - наказателен паркинг, където малко преди това бил репатриран личният му автомобил Форд, peг. [рег. номер], поради неправилно паркиране пред сградата на ООАА Пловдив. Спрял за проверка репатриращия автомобил марка Ивеко , модел 120 ЕЛ , peг. [рег. номер], собственост на Общинско предприятие Паркиране и репатриране Пловдив, с който бил репатриран личния му автомобил, като използвал стоп-палка с надпис МВР , която не отговаря на инвентарните стоп-палки, предоставени за използване от служителите на ИААА. Д. е предприел действия по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) във връзка с управлението на репатриращия автомобил, без да уведоми началника на ООАА Пловдив, каквото задължение имал, а освен това не е действал безпристрастно и е злоупотребил със служебното си положение. Действията му били документирани от камери за видеонаблюдение и записите са излъчени в медиите, с което е уронен престижът на държавната служба. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл (неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), вр. чл. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 6, т. 10 и чл. 21 КПСДА, вследствие на което е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на Г. Д. е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение, са изпълнени. Въпреки твърденията за различна фактическа обстановка, касаторът не ангажира доказателства които да разколебаят изводите, че Д. е действал в защита на личния си интерес и се е възползвал от служебното си положение, като извършил проверка и съставил АУАН на водача на автомобила, собственост на Общинско предприятие Паркиране и репатриране Пловдив, с който бил репатриран личния му автомобил. От събраните по делото доказателства се установява, че Д. е търсел целенасочено именно този репатриращ автомобил с явната цел да навреди на общинските служители във връзка репатрирането на автомобила му, като за това се е възползвал от длъжността която заема в ИААА. В тази връзка не се споделят и оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд при постановяване на съдебния акт, поради липса на цялостна проверка на доказателствата. Процесното деяние е получило широк отзвук в медиите, с което е уронен престижът на службата. То представлява нарушение на служебната дисциплина, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, служебното правоотношение на Д. е прекратено, както законосъобразно е приел и първостепенният съд. Не се кредитират доводите в жалбата за необоснованост на преценката по чл. 91 ЗДСл. Видно от съдържанието на оспорената заповед, тя съдържа мотиви относно тежестта на извършеното нарушение, формата на вината, цялостното поведение на служителя, вида на наложеното дисциплинарно наказание, включително относно обстоятелствата при извършването му. Отчетена е липсата на критичност у Д. и неосъзнаване противоправността на поведението му. Предвид изложеното касационният състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение