Решение № 9226 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2011 г.

Решение № 9226 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Румен Йорданов Добрев от гр. Пловдив против решение № 36/10.01.11 г. по адм. д. № 544/10 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Елисавета Любомирова Стойчева в писмена молба излага доводи за неоснователност на касационната жалба, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът, Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването по жалбата на касатора Добрев против Заповед № РД-18-48/03.06.09 г. на Изп. д-р на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Пловдив, общ. Пловдив в частта на имот 521.191, състав на Административен съд-Пловдив е приел, че при одобряване на кадастралната карта /КК/ границите на процесния имот са установени съобразно изискването на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗКИР. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК е неоснователна. Установено по делото е, че по н. акт № 3, том 19, д. № 6011/95 г. /л. 7/ касаторът доказва право на собственост върху поземлен имот от 133 кв. м., който в границите по одобрената с обжалваната заповед кадастрална карта съдържа 180 кв. м. Претендират в касационната жалба квадратура от 200 кв. м., предвид обстоятелството, че не отговаря на отразената такава по нотариален акт подлежи на установяване по общия исков ред. От писменото заключение на в. л. Шопова, неоспорено от касатора, е установено, че при определяне границите на имота административният орган е спазил императивната норма на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, още повече, че тези граници са съобразени и със съществуващи на място материализирани такива. С оглед изложеното материалният закон е правилно приложен, предвид което и при липсата на конкретика относно твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обжалваното решение се явява правилно, постановено при липсата на релевираните касационни доводи и следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на ответницата по касационната жалба Стойчева за присъждане на разноски за настоящата инстанция като своевременно заявена и надлежно доказана с Договор за правна защита и съдействие с дата 06.01.11 г. /л. 12/ следва да бъде уважена в размер на 220 лв, заплатен адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение