Решение № 6808 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2025 г.

ВАСОсмо отделение23.06.2025 г.докладчик Мария Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 3168/31.01.2025г. постановено по адм. д. 9908/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юриск. Михайлова срещу Решение 3168/31.01.2025г. постановено по адм. д. 9908/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22221522006279-091-001/29.06.2023 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново в частта, потвърдена с Решение 1264/31.08.2023 година на директора на Дирекция ОДОП - София, с който по отношение на ВЕНН 31 ООД са установени задължения по ЗКПО за 2021 година и по ЗДДС за периодите месец декември 2021 година и месец януари 2022 година в общ размер на 31 732,27 лева главница и лихви, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, вр. чл. 160, ал. 5 от ДОПК, административната преписка е изпратен на директора на Териториална дирекция на НАП София за извършване на нова ревизия при спазване на указанията по прилагането и тълкуването на закона. В касационната жалба са наведени основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Иска се отмяна на решението, като се отхвърли жалбата против ревизионния акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Ответникът ВЕНН 31 ООД, чрез адв. Симеонов оспорва касационната жалба в съдебно заседание и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е обявил нищожността на Ревизионен акт Р-22221522006279-091-001/29.06.2023 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново в частта, потвърдена с Решение 1264/31.08.2023 година на директора на Дирекция ОДОП - София, с който по отношение на ВЕНН 31 ООД са установени задължения по ЗКПО за 2021 година и по ЗДДС за периодите месец декември 2021 година и месец януари 2022 година в общ размер на 31 732,27 лева главница и лихви. За да достигне до този резултат съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Според административният съд, обстоятелството, че директорът ТД на НАП - София със Заповед от 04.11.2022 година е наредил функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК считано от 07.11.2022 година да се изпълняват от поименно изброени служители, посочени в Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 година на заместникизпълнителен директор на НАП, измежду които и В. Т. Д. началник сектор Ревизии при ТД на НАП - Велико Търново по никакъв начин не може да обуслови надлежна компетентност на органа, възложил ревизията да възлага ревизии и по отношение на жалбоподателя, защото директора на ТД на НАП - София не притежава правомощия да определя органи по приходите, които са от друга териториална дирекция да могат да възлагат ревизия на субекти, чиято териториална дирекция е в гр. София. Съдът е посочил, че по аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП - София /за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция -ТД на НАП Велико Търново и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП София - аргумент и от чл. 11 ЗНАП. В тази връзка е приел, че по силата на заповед от 04.11.2022 година на директора на ТД на НАП - София не е предоставена надлежна компетентност за възлагане на ревизии на жалбоподателя, тъй като същия не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. Отделно от изложеното, първоинстанционния съд е счел, че в цитираните и приложени по делото заповеди на заместник-изпълнителния директор на НАП липсват мотиви и не са представени доказателства каква точно е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК да извършат ревизия на лицето, чийто адрес се намира в гр. София. В заключение, според решаващия състав на съда, ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи, не разполагащи с компетентност за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол по отношение на ревизираното лице при условията на чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл.12, ал.6, чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, е разрешен с решение, постановено по тълкувателно дело 2/2024г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. А що се отнася до преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, според мотивите на ТР, тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. От чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по възраженията на ответника по касационната жалба, наведени в писмените бележки пред първоинстанционния съд относно определяне на компетентния орган да издава заповеди за възлагане на ревизия. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение