Решение № 119 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 711/2010 г.

Решение № 119 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 711/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. [фирма] - [населено място] е подал касационна жалба срещу решение № 22 от 12.04.2010 г. по т. д. № 45/10 г. на Бургаски апелативен съд. Касаторът е изложил оплаквания, определени от него като неправилност на въззивното решение, поради неправилна правна квалификация - по чл. 59 ЗЗД, вместо иск по чл. 364 ЗЗД, какъвто според него бил предявен. Ответникът по касация - [фирма] - [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 226 от 4.04.2011 г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията дадени с т. 1 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. Първостепенният - Сливенски окръжен съд /делото изпратено за разглеждане от Бургаски окръжен съд, поради отвод за неподсъдност/ е бил сезиран с искова молба на [фирма] - [населено място] против [фирма] - [населено място], в обстоятелствената част, на която ищецът е поддържал, че с ответника сключили договор за гражданско дружество, по силата, на който, трябвало да изградят и експлоатират съвместно заведение за обществено хранене в [населено място]. За целта ищецът внесъл общо сумата 67314 лв., заведението било построено и започнало да функционира през 2004 г., но оттогава ответникът "не дал сметка нито за разходите по построяването на обекта, нито за печалбата от него", като използвал сам заведението. Посочено е още, че страната счита за наличен интереса от разваляне на договора и връщане на даденото на отпаднало основание и тъй като терена, на който било построено заведението не бил собствен, то и построяването на заведението не е породило вещни последици, поради което не било нужно договора да се разваля по съдебен ред а с исковата молба било направено писмено заявление за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Петитумът е съдържал искане за присъждане на сумата 67314 лв. - дадена на отпаднало основание, както и мораторна лихва върху тази сума. Така заявена исковата молба е била нередовна, поради противоречието между обстоятелствена част и петитум. Това противоречие се извежда от претенция за неоснователно обогатяване, за която е поддържано и са изложени обстоятелства относими към сключен договор за дружество по смисъла та чл. 357 ЗЗД, като е представен и самият договор, обективиращ същата правна фигура. Изводът, произтича още не само от дефинитивната определеност на договора за дружество и изричната императивна разпоредба на чл. 359, ал. 2 ЗЗД, установяващ, че внесените пари стават обща собственост на съдружниците, но и от това, че липсват изложени фактически обстоятелства, от които страната извежда окачественото от нея като основание за претенцията си, а именно - предоставяне на претендираната сума на отпаднало основание. Твърдението за неизпълнение на договора няма относимост към разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, както е определил квалификацията на иска ищецът /неправилно посочена от него в касационната жалба като - чл. 59 ЗЗД/. Обсъжданото противоречие се извежда още и от обстоятелствата свързани с твърденията в исковата молба, за прекратяване на договора съобразно чл. 87 ЗЗД/ изрично ищецът е посочил, че с депозиране на исковата молба "отправя и писмено заявление към ответника" за разваляне на договора/.