Решение № 9299 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1078/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/, подадена чрез адв. Герджиков и адв. Пачаманов, срещу решение 3679/26.11.2024 г. по адм. дело 164/2024 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменена по жалба на Т. Д. Т., заповед 72/19.02.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда отмяната му, и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. срещу заповед 72/19.02.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира разноски по представен списък. Ответникът - Т. Д. Т., чрез процесуалния си представител адв. Дончева, в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС Велико Търново е взел предвид, че с оспорената заповед 72/19.02.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл на Т. Т., в качеството му на държавен служител - директор на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Велико Търново е наложено дисциплинарно наказание уволнение, а на основание чл.107, ал.1, т.З ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено, като е посочено, че същият не запазва придобития ранг на държавна служба, считано от 20.02.2024 г. АС е посочил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че допуснатите процесуални нарушения са - издаване на заповедта след изтичане на преклузивен срок, незаконен състав на дисциплинарния съвет, установяване на нови факти, съставяне на документи с невярна дата, липса на документиране на изслушване на трети лица, неизследване на факти, посочени от държавния служител във възражението и произнасяне без установяване на нарушението от състава на дисциплинарния съвет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при издаване на оспорената заповед са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл по отношение на т. 1 и т. 3 от заповедта. Възражението е релевирано и в първоинстанционното производство като правилно е отхвърлено от съда. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В закона липсва легална дефиниция на понятието "откриване на нарушението", но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата се налага извод, че за да е открито нарушението дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото извършителят на нарушението, деянието чрез които е осъществено, времето, мястото на извършването, обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. В случая дисциплинарното наказание е наложено след запознаване на изпълнителния директор на ДФЗ с докладна записка с вх.С-8-41#3 от 29.11.2023 г. на Инспектората на ДФЗ и докладна записка вх.С-8-41 от 04.10.2023 г. на директор дирекция Връзки с обществеността, протокол и координация. С първата докладна записка са обобщени получени сигнали, един от които е за публикацията на Т. във Фейсбук и за направена проверка за спазване на работното време и установени пропуски за дати 19.10.2023г., 24.10.2023г., 07.11.2023г., 09.11.2023г. и 17.11.2023г. При тези данни нарушенията по т.1 и т.3 от заповедта са установени от дисциплинарно наказващия орган на 29.11.2023 г., с постъпване на докладната записка и приложените към нея писмени доказателства. На тази дата следва да се приеме, че нарушението е открито, тъй като са станали ясни основните му признаци извършител, изпълнително деяние, време и място на извършване и всички релевантни обстоятелства. Дисциплинарното производство е образувано на 09.02.2024 г. със заповед 03-РД/624. В нея изрично е посочено, че се образува въз основа на докладна записка с вх.С-8-41#3 от 29.11.2023 г., следователно това е датата на откриване на нарушението от страна на компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 19.02.2024 г. Очевидно е, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание - 19.02.2024 г., двумесечния срок, регламентиран в чл.94, ал.1, предложение първо ЗДСл е изтекъл, а той е 29.01.2024 г. Правилно е установено от АС Велико Търново, че заповедта е издадена от незаконен състав на дисциплинарния съвет, тъй като служителката П. Д. И. едновременно била член на дисциплинарния съвет и автор на документи, установяващи нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство. Такова съвместяване на функции представлява недопустим конфликт на интереси: лице, което безпристрастно създава доказателства за нарушение, не може да разглежда, преценява и налага наказание като член на колективен орган по същото производство. Това е недопустимо съвместяване на функции, което компрометира обективността и независимостта на дисциплинарната процедура, води до нарушаване на правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Това нарушение съставлява тежък порок в производството по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до опорочаване на постановения от административния орган материално правен резултат, доколкото последния е формиран въз основа на фактическите и правни изводи на незаконен състав на помощния орган по чл. 96, ал. 2 ЗДСл, овластен от закона с функциите да изясни релевантните за случая факти и обстоятелства, като съобразно тях отправи мотивирано предложение за налагане на съответното дисциплинарно наказание. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касационния жалбоподател, че изводите на съда относно установяването на нови факти са неправилни. Видно от материалите по дисциплинарната преписка е, че в нарушение на правилата за работа на Дисциплинарния съвет при ДФЗ, в хода на дисциплинарното производство са били приобщени документи, които не са били представени от дисциплинарно наказващия орган при образуването му. Става въпрос за три протокола, съставени в дирекция "Човешки ресурси", съдържанието на които не е било предмет на проверка от Инспектората на ДФЗ преди съставянето на двете докладни записки. Освен това, в хода на цялото дисциплинарно производство, на Т. Т. не е била предоставена възможност да даде обяснения във връзка с регистрациите му в електронната система за отчитане на работното време за конкретни дати след 17.11.2023 г. Такива дати, за които се твърдят нарушения на служителя, се появяват за първи път чак в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. По този начин, служителят е бил лишен от правото си на защита, тъй като не е имал възможност да се запознае и да даде обяснения по част от инкриминираните факти в рамките на дисциплинарното производство, нито да представи доказателства в своя защита по твърдените факти. Налагането на дисциплинарно наказание за поведение, което не е било осъществено към момента на образуване на дисциплинарното производство, е напълно недопустимо и правно абсурдно. Дисциплинарната отговорност може да бъде ангажирана единствено за вече извършено нарушение на трудовата дисциплина, а не за бъдещо или хипотетично такова. В случая, част от твърденията за нарушения касаят дати след датата на образуване на дисциплинарното производство, което автоматично прави невъзможно законосъобразното им включване в предмета на производството и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционният съд и относно неизследваните факти, посочени от държавния служител в писмените му обяснения. Още в т. 1 от писмените обяснения, входирани с вх. 02-6500/356 от 15.02.2024 г., Т. Т. изрично е посочил, че за датите, по които му се вменява напускане на работното място преди края на работното време, съществуват видеозаписи от охранителните камери, които биха доказали, че той е напускал сградата след приключване на работния ден, но не се е чекирал при излизане. Въпреки че както дисциплинарно наказващият орган, така и Дисциплинарният съвет са били наясно с наличието и функционирането на система за видеонаблюдение в сградата на ОД на ДФЗ Велико Търново, те не са положили дължимата грижа да изискат и проверят наличните видеозаписи. Това представлява съществено нарушение на служебното начало, приложимо в дисциплинарните производства, особено спрямо държавни служители, както и на принципа за изясняване на обективната истина. Липсата на проверка по така посочено доказателство представлява недостатъчна обективност и непълнота при установяване на фактите, което е правилно отчетено от съда като порок в процедурата. Правилно е установено от АС Велико Търново и, че в случая е налице произнасяне без установяване на нарушението от състава на дисциплинарния съвет. От съдържанието на административната преписка е видно, че в две докладни записки от 04.10.2023 г. и 29.11.2023 г., служители на ДФЗ сигнализират за предполагаема публикация на Т. Т. в социалната мрежа Facebook. Към тези докладни обаче не е приложена нито снимка на въпросната публикация, нито друг достоверен способ за удостоверяване на нейното съществуване или съдържание. От показанията на И. Б. (председател на дисциплинарния съвет) и Т. К. (член на дисциплинарния съвет) в хода на съдебното производство се установява, че нито един от тях не е проверил лично дали такава публикация действително съществува, нито какво е нейното съдържание. И двамата потвърждават, че не са запознати с публикацията, а единствено са се доверили на представените от Инспектората сведения, без да извършат самостоятелна проверка или анализ на доказателствата. Пред съда са били представени две екранни снимки, за които се твърди, че отразяват въпросната публикация. Тези снимки обаче не отговарят на изискванията за допустим писмен документ по смисъла на чл. 180 и сл. ГПК, тъй като не съдържат данни за своя автор, липсва подпис, дата, както и удостоверяване на техния произход. Липсата на авторство и удостоверителна стойност лишават въпросните изображения от качеството на доказателствен документ, а оттам и от възможността да бъдат ползвани като доказателства за твърдяните нарушения. Аналогичен е случая и с твърдението, че Т. Т. е участвал в изготвянето на писмено възражение от името на бенефициента Г. Б., тъй като същото не е подкрепено с годни доказателства, нито е било обективно установено от органите по дисциплинарното производство. Съгласно докладна записка С-8-49#2 от 10.01.2024 г. на Инспектората на ДФЗ, по подаден анонимен сигнал е възложена проверка на дирекция "Интегрирани информационни системи", резултатите от която са били обективирани в докладна записка от 19.12.2023 г., придружена от писмени доказателства. Въпросната докладна записка обаче не е приложена към административната преписка, не е връчена на Т. и не е представена в хода на съдебното производство. От показанията на И. Б. (председател на Дисциплинарния съвет) и Т. К. (член на съвета) отново е видно, че и двамата не са установили лично наличието на възражение на трето лице на служебния компютър на Т., а са се доверили единствено на представените от Инспектората сведения, без самостоятелна проверка или анализ. В хода на съдебното производство са били представени разпечатки на екранни снимки, за които се твърди, че са от служебния компютър на Т.. Тези изображения обаче не съдържат данни за автор, дата на създаване, подпис или друг удостоверителен белег, поради което не представляват документи по смисъла на чл. 180 и сл. от ГПК и не могат да бъдат приети като доказателства за установяване на дисциплинарно нарушение. Освен това, към дисциплинарната преписка, както и в настоящото съдебно производство, липсва копие от подаденото възражение на Г. Б. с входящ номер, което е изключително съществено за доказване на твърдяната идентичност между подадения документ и намерения (според Инспектората) файл на компютъра на Т.. Не на последно място, следва да се отбележи, че по данни от съдебно-техническата експертиза, файлът, за който се твърди, че съдържа възражението на Г. Б., не се намира на служебния компютър на Т. и не може да бъде възстановен. Следователно в случая не е доказано дали изобщо е съществувал такъв файл, нито дали неговото съдържание съответства на подаденото възражение. С описаните по-горе действия (или по-скоро бездействия) Дисциплинарният съвет е нарушил разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗДСл, съгласно която Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение. Видно от изложеното до тук, както по отношение на т. 4 от заповедта (т.нар. изготвяне на възражение от името на трето лице), така и във връзка с т. 5 предполагаема публикация в социалните мрежи, Дисциплинарният съвет не е предприел никакви действия по самостоятелно изясняване на фактическата обстановка, нито е събрал и проверил наличната първична документация и информация. Вместо това, членовете на съвета са се доверили безрезервно на данни, събрани от други органи (в случая Инспектората на ДФЗ), без да се уверят в тяхната достоверност, произход и доказателствена стойност. Съветът не е изискал съответните първични документи, не е проверил достоверността на представените изображения, не е събрал свидетелски показания или други доказателства, с които да установи по безспорен начин дали изобщо е налице дисциплинарно нарушение, както изисква чл. 96, ал. 2 ЗДСл. Настоящият състав намира, че в конкретния казус ДНО не е спазил и императивните изисквания на чл. 91 ЗДСл, според които при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се взема предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3 .обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. В оспорената заповед, ДНО в обобщен и формален вид е посочил, че е взел предвид: тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, формата на вината, цялостното поведение на държавния служител. Подобно общо и стереотипно позоваване на законови изисквания, без конкретизиране и анализ на фактическите елементи, не изпълнява изискването на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, съгласно който при определяне на вида на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. В случая, в заповедта липсват каквито и да е съображения защо спрямо Т. Т. се налага най-тежкото дисциплинарно наказание освобождаване от държавна служба, при положение че по делото са налице доказателства за висока атестационна оценка на служителя за периода октомври декември 2023 г. Не е посочена и обоснована конкретната "тежест" на нарушението. Липсва анализ на настъпилите последици за държавната служба или за гражданите, не е уточнено дали е настъпила увреда, какъв е нейният интензитет и обхват, и в какво точно се състои тя. Не е обсъдена формата на вината дали нарушението е извършено умишлено или по непредпазливост. Не са отчетени смекчаващи обстоятелства, вкл. липса на предишни наказания или положителна професионална характеристика. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. В конкретния случай не е установено дисциплинарното наказание да е пропорционално на тежестта на нарушението, нито да е съобразено с индивидуалните обстоятелства по случая. Липсата на доказателства за конкретни вреди или обществена опасност на деянието води до извода, че наложеното наказание е необосновано тежко и неотговарящо на целите на дисциплинарната отговорност, предвидени в ЗДСл. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважена претенцията на ответника и в полза на процесуалния му представител да се присъдят направените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г., които следва да са в минималния размер от 1000 лв. Същите са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, действително извършените процесуални действия и положените усилия от процесуалния представител на ответника при изготвяне и подаване на отговора на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение