Решение № 9162 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2010 г.

Решение № 9162 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Людмила Николаевна Кирилова - Кръстева и Чавдар Иванов Кръстев, двамата от гр. Варна, против решение № 745/12.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1118/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № КД-14-03-205/02.12.2008 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна. Касаторите поддържат, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и писмени бележки касаторите молят съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендират присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, както и ответниците Емил Атанасов Янков, Надежда Антонова Генова и Румен Борисов Генов, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на Людмила Николаевна Кирилова - Кръстева и Чавдар Иванов Кръстев против заповед № КД-14-03-205/02.12.2008 г. на началника на СГКК - гр. Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК за поземлени имоти с идентификатори 10135.5545.3634, 10135.5545.3635, 10135.5545.223 до решаването на спора по съдебен ред. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателите са собственици на имот пл. № 231а, по КП от 1995 г. с площ от 460 кв. м., находящ се в м. "Зеленика", землището на кв. "Галата", гр. Варна, както и на построената в него сграда, като имотът е с идентификатор 10135.5545.3634. Съдът е посочил, че е съставен акт за непълноти и грешки от 18.09.2008 г., с който е констатирано, че в имот с идентификатор 10135.5545.3634 има несъответствие в одобрената кадастрална карта и заснети граници, като при отразяване на заснетите граници се засяга северната част на имот с идентификатор 10135.5545.3635 и част от западната граница на имот с идентификатор 10135.5545.223 по КК на район "Аспарухово"; актът не е подписан от засегнатите лица Надежда Антонова Генова и Румен Борисов Генов, собственици на поземлен имот с идентификатор 10135.5545.3635. Като се е позовал на заключението на изслушаните по делото еднолична и тричленна експертизи, съдът е направил извода, че действително е налице спор за материално право, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР грешката в плана следва да бъде отстранена след решаването му по съдебен ред. Посочил е също, че неподписването на съставения акт за непълноти от заинтересованите лица обективира спор за материално право, който е пречка за издаване на заповед за изменение на кадастъра. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна съдът правилно е установил, че лицата, по чиято молба е образувано административното производство - касатори в настоящото производство, са собственици на имот пл. № 231а, по КП от 1995 г. с площ от 460 кв. м., находящ се в м. "Зеленика", землището на кв. "Галата", гр. Варна, въз основа на нот. акт № 39/1996 г., и на построената в имота сграда на два етажа със застроена площ от 49 кв. м., въз основа на констативен нот. акт № 26/2000 г., както и че имотът е с идентификатор 10135.5545.3634 по заповед № РД-18-73/23.06.08 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър за територията на административен район "Аспарухово". Въз основа на подаденото заявление за отстраняване на непълноти и грешки относно имот с идентификатор 10135.5545.3634 е съставен акт за непълноти от 18.09.2008 г., в който е констатирано несъответствие в одобрената кадастрална карта и заснетите на място граници. Актът не е подписан от засегнатите лица, собственици на имоти с идентификатори 10135.5545.3635 и 10135.5545.223. Според изслушаните по делото заключения на еднолична и тричленна експертизи, които правилно са възприети от съда като обективни и обосновани, също е налице грешка при изработването на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като границите на имот с идентификатор 10135.5545.3634 са изместени от границите по заповед № Р-154/28.05.1996 г., издадена от кмета на Община Варна, отклонението е съществено от източната и южната страна на имота, а при западната граница в северната й част отклонението е над допустимото - 0,76, като сгради 3 и 4 /съгласно означенията на комбинираната скица, приложена към заключението на тричленната експертиза/ излизат и извън тази граница. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел изводите на вещите лица от тричленната експертиза в посочения по-горе смисъл. Тези изводи са изложени в писменото заключение и отразени графично в комбинираната скица, представляваща неразделна част от него, които са подписани и от трите вещи лица, поради което няма основание съдът да приеме за меродавно становището на едно от вещите лица, изразено при разпита в съдебно заседание на 16.03.2010 г. относно допустимото отклонение на западната граница. Предвид установеното, правилен е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че е налице грешка в кадастралната карта, която е свързана със спор за материално право. Съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, обективирано с подписите им върху акта за непълноти и грешки, или въз основа на съдебно решение. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри /наредбата/, които предвиждат, че непълнотите и грешките се установяват на самото място с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Формалното изискване за подписване на акта е гаранция за безспорен правен статут на имотите. Неподписването му от пряко заинтересуваните лица съставлява процесуална пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта. Предвид установеното в акта за непълноти и заключението на тричленната експертиза, обоснован е извода, че отстраняването на грешката в кадастралната карта би засегнало правата на собствениците на имоти с идентификатори 10135.5545.3635 и 10135.5545.223. Същите се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, поради което в хода на административното производство правилно им е връчен препис от акта за грешки и непълноти. Заинтересованите лица са отказали да подпишат акта, като са подали възражение вх. № 94-881/08.10.2008 г. Предвид това обоснован и правилен е извода, че е налице спор за материално право, което е пречка за отстраняване на грешката в плана. Такава може да бъде осъществена едва след решаването на спора за материално право по съдебен ред, съгласно изричната разпоредба на чл. 53, ал. 3, изречение второ ЗКИР. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредбата, тъй като кадастралните границите на имота е следвало да се нанесат по регулационните, с оглед приложена предходна регулация, поради което актът не следва да се подписва от заинтересувани лица. Наредбата е издадена по законова делегация от чл. 31 ЗКИР, поради което същата не следва да противоречи на този закон, а при противоречие със закона, тя е неприложима съгласно чл. 15 ЗНА. Разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от наредбата в частта, в която въвежда като основание за изменение на кадастъра и нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, е неприложима като противоречаща на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на администрацията по отстраняване на непълноти и грешки в кадастъра. Затова следва да намерят приложение законовите разпоредби - тези на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, които предвиждат, че кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, документирано с подписите им върху акта за непълноти и грешки или въз основа на съдебно решение по решен спор за материално право. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания, обжалваното съдебно е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение