Решение № 13580 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 20/2016 г.

Решение № 13580 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 20/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. П. Р. против решение № 71/25.11.2015 г. по адм. д. № 119/2015 г. на Административен съд - Р. Твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. В представено по делото допълнение към касационна жалба, служебният защитник на Р., адв. И., е развила допълнителни съображения в подкрепа на тезата, че постановеното решение противоречи на материалния закон. Отправя се искане до ВАС да отмени решението на АС - Р. и да постанови друго, с което да уважи иска на С. Р. за претърпени имуществени вреди- пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения в размер на месечните минимални работни заплати за страната, за периода от 01.06.2012 г. - 01.06.2015 г., като приеме за доказано, че бездействието от страна на служители на Агенция по заетостта е довело до липсата на работа за ищеца през процесния период, съответно до липсата на доходи. Ответникът по касационната жалба - Агенция по заетостта - гр. С., редовно призована, не изпраща представител. В писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Счита, че административният съд е обсъдил всички доказателства и въз основа на тях е мотивирал решението си. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд- Р. е образувано по предявен иск от С. П. Р., против Агенция по заетостта - гр. С., за нанесени имуществени вреди в периода от 01.06.2012 г. до 01.06.2015 г. в размер на 12 600 лева, представляващи пропуснати ползи от доход, причинени от незаконосъобразни бездействия на Дирекция "Бюрото по труда" - Р., да изпълни задълженията си да информира ищеца за наличие на свободни работни места и да го насочва към работодатели. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че Законът за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и правилникът за прилагането му не предвиждат безусловно задължение за Агенцията по заетостта - гр. С., чрез териториалните й поделения, да информират безработното лице за всички свободни работни места или да го насочват към всички работодатели. Напротив, законодателят е предоставил възможност за преценка кои са подходящите за определено лице; тази преценка може да се направи въз основа на заявените изисквания от работодателя, въз основа на предпочитанията на безработното лице и/или въз основа на неговото образование, придобити квалификации и умения. В разглеждания контекст съдът е приел, че ищецът не е изпълнил вмененото му по закон задължение да представи всички документи, удостоверяващи неговото образование и придобити квалификации и по този начин сам се е поставил в неизгодно за него положение. Според решаващия съд, дори и независимо от горното, обаче, след като осъществяването на конкретните действия са обусловени от преценката на административния орган (трудовия посредник), то не може да се приеме, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид горното, административният съд е заключил, че не е налице незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на ответника на задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 26 от ЗНЗ и чл. 20 и сл. ППЗНЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. След подробен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, съдът е разгледал всички твърдения на ищеца и обосновано е отхвърлил претенцията му. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че С. Р. е регистриран в Дирекция "Бюро по труда"- Р. на 11.11.2008 г. като безработно, търсещо работа лице; изготвен му е план за действие и графици за посещение при трудов посредник за периода 20.11.2008 г. до 18.05.2015 г. Правилно административният съде приел, че изготвеният план за действие и график за посещение при трудов посредник за процесния период 01.06.11 г. - 01.06.15 г. не са оспорени от ищеца и удостоверяват редовни консултации за свободни работни места; Р. е включен и в курс за повишаване на квалификацията през периода 04.06.2012 г. - 22.11.2012 г., - обстоятелство, за което по делото са представени договор с обучаващата организация БГЦПО и лицето. Наред с това съдът е съобразил и представените по делото насочващи писма от дирекция "Бюро по труда"- разград, като: № 93/2012 г. за среща на ищеца с работодател фирма "З." ЕООД; писмо № ОП 10745/2013 за насочване като общ работник в ПФК Л. ЕАД; насочващо писмо № 350/26.06.2015 г. и писмо № 351/26.06.2015 г. за насочване към работодател фирма "Б." АД и фирма "П." ООД все за работни места като общ работник, поддръжка сгради, кофражист, подходящи за лицето. Въз основа на правилно установената фактичска обстановка, при обстоен анализ на горепосочените писмени доказателства, а и на изслушаните свидетелски показания, обосновано АС е формирал извод, че ищецът е посещавал многократно поделението на Агенцията по заетостта, бил е информиран и консултиран от съответния служител за свободни работни места, отговарящи на квалификацията и желанията му, включен е бил в обучение за придобиване на нова квалификация, но не я придобил поради слаб успех, не е предоставил съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 ППЗНЗ всички документи за образование и квалификация към момента на регистрация, а едва на 8.07.2015 след поискване на служител на ответника. В тази връзка предвид степента на обоснованост и конкретност на експертното заключение, включително относно периодите в които е имало свободни работни места при съпоставка с времето на посещение на ищеца в агенцията, както и на показанията на св. Пейчев, в които се сочи, че всекидневно са изнасяни свободни работни места на таблото и в сайта на агенцията, както и че ищецът не е заявил за допълнителните си квалификации през процесния период, а в определени случаи е отказвал да му бъдат издавани насочващи писма, обосновано решаващият съд е приел за недоказана застъпваната теза от ищеца. Законосъобразно, предвид нормата на чл. 13 и сл. ППЗНЗ, съдът е отбелязал, че не съществува безусловно задължение за служителите на агенцията да информират и насочват регистрираните лица към всички свободни работни места и да издават насочващи писма, а за преценка с оглед на подходяща работа по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗНЗ, което е свързано и с изпълнение на задълженията на регистрираното лице да предостави всички доказателства относно квалификацията и образованието си от момента на регистрирането и незабавно след придобиването им, което в процесния случай не е било сторено от ищеца. С оглед на изложеното е направен верен извод за това, че не се доказва неправомерно бездействие от ответника при изпълнение на задълженията му съгласно чл. 20 и 21 и др. ППЗНЗ. При съобразяване на чл. 4 ЗОДОВ правилно АС е отбелязал, че претендираните пропуснати ползи следва да бъдат реално предвидими и обективно установими. След като служители на агенцията нямат безусловно задължение да осигурят работа, а да насочват лицата към работодатели, в зависимост от осъществените взаимоотношения между последните и лицата се сключва или не трудов договор. Видно от показанията на св. Пейчев многократно за процесните периоди след осъществено насочване не е бил сключен трудов договор с ищеца. В тази връзка АС е направил обоснован извод, че дори да можеше да се приеме тезата за твърдяно неправомерно бездействие не налице пряка и непосредствена връзка с претендираните имуществени вреди, тъй като не е доказано, че ищецът е щял да започне работа. Предвид твърденията по делото за проведено производство по ЗЗД, основателно в отговора на касационната жалба се сочи и влязлото в сила решение по гр. д. 839/13 г. на РС-Рз, с което са отхвърлени исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 - 3 ЗЗД за периода 10.05.2011 - 27.05.2013 г. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на събраните доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,