Решение № 10193 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2016 г.

Решение № 10193 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. срещу решение № 2533/15.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1121/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № РД-255/13.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. за потвърждаване на разпореждане № 3705254420/23.05.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - К. З. В. от с. Ц., област Пловдивска, чрез пълномощника адв. Е. Н. В., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отменено решение № РД-255/13.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 3705254420/23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П.. С решението съдът е върнал преписката на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П. за издаване на нов акт. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, по искане на К. З. В. незаконосъобразно е отказано на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и /е прието/ че надвзетата пенсия е на основание чл. 114, ал. 2 КСО, като не са приети нови доказателства, представените от Вълчинов документи, удостоверяващи стаж и доход до отпускането на пенсията му. Съдът е приел, че спорът е правен и се свежда до наличието на предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО за изменение на влязло в сила разпореждане по чл. 98 КСО, както и до датата, от която следва да бъде изменена пенсията. Посочил, че с подаденото заявление вх. № МП-21662/21.03.2014 г. К. В. е представил доказателства за осигурителен стаж за периода 01.01.1994 г. - 31.08.1998 г., а съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО при представяне на нови доказателства по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО пенсията се изменя от датата на подаване на заявлението и представяне на новите доказателства. Според съда в случая разпореждането от 15.08.2013 г. е обжалвано с представянето на новите доказателства със заявлението от 21.03.2014 г. Развил е съображения относно правомощията на органа, който е постановил разпореждането за отпускане на пенсия да го измени при наличие на предпоставките по чл. 99, ал. 1 КСО и е заключил, че конкретният случай е именно такъв, поради което неправилно с оспореното разпореждане от 23.05.2014 г. административният орган е отказал да измени своето разпореждане от 15.08.2013 г. Съдът е посочил, че на следващо място оспореното решение е постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 114, ал. 1 КСО, като са нарушени принципите по чл. 6, ал. 1 и чл. 7 АПК - добросъвестно упражняване на правомощията на административните органи и истинност. Изложил е съображения, че решението е постановено без да са преценени всички факти от значение за случая и без да са обсъдени доводите на К. В.. След преценка на доказателствата се налага извода, че поведението на Вълчинов не разкрива признаците на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 КСО, тъй като същият не е укрил факти и обстоятелства във връзка с отпускане на пенсия. Видно от приложената административна преписка, налице е надлежно заверена осигурителна книжка за К. В. за периода 1994 -1998 г., с данни за отработеното време за всеки месец, изплатеното трудово възнаграждение и внесена осигурителна вноска. Към момента на отпускане на пенсията пенсионният орган е следвало да упражни правомощията си и да попълни пропуските, които биха се отразили на размера на пенсията и само в случай на действителна липса на документи, би имал основание да откаже размер на пенсията, претендирана от лицето. Отделно от това, според съда, по делото липсвала заповедта, въз основа на която е издаден докладът на началник отдел "Пенсии" и главен експерт по осигуряването "ОП", от което да е видно кое точно е наложило преразглеждането на възстановеното пенсионно досие на К. В.. Съдът е развил съображения, че Вълчинов е действал добросъвестно, поради което не дължи връщане на сумите по разпореждане № 3705254420/13.09.2013 г. на ръководителя на "ПО". Според съда, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане не съдържат мотиви във връзка с приетата недобросъвестност, което представлява порок на административния акт. Недобросъвестността на лицето, освен че не е мотивирана в акта, не е доказана и пред съда. Разпореждането, с което на основание чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено връщане на неоснователно изплатената сума, ведно с лихвата по чл. 113 КСО е неправилно, поради това че не е установена недобросъвестност на лицето. Отделно от това е налице и нов факт /липса на данни за осигурителен стаж за известен период от време/, който е давал основание на пенсионния орган да намали пенсията. В този случай пенсионерът не е знаел за наличието на основание за намаляване на получаваната от него пенсия, тоест имал е съзнанието, че за него съществува право да получи пенсиите, поради което същият следва да се счита за добросъвестен. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е постановил решението си при неясно разбиране относно предмета на правния спор, с който е сезиран, съответно - с предмета на административното производство, в рамките на което е постановен този акт; формираните фактически изводи не съответстват на доказателствата по делото, а правните изводи - на материалния закон; изложените от съда правни съображения са непоследователни, а в значителна част неотносими към конкретния правен спор. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 4968/04.05.2015 г. по адм. дело № 14963/2014 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 2327/30.10.2014 г. по адм. дело № 2499/2014 г. на Административен съд гр. П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С обжалваното пред съда решение № РД-255/13.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. е потвърдено разпореждане № 3705254420/23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П.. С това разпореждане, постановено по подаденото от К. З. В. заявление вх. № МП- 21662/21.03.2014 г., е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия. С подаденото заявление вх. № МП-21662/21.03.2014 г. К. З. В. е поискал от ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. П. да бъде изменено влязлото в сила разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е изложил съображения, че по отношение на надвзетата пенсия следва да се приложи чл. 114, ал. 2 КСО, а не чл. 114, ал. 1 КСО. Към заявлението са представени следните документи - копие на ревизионен акт № 1/26.05.1997 г. за извършена финансова ревизия по приходите и разходите на фонд "Обществено осигуряване" на осигурителя К. З. В. в качеството му на земеделски производител за периода от 01.01.1996 г. до 31.05.1997 г. и копия на квитанции от 02.01.1996 г. и от 26.05.1997 г. за внасяне на осигурителни вноски, в заявлението е посочено, че представените документи са нови доказателства, обосноваващи добросъвестност на К. В. при получаване на сумите по осигурителните плащания в периода от 01.01.1994 г. до 31.08.1998 г. С разпореждане № 3705254420/23.05.2014 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ гр. П. № РД-255/13.08.2014 г., е прието, че към датата на отпускане на пенсията лицето следва да приложи всички необходими документи, а съгласно чл. 11 от Закона за пенсиите (отм.) размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за период от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и за трудовия му стаж след тази дата до началната дата на пенсията. С подаването на заявлението за отпускане на пенсията К. В. е бил длъжен да представи заверена осигурителна книжка от финансов ревизор за периода от 01.01.1994 г. до 31.08.1998 г., когато е бил самоосигуряващо се лице /заедно с другите документи/, тъй като осигурителната книжка е била налична у него към датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Представените документи - ревизионен акт № 1/26.05.1997 г. и квитанции от 26.05.1997 г. и 02.01.1996 г. за платени суми не са нови доказателства, които да променят недобросъвестността на лицето при получаване на сумите от осигурителни плащания от 01.01.2003 г. до 31.08.2013 г. От представените по делото документи се установява, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /"пенсия за изслужено време и старост", според понятието, използвано при действието на Закона за пенсиите/ на К. З. В. е отпусната с разпореждане № 0113598/15.11.1999 г., считано от 21.01.1999 г., въз основа на молба от същия, подадена на 01.11.1999 г. От съдържанието на това разпореждане е видно, че пенсията е отпусната при трудов стаж 26 години и 6 месеца от трета категория; размерът на пенсията е определен като е взет предвид дохода за базисен период 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г., а за периода след 01.01.1997 г. е взет предвид осигурителен стаж и доход за периода 01.09.1998 г. - 21.01.1999 г. Във връзка с предприетите действия за възстановяване на пенсионното досие, чиято липса е установена при извършената инвентаризация на пенсионни досиета в ТП на НОИ гр. П., е установено, че К. В. не е представил документи за осигурителен стаж и доход за периода след 01.01.1997 г. като самоосигуряващо се лице, какъвто е имал и е бил длъжен да представи при подаване на молбата за отпускане на пенсията с оглед действащата тогава норма на чл. 11 от Закона за пенсиите. Данните са изнесени в изготвената справка /опис/ за осигурителен стаж на лицето от 27.05.2013 г. и доклад на началника на отдел "Пенсии" до директора на ТП на НОИ. В доклада е изложено, че от представените оригинални документи на осигурителен стаж с писмо изх. № К-17795/19.04.2013 г. е направен опис на стажа, който възлиза на 31 години 5 месеца и 13 дни от трета категория, разликата със зачетения при отпускане на пенсията стаж от 5 години 1 месец и 9 дни е от зачитане на осигурителен стаж по осигурителни книжки № 3705254420-ФЧЗС/29.12.1995 г. и № 39856-ЧЗС/07.12.1998 г. като самоосигуряващо се лице - земеделски производител за времето от 01.01.1994 г. до 31.08.1998 г. - 4 години и 8 месеца и от 22.01.1999 г. до 30.06.1999 г. - 5 месеца и 9 дни. Този стаж не е представен и не е включен при определяне на индивидуалния коефициент; пенсията е отпусната правилно от датата на уволнението по трудово правоотношение - 22.01.1999 г., но размерът й не е правилно определен поради невключен стаж и доход от непредставена книжка за времето от 01.01.1997 г. до 31.08.1998 г. С разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г. на ръководителя на "ПО", на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО пенсията за изслужено време и старост на К. З. В. е изменена, като е определен размерът й по периоди, считано от датата на отпускането 22.01.1999 г. до датата на постановяване на акта; при определяне размера на пенсията е взет предвид базисен период от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г., както и дохода за зачетения осигурителен стаж за периода 01.01.1997 г. - 21.01.1999 г. В разпореждането е посочено, че на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО се поправя разпореждане № 0113598/15.11.1999 г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата 22.01.1999 г., поради непредставена осигурителна книжка, удостоверяваща стаж и доход от 01.01.1994 г. до 31.08.1998 г., което води до промяна на осигурителния стаж до датата на отпускане, индивидуалният коефициент и размера на пенсията. В заключителната част на разпореждането е посочено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО. С разпореждане № 3705254420/13.09.2013 г. на ръководителя на "ПО" е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст от К. З. В. в размер на 5215,29 лв., от които главница за периода от 01.01.2003 г. до 31.08.2013 г. в размер на 2643,48 лв. и лихва в размер на 2571,81 лв., начислена към 13.09.2013 г. Двете разпореждания - от 15.08.2013 г. и от 13.09.2013 г., са връчени на К. В. лично на 24.09.2013 г., едновременно /с една обща препоръчана пратка/, видно от приложената по делото разписка за връчване с баркод 3100015186085 на "М и БМ експрес". О. К. З. Вълчинов е подадено "Възражение" с вх. № МП-61020/02.10.2013 г. по повод разпореждане № 3705254420/13.09.2013 г. /посочено като "решение"/, с искане да се ползва от "изтекъл петгодишен давностен срок, да се преизчисли дълга на основание чл. 115, ал. 1". Това възражение е разгледано от директора на ТП на НОИ гр. П. като жалба против разпореждането от 13.09.2013 г., в резултат на което с решение № 326/21.10.2013 г. е заличена погасената по давност част от вземането на НОИ, установено с разпореждане № 3705254420/13.09.2013 г. в размер на 1012,42 лв. главница и 1733,06 лв. лихва за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2007 г. В останалата част разпореждането от 13.09.2013 г. е потвърдено, като е прието, че К. З. В. дължи за възстановяване сумата 2469,81 лв. представляваща недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, състояща се от главница за времето от 01.01.2008 г. до 31.08.2013 г. в размер на 1631,06 лв. и лихва в размер на 838,75 лв., начислена към 13.09.2013 г. Както вече се изложи по-горе, със заявление вх. № МП-21662/21.03.2014 г. К. В. е поискал изменение на разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г., поради представянето на нови доказателства и с искане да се приеме, че надвзетата сума не е по чл. 114, ал. 1 КСО, а по чл. 114, ал. 2 КСО. По повод на това заявление е постановено разпореждане № 3705254420/23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО", което е потвърдено с обжалваното пред съда решение № РД-255/13.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П.. Предвид изложената фактическа обстановка, която се установява безспорно от събраните по делото доказателства, се налага извода за законосъобразност на оспорения пред съда административен акт. С подаденото заявление от 21.03.2014 г. К. В. е поискал изменение на влязлото в сила разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г., поради представяне на нови доказателства, а формулирането искане е да се приеме, че лицето е било добросъвестно при получаване на сумите за пенсии за периода. От съдържанието на подаденото заявление недвусмислено се установява, че желанието на заявителя К. В. е да се преразгледа разпореждането от 15.08.2013 г., като се приеме, че не е било налице основание за изменение на разпореждането за отпускане на пенсията от 15.11.1999 г., като заявителят е обосновал тезата, че пенсионният орган е разполагал с всички документи, които са необходими за определяне на действителния размер на пенсията и не е било необходимо лицето изрично да се позовава на тях или да ги представя. Това искане е недопустимо, тъй като разпореждането от 15.08.2013 г. е влязло в сила като необжалвано, като това обстоятелство е изрично посочено и от К. В. в подаденото от него заявление от 21.03.2014 г. Поради това разпореждането може да бъде отменено или изменено само при наличие на някое от основанията, изчерпателно изброени в чл. 99, ал. 1 КСО. Правилна е преценката на органа, че в случая не е налице твърдяното обстоятелство по т. 1 на чл. 99, ал. 1 КСО - наличие на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. Доказателствата, които са представени със заявлението не са нови по смисъла на посочената разпоредба, тъй като те са съществували към датата на постановяване на разпореждането, чието изменение се иска - разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г. Всъщност с представените от К. В. доказателства се цели доказване на обстоятелството, че той е внесъл дължимите осигурителни вноски за спорния период /твърдението, което се извежда от съдържанието на заявлението и формулираното с него искане е, че дължимостта и размера на вноските са установени с представения ревизионен акт № 1/26.05.1997 г., а внасянето им се установява с представените квитанции 02.01.1996 г. и от 26.05.1997 г./. Всъщност наличието на заверен осигурителен стаж за периода 01.01.1997 г. - 31.08.1998 г., който е спорният период /осигурителният стаж, чието недеклариране е послужило като основание за изменение на пенсията с разпореждането от 15.08.2013 г. и последващото разпореждане от 13.09.2013 г. за възстановяване на надвзети суми в резултат на определянето на пенсията в по-висок размер/ изобщо не се оспорва от пенсионния орган. Тъкмо обратното - наличието на осигурителен стаж за този период, който не е бил представен при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 1999 г., е послужило като основание за изменение на разпореждането от 15.11.1999 г. /постановено по подаденото заявление/ за отпускане на личната пенсия и последващите го разпореждания за изменение и осъвременяване на пенсията. Както вече се посочи, основанието за изменението, което е осъществено с разпореждането от 15.08.2013 г. е наличието на осигурителен стаж за периода след 01.01.1997 г., който задължително се включва при отпускане на пенсията и изчисляване на размера й, съгласно действащата към датата на отпускане на пенсията разпоредба на чл. 11 от Закона за пенсиите (отм.), цитирана по-горе. Включването на осигурителния стаж за периода 01.01.1997 г. - 31.08.1998 г. води до намаляване на размера на личната пенсия, което от своя страна е обусловило изменението на разпореждането от 15.11.1999 г. и последващите. Непредставянето на осигурителен стаж за периода след 01.01.1997 г., който лицето е било длъжно да посочи, е довело до изчисляване на размер на пенсията в по-висок от дължимия размер, съответно до получаване на пенсия в недължим размер. Лицето несъмнено е знаело за наличието на този осигурителен стаж и е следвало да го посочи в заявлението за отпускане на пенсията, но не го е сторило, в резултат на което е изчислен по-висок на пенсията, който не е бил дължим. Както вече се посочи, разпореждането от 15.08.2013 г. не е обжалвано и е влязло е влязло в сила, а доказателствата, които са представени със заявлението от 21.03.2014 г. от К. В. с искане за неговото изменение на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО са съществували към датата на постановяването му и не са "нови доказателства" по смисъла на посочената разпоредба. Само за яснота следва да се посочи, че органът не е бил длъжен да проверява какви доказателства има в своите архиви за наличие или липса на осигурителен стаж и доход на лицето, за да прецени при отпускане на пенсията какъв е действителният размер на осигурителния стаж и доход и съответно - размер на пенсията, съобразно изчисления индивидуален коефициент. Поддържаното в този смисъл становище на К. В., възприето и от първоинстанционния съд е неправилно. При отпускане на пенсията лицата са длъжни да представят целия осигурителен стаж след 01.01.1997 г., тъй като съгласно чл. 11 ЗП (отм.), който е действал към датата на подаване на заявлението в случая, както и съгласно сега действащата норма на чл. 70, ал. 3 КСО, при изчисляване на индивидуалния коефициент се взема предвид дохода от стажа след 01.01.1997 г. до отпускане на пенсията. Безспорно е, че К. В. е разполагал със заверена осигурителна книжка за стажа през периода 01.01.1997 г. - 31.08.1998 г., но не я е представил на пенсионния орган, нито е посочил осигурителния си стаж през този период в подаденото заявление /макар самото заявление да не е приложено по делото, от съдържанието на постановеното разпореждане за отпускане на пенсията от 15.11.1999 г. е видно, че стаж за този период не е зачетен, а съответно липсват и мотиви за отказ за зачитане на стаж за този период, поради което единственият обоснован извод е, че такъв изобщо не е бил представен /заявен за наличен/ от лицето/. Разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г. не съдържа разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Вписаният в заключителната част на разпореждането текст "На основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл. 113, ал. 1, КСО" не представлява властническо разпореждане на административен орган, а само указание за последващо предприемане на действия за събиране на недобросъвестно получените суми. Показателно в тази връзка е обстоятелството, че в разпореждането от 15.08.2013 г. не е посочен нито размера на сумите, които са получени недобросъвестно и подлежат на възстановяване, нито периода, за който са получени тези суми. Възстановяването на недобросъвестно получените суми е разпоредено с последващото разпореждане - № 3705254420/13.09.2013 г. Това разпореждане е обжалвано по административен ред, в резултат на което с решение на директора на ТП на НОИ № 326/21.10.2013 г. дължимата сума е намалена поради погасяване на част от задължението по давност. Постановеното решение на директора на ТП на НОИ не е обжалвано пред съда, поради което е влязло в сила. Законосъобразността на това разпореждане не може да бъде преценявана инцидентно по повод на искане по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО за изменение на друго разпореждане - това от 15.08.2013 г. С подаденото от К. В. заявление вх. № ПМ-21662/21.03.2014 г. се прави опит да се възстанови висящността на производството по оспорване на разпореждане № 3705254420/13.09.2013 г. чрез позоваване на доказателства, за които се твърди, че са нови и въз основа на които се прави искане за изменение на предходно разпореждане за изменение на пенсията при условията на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО - разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г. Подобно процесуално действие не е регламентирано нито в общия процесуален закон - АПК, нито в специалните процесуални правила, предвидени в КСО за изменение на влезли в сила разпореждания по чл. 99, ал. 1 КСО. Както вече се посочи, възстановяването на недобросъвестно получените суми от К. В. не е разпоредено с разпореждането от 15.08.2013 г., а с разпореждането от 13.09.2013 г., което вече е било обжалвано по административен ред, не е обжалвано пред съда и затова е влязло в сила в потвърдената част. Именно с разпореждането от 13.09.2013 г. и потвърждаващото го решение № 326/21.10.2013 г. на директора на ТП на НОИ относно посочените в последното суми и за посочения период /2469,81 лв., състояща се от главница за времето от 01.01.2008 г. до 31.08.2013 г. в размер на 1631,06 лв. и лихва в размер на 838,75 лв., начислена към 13.09.2013 г./ е разрешен въпросът относно недобросъвестността на К. В.. Следва изрично да се отбележи, че не може да се приеме, че става въпрос за грешка в посочването на датата на разпореждането, чието изменение е поискано със заявлението на К. В. от 21.03.2014 г., тъй като от съдържанието на заявлението недвусмислено се установява както основанието, така и искането, а целта е да се заобиколи регламентирания в закона ред за обжалване на актовете по чл. 117 КСО. Поради изложеното, първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на искането, с което е бил сезиран административният орган и по което съответно се е произнесъл, като е обсъждал добросъвестността на лицето и съответно наличието на основание за възстановяване на суми по чл. 114, ал. 1 или 2 КСО. Както вече се посочи, въпросът относно добросъвестността на К. В. изобщо не е бил предмет на разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г., чието изменение същият е поискал със заявлението от 21.03.2014 г. Наред с това, освен че е обсъждал въпрос, който е извън предмета на оспорения пред него административен акт, съдът е формирал и неправилен извод за това, че К. З. е бил добросъвестен при получаването на сумите. Поради това че, както вече се каза, този въпрос е извън предмета на настоящия правен спор, само за яснота на страните настоящият състав посочва, че изводът на административния орган за добросъвестност на К. В. при получаване на сумите посочени в решение № 326/21.10.2013 г., с което частично е потвърдено разпореждане № 3705254420/13.09.2013 г., е неправилен. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истина относно релевантни факти. В конкретния случай недобросъвестността на К. В. е обоснована с невярно деклариране на осигурителния стаж след 01.01.1997 г. в частност с недекларирането на стаж през периода 01.01.1997 г. - 31.08.1998 г. Затова преценката дали същият е действал недобросъвестно при получаване на недължимия размер на пенсията е обусловена от това дали е знаел за посочения стаж, както и че той има значение за определяне размера на пенсията му. И двете посочени обстоятелства се установяват от последвалото представяне на осигурителния стаж и доход за този период от самия Вълчинов, а наличието на осигуряване за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.1998 г. като самоосигуряващо се лице е установено от представената от лицето осигурителна книжка № 3705254420/Ф-ЧЗС, издадена на 29.12.1997 г. От страна на жалбоподателя не се навеждат никакви доводи за незнание на значението на този осигурителен стаж и доход, а и такива биха били необосновани, включително от житейска гледна точка, като се има предвид, че се касае за стаж като самоосигуряващо се лице, което предполага реално внасяне на дължимите осигурителни вноски, както и при отчитане на сравнително краткия период от време между периода на полагане на коментирания осигурителен стаж /през 1997 г. и 1998 г./ и датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 1999 г. Всъщност основната защитна теза на К. В. във връзка с преценката за неговата недобросъвестност при получаване на сумите за пенсии в недължим размер е свързана с доводите му за неизпълнение на служебните задължения от страна на пенсионните органи при отпускане на пенсията и при издаване на последващите актове за изменение на размера й. Изложените доводи не могат да бъдат възприети, тъй като с тях лицето се опитва да игнорира значението на допуснатото от него невярно деклариране чрез обосноваване на задължения на различни длъжностни лица в териториалното поделение на НОИ, каквито те нямат. Правомощието на длъжностното лице по пенсионно осигуряване да извърши проверка на декларираните обстоятелства не освобождава лицето, което претендира отпускане на пенсия да представи достоверна и пълна информация за всички факти и обстоятелства, имащи значение за отпускане на пенсията и за определяне на размера й. Становището на Вълчинов за недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на служителите на НП на НОИ не може да бъде възприето, тъй като дори и да е налице подобно поведение, то не изключва нито неговата недобросъвестност при декларирането на неверни данни, нито приложимостта на законовите разпоредби относно начина на изчисляване на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Изрично следва още веднъж да се подчертае, че доводите за недобросъвестност на К. В. в настоящото съдебно решение се излагат предвид изложените съображения и направените изводи от първоинстанционния съд, които са в обратния смисъл, както и предвид поддържаното от Вълчинов становище, включително и пред настоящата инстанция. Правният спор по делото не изисква произнасяне по този въпрос, тъй като искането, с което е бил сезиран административният орган и по което се е произнесъл, и което от своя страна формира предмета на правния спор пред първоинстанционния съд, е относно наличието на основания за изменение по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО на влязлото в сила разпореждане № 3705254420/15.08.2013 г. Наред с това, произнасянето на настоящият касационен състав е при условията на второ касационно производство, поради което връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд е недопустимо при липсата на основания за нищожност или недопустимост на самото съдебно решение. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, следва настоящата инстанция да постанови решение по същество, с което да отхвърли подадената жалба на К. З. В. против решение № РД-255/13.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 3705254420/23.05.2014 г. на ръководителя на "ПО". При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт пред първата съдебна инстанция при двете разглеждания на делото, като съответните искания за присъждане на възнаграждение са направени своевременно, а възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Р. на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лв. Предвид тази регламентация и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита от юрисконсулта, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение