Решение № 4925 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т., [ЕГН], срещу Решение № 11301 от 15.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело № 1287/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. А. Т. срещу Отказ, УРИ № 4324323-180 от 09.06.2025 г. на началника на Първо Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), му е отказано издаването на разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Касационният жалбоподател – Н. А. Т., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че за издаването на поисканото разрешение не е необходимо да е налице вече осъществено противоправно посегателство срещу личността или имуществото на заявителя, а е достатъчно да съществува реална или потенциална опасност. Излага, че в конкретния случай са представени достатъчно доказателства за наличие на такава опасност, включително данни за извършени посегателства срещу него, неговото семейство и имущество, както и публично разпространение на информация и снимки, създаващи риск за личната му сигурност. Посочва още, че по делото са събрани доказателства, че заявителят в продължение на повече от 20 години е притежавал разрешение за огнестрелно оръжие за самоотбрана, което е било редовно подновявано от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР). Твърди, че при едни и същи факти и обстоятелства, административният орган е достигнал до противоречиви изводи – веднъж е приел наличие на основателна причина, а впоследствие е отказал издаването на разрешение без да изложи мотиви. Счита, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административният орган не е извършил цялостна и обективна преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, не е обсъдил събраните доказателства, нито е изложил мотиви защо приема, че липсва основателна причина. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира присъждане на сторени по делото деловодни разноски. Ответникът – Началникът на Първо РУ при ОДМВР - Пловдив, в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, съобразно с тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-438/22. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по Заявление, вх. № УРИ 432000-5670 от 23.04.2025 г. на 01 РУ –Пловдив при ОДМВР - Пловдив, подадено от Н. А. Т., с искане да му бъде издадено разрешение за придобиване, носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Посочено е, че оръжието му е необходимо за „самоотбрана“. Във връзка със заявлението е извършена проверка от полицейските органи, която е приключила с изготвени до началника на Първо РУ при ОДМВР - Пловдив Докладни записки, рег. № УРИ 432 р 9505 от 30.04.2025 г., рег. № УРИ 432 р-9479 от 30.04.2025 г. и рег. № 432000-5670 от 19.05.2025 г., в които е посочено, че при извършена проверка на адреса на Н. А. Т. е установено, че лицето притежава метална каса, неподвижно закрепена със секретно заключващо се устройство, посочено е, че лицето живее на адреса със семейството си, като по данни на съседи липсвала информация същият да е конфликтен, да употребява алкохол, упойващи и психотропни вещества, няма данни за налагани мерки по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), няма данни за настаняване по глава пета, раздел II от Закона за здравето (ЗЗ), провеждано лечение за употреба на наркотични вещества и не се води на отчет в център за психично здраве (ЦПЗ), от извършеното проучване и направените справки в масивите на МВР се установява, че същия е криминално проявен и осъждан по чл. 39, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). За лицето няма данни за други противообществени прояви. Не е установена принадлежност към престъпни групи, близки отношения с лица представляващи оперативен интерес. Предложено е, че Н. А. Т. е необходимо в допълнително становище да изложи основателна причина за необходимостта от издаване на разрешение за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана. С Писмо, рег. № 432000-6851 от 19.05.2025 г. на началника на 01 РУ при ОДМВР - Пловдив изпратено до Н. А. Т., получено лично от него на 22.05.2025 г., е указано, че в 7-дневен срок следва да посочи основателна причина за придобиване на огнестрелното оръжие. В Отговор, вх. № УРИ 432000-7416 от 28.05.2025 г., до началника на 01 РУ ОДМВР - Пловдив, по отношение на указанието за мотивиране на необходимостта от оръжие, Н. А. Т. обосновава искането си за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с това, че повече от 20 години е имал валидно разрешително, което редовно е било подновявано от органите на МВР до 27.04.2022 г., като през този период не е извършвал нарушения, няма криминални прояви и не поддържа контакти със съмнителни лица. Като причина за пропуск в подновяването на разрешителното изтъква събитията от 2017 г., когато в дома му е извършено претърсване и изземване, при което са били отнети притежаваните от него оръжия. Впоследствие срещу него е било образувано наказателно производство, но същото е приключило с окончателна оправдателна присъда през 2025 г., като съдът е разпоредил оръжията да му бъдат върнати. Основният мотив за искането му е свързан със съществуващ реален риск за неговата сигурност и тази на семейството му. Той посочва конкретни инциденти – опит за палеж на дома му през 2010 г., както и нова заплаха през 2017 г., когато пред дома му са били оставени бойни патрони. Според него тези събития създават основателен страх за живота и здравето на близките му, включително децата и внуците му. Лицето счита, че притежаването на оръжие е необходимо средство за самоохрана и превенция, особено предвид ограничените възможности на органите на реда да реагират незабавно във всеки момент. С оспорения Отказ, рег. № УРИ 4323-180 от 09.06.2025 г. на началника на 01 РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой огнестрелно оръжие на Н. А. Т.. В първоинстанционното производство е допуснат до разпит свидетел. Свидетелката И. С. сочи, че познава Н. Т. от ноември 2003 г., като същите са работили заедно в общината, където той бил зам. кмет, а тя – финансов ръководител. Свидетелят твърди, че знае, че Н. Т. притежава боен пистолет от 2003 г., като това било обичайно сред ръководството, което често ходело на лов. По нейни сведения през март 2010 г. срещу дома на Н. Т. в [населено място] било извършено посегателство за което имало образувано дело, обвиняем и условна присъда. През октомври 2017 г. твърди, че Т. ѝ се обадил силно притеснен, че на оградата му са поставени бойни патрони. Тя също така посочва, че след местните избори през 2023 г. срещу Н. Т. започнала медийна атака с публикации, които засилили притесненията му. Според нея той се е променил значително – станал по-затворен и силно обезпокоен за своята и на семейството си сигурност. При така установеното съдът приема от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Счита, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Установява, че в случая не са налице лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешението за придобиване на оръжие. Счита, че в случая не е установена реална и конкретна опасност за живота, здравето или имуществото на жалбоподателя, като констатира, че представените данни сочат само хипотетични или отдалечени във времето обстоятелства, които не обосновават нужда от самоотбрана. Съдът намира, че предходно издадено разрешение не обуславя автоматично подновяване, като счита, че всяко искане се преценява самостоятелно към момента на подаването му, а в случая към този момент не е доказана нужда от оръжие за самоотбрана. Съдът приема, че твърдените инциденти и заплахи не установяват актуална и реална опасност, а част от тях приема, че са недоказани, неубедителни или с незначителна обществена опасност и констатира, че липсват конкретни данни за текущи посегателства. Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта относно твърденията й по отношение на намерените през 2017 г. на оградата на Н. Т. патрони, тъй като същата не е присъствала на място, а е узнала от жалбоподателя за това. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследвана от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Т. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Органът с Писмо, рег. № 432000-6851 от 19.05.2025 г. е предоставил на заявителя срок, в който да обоснове нуждата от издаване на разрешително във връзка с подаденото от него Заявление, вх. № УРИ 432000-5670 от 23.04.2025 г. С отговор от 28.05.2025 г. Н. Т. е упражнил правото си да изрази становище в хода на административното производство, предвид, което е неоснователно твърдението, че правото му на защита е нарушено. Органът няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, нито да предполага кои именно конкретни причини са мотивирали лицето да подаде заявление. Н. Т. е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана. Твърдението на Н. Т., че оръжието му е необходимо за самоотбрана, поради отправяни заплахи срещу него и семейството му, е необосновано и недоказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Осигуряване на превантивни мерки за защита също не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящия случай от ангажираните доказателства не се доказва по безпротиворечив начин заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същият не е бил пряк свидетел на твърденията за заплахи срещу Н. Т. и семейството му. Правилно съдебният състав на АС - Пловдив е приел, че твърденията за нападение срещу дома на Н. Т. и семейството му през 2010 г. се намират в твърде отдалечен период от време, тъй като необходимостта от издаване на разрешение за оръжие следва да бъде мотивирана с обективни обстоятелства налични към момента на подаване на заявлението. Фактът, че лицето притежава разрешение за ловно оръжие, е неотносим към настоящия спор. Неоснователни са и твърденията на касатора, че административният орган, при едни и същи факти и обстоятелства, предвид факта, че на лицето Н. Т. са били издавани предходни разрешителни, е имал отново задължение да издаде исканото разрешение за придобиване, ползване, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Настоящият касационен състав следва да отбележи, че във всеки отделен случай заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора – Н. А. Т. да заплати в полза на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи –Пловдив – юридическото лице в чиято структура е административният орган - ответник, направените разноски за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,