Решение № 1286 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5976/2024 г.

Производството е по чл. 176 АПК. Образувано е по молба на Т. Т. М. чрез нейния пълномощник за допълване на решение 12830/26.11.2024 г. по адм. д. 5976/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Твърди в молбата си, че при постановяване на решението съставът на ВАС не се е произнесъл по цялото оспорване, поради което решението е непълно. Прави и отвод на съдебния състав. В срока по чл. 176, ал. 2, предложение 1-во кметът на община Монтана, главният архитект на община Монтана и Кънстръкшън ГМБХ 57 ЕООД чрез своите пълномощници намират молбата за неоснователна. По молбата за отвод на съдебния състав и особено на докладчика по делото според формулировката в молбата настоящият съдебен състав намира следното: Молбата на касатора чрез неговия процесуален представител в тази насока се мотивира с това, че са налице основателни съмнения за безпристрастността на състава, особено на докладчика по делото, произнесъл основното решение. Счита, че ако се произнесе същият състав и се постанови допълнително решение, то ще бъде във вреда на оспорващата. Настоящият съдебен състав намира молбата за неговия отвод за неоснователна. В случая молителката не сочи нито едно от основания по чл. 22, ал. 1 от ГПК, които да компрометират безпристрастността на съдебния състав. Соченото опасение, че по молбата за допълване на решението съдът ще се произнесе във вреда на оспорващата не съставлява обстоятелство по никоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1, т. 1-т.6 ГПК. Ето защо молбата за отвод на съдебния състав е неоснователна. Молбата за допълване на решението е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: По смисъла на чл. 176 АПК решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. На допълване подлежи диспозитива на решението като източник на сила на пресъдено нещо. В случая решението, чието допълване се претендира, е постановено в касационно производство, в което касационната инстанция като контролно-отменителна инстанция проверява валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение през призмата на посочените в касационната жалба основания. В касационното решение съдът се е произнесъл по валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение. При тази преценка съдът може да отмени обжалваното решение и да върне делото на ново разглеждане, да отмени обжалваното решение и постанови ново решение по съществото на спора или да остави в сила обжалваното решение. След преценка на касационните основания съдът е оставил в сила обжалваното решение именно като валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът е отговорил по възраженията на касаторите. Липсва част от предмета на спора, който да е останал висящ. Всъщност с претендираната молба се цели допълване на мотивите на съдебното решение, което не може да стане по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. В това производство е недопустимо да се излагат нови мотиви по съществото на спора и да се допълват мотивите, съдържащи се в решението. В случая касаторката с молбата си за допълване на мотивите всъщност изразява несъгласие с правните изводи на съда по съществото на спора, а не претендира допълване на част от предмета на спора, който е висящ. В молбата си за допълване молителката заявява, че счита основното решение за неправилно. Несъгласието с правните изводи на съда не може да бъде преодоляно чрез процедура по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Постановяването на допълнително решение е допустимо в смисъл на допълване на диспозитива на решението с останалата висяща част от предмета на спора, а не чрез промяна на постановения вече правен резултат. Действително съдът не се е произнесъл по направеното възражения от пълномощника на касаторката, заявено в хода по същество, че прави възражение за прекомерност на разноските на адв. Атанасова, процесуален представител на Кънстръкшън ГМБХ 57 ЕООД. В този случай касаторката и /или нейният пълномощник е следвало да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Постановените в решението разноски не могат да бъдат изменени по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Предвид изложеното не са налице основанията за постановяване на допълнително решение. Воден от горното и на основание чл. 176 АПК Върховният административен съд, второ отделение