Решение № 10593 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2011 г.

Решение № 10593 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1388/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството и по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Банско против решение № 699/10.12.2010 г., постановено по адм. д. № 773/2010 г. по описа на АС-Благоевград. С обжалваното решение по жалба на "Софком" ООД е отменен акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № МДТ-А2/25.05.2010 г. и община Банско е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 800 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като от обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - "Софком" ООД чрез процесуалния си представител по делото-адв. Захариева оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен по делото. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, както и че по делото не са ангажирани доказателствата, че през установявания период услугите са предоставяни от общината. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци, издаден от кмета на община Банско на осн. чл. 9б, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗМДТ. Видно от самия акт е, че таксата е определяна за земя с адрес гр. Добринище, общ. Банско, м. Ингилизовото, въз основа на декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 5101052/10.03.05 г. С акта е установена ТБО и лихва върху нея за годините от 2005 до 2010 г. Административният съд е преценил издадения акт като валиден, но като незаконосъобразен, тъй като не отговаря на изискването на чл. 59 от АПК относно формата и съдържанието му, вкл. и на изискването в него да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Прието е, че при определяне на размера на задължението, органът не е спазил изискването на чл. 62 от ЗМДТ, а именно размерът на таксата за битови отпадъци да се определи за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, и чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е посочил, че не може да се провери, как е определен общият размер на таксата битови отпадъци по години, нито каква сума за коя от трите услуги по чл. 66 от ЗМДТ е определена съобразно изискването на чл. 62 от ЗМДТ. Посочено е, че фактическите съображения на органа не биха могли да бъдат допълнени в хода на съдебното производство, вкл. чрез експертно изчисление на таксата за отделните услуги, още повече, че заключението, прието в съдебното производство, не почива на данни от административната преписка, а на устни справки с общинската администрация, които не могат да бъдат проверени. Съдът е преценил порока като съществен, тъй като не позволява да се провери материалната законосъобразност на акта относно волеизявлението на органа за определяне на ТБО в посочените размери. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Освен че се споделят напълно мотивите, изложени от първоинстанционния съд следва да се добави и следното: пред първоинстанционния съд жалбоподателят е възразил, че липсват данни по делото услугите да са предоставяни. Това възражение е останало необсъдено от съда, но то е основателно, в какъвто смисъл е и изразеното становище от прокурора. По делото са представени 6 броя заповеди на кмета на община Банско (стр. 17-20 от делото), с които се определят районите, в които се предоставят услугите и честотата на извършването им. В тези заповеди фигурира гр. Добринище, но не е изрично упоменато, че услугите се предоставят и извън регулационните граници на града и по-конкретно в местността "Ингилизовото", където се намира имотът на жалбоподателя. При това положение следва изводът, че не е доказано, че през процесния период услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на териториите са предоставяни на жалбоподателя. По делото е представена заповед № 121 от 17.08.09 г. на зам. директор на РИОСВ-Благоевград, с която се нарежда да бъде преустановена експлоатацията на депо за отпадъци-Дибринище, находящо се на територията на община Банско, землище на гр. Добринище, местноста Черешата. Тази заповед е индиция, че за периода 2005-2009 г. в района, в който се е намирал имотът на жалбоподателя е съществувало депо за отпадъци. Тази индиция не се подкрепя от други доказателства по делото, че през въпросния период това депо е функционирало и е експлоатирано. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, което обуславя потвърждаването му. Не е налице касационното основание, сочено от касатора, поради което жалбата му се преценява като неоснователна. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд