Решение № 2097 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13389/2017 г.

Решение № 2097 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13389/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Е. С. срещу решение № 5612 от 09.10.2017 г. на Административен съд - С.- град по адм. дело № 7746/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт (РА) № Р- 22221415006309-091-001/09.08.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., с искане за обявяване на нищожност. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно интерпретира закона по отношение възражението за нищожност на оспорения акт, като издаден в съответствие с процесуалните правила и от компетентен орган, без да съобрази, че заповедта за възлагане на ревизията е нередовно връчена на електронния адрес на ревизираното лице. Твърди, че ревизионен акт е нищожен поради факта, че е издаден срещу нелегитимен субект, като развива подробни съображения в касационната жалба. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви за нищожен оспорения ревизионен акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р- 22221415006309-091-001/09.08.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С. по искането на ревизираното лице за прогласяване на неговата нищожност. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за съдържание и форма по чл. 120 от ДОПК и въз основа на ревизионен доклад № Р-22221415006309-092-001/04.07.2016 г., посочен в заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно постановено. Не са допуснати твърдените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е определил обхвата на съдебния контрол - по отношение валидността на оспорения ревизионен акт, тъй като правото на жалба в останалата част относно законосъобразността на установените задължения е преклудирано. За да е нищожен един административен акт, следва той да е засегнат от особено съществени пороци до степен, в която го дисквалифицират като юридически акт въобще. Нищожният административен акт не може да породи, измени или прекрати каквито и да било правни последици. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК във връзка с искането по чл. 168, ал. 3 от АПК като е изложил мотиви по валидността на ревизионния акт съобразно критериите за законосъобразност - компетентност на органа, издател и по спазването на предвидената от закона форма. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в резултат на надлежно възложена ревизия от орган с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и орган по приходите, който разполага с материална компетентност по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, надлежно оправомощен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Неоснователен е изложеният с касационната жалба довод за порочност на процесния РА до степен на нищожност поради твърдяно нередовно връчване на заповедта за възлагане на ревизията. В дадения случай, дори и да се приеме наличие на такова нередовно връчване, същото в никой случай не е довело до ограничаване правото на ревизираното лице да участва при извършване на ревизията, нито до ограничаване на правото му да обжалва издадения срещу него ревизионен акт по административен и съдебен ред. Ревизионният акт е обжалван в установения от закона срок първо по административен ред, след което е атакуван и пред съда, като в хода на съдебното производство ревизираното лице е имало пълната възможност да представи всички доказателства и да направи всички доводи, които би могло да направи и в ревизионното производство, като му е предоставена многократна възможност да представя доказателства. Предвид това, следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за недопуснати съществени нарушения на процесуални правила при извършване на ревизията, които да доведат до нищожност на процесния РА. Не води до нищожност на процесния РА и наведеното от касатора Стоянова възражение, че последната не притежавала качеството на управител на "Даря" ЕООД, поради което и не била адресат на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Още повече, че видно от приложеното по делото, органите по приходите са приели, че за периода, за който с РА № 2203-2031302907/01.08.2013 г. са определени задължения на "Даря" ЕООД за ДДС дружеството е управлявано и представлявано именно от Е. С., въпреки сключения нотариално заверен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 24.09.2010 г. Посочено е, че независимо от придобиването на дружествените дялове на 24.09.2010 г., М. А. Х. не е бил вписан като собственик и управител и в този период - до вписването на 24.11.2011 г., не е извършвал никакви действия от името и за сметка на "Даря" ЕООД. Установено е, че за периода от 22.11.2010 г. до 23.11.2011 г. едноличен собственик на капитала на "Даря" ЕООД е бил Е. С.. Във връзка с отговорността по чл. 19 ДОПК Съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК, който в качеството си на управител, чл. на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Безспорно е установено от органите по приходите, че на 02.11.2010 г. е сключен договор за строително-ремонтни работи между "Даря" ЕООД, представлявано от касатора, в качеството й на възложител, и "ФУУДС КОМЕРС" ООД, представлявано от Й. С. С., в качеството му на изпълнител, като договорът има за предмет извършване на СМР на стойност 2248606,21 лв. Установено е издаването на фактура № 00.. 01165/01.12.2010 г. на стойност 2248606,21 лв. и ДДС 449721,24 лв., както и извършени разплащания в брой: 797616,00 евро (1560001,30 лв.) и 1138326,15 лв. След проверка в базата данни на НАП и информацията, обявена в Търговския регистър, ревизиращият екип е установил, че към датата на сключването на договора за СМР дружествата "Даря" ЕООД и "ФУУДС КОМЕРС" ООД се явяват свързани лица по отношение на управителите си, доколкото Е. С. е управител и на двете търговски дружества, страни по договора. Органите по приходите са приели, че изплащайки сумите по същия договор, без реално да са извършени услуги по него, Е. С. недобросъвестно е извършила плащания в пари от имуществото на задълженото юридическо лице "Даря" ЕООД, представляващи скрито разпределение на печалбата, в резултат на което се стига до несъбираемост на установените данъци и задължителни осигурителни вноски. По тези съображения е установена приложимост на хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът не установява нищожност на РА и поради порок по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като преследваната с издаването на оспорения РА цел изцяло съответства на законоустановената, а именно: да се обезпечи събирането на задължения за данъци и осигурителни вноски, чието събиране е станало невъзможно поради недобросъвестни действия на управителни органи на данъчно задължения субект, които действия са довели до намаляване имуществото на "Даря" ЕООД. Съдът е отговорил на конкретните възражения на ревизираното лице, които се поддържат и в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е отхвърлил тези възражения като неоснователни. Посочените процесуални пропуски не опорочават акта до степен на неговата нищожност. По изложените съображения решението, с което искането на Е. Е. С. за обявяване нищожност на атакувания ревизионен акт е отхвърлено, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 8 172,91 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,