Решение № 9412 от 10.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТИ СИ ТРАНС ЕООД представлявано от управителя Й. Кюпелиева чрез адв.Е. Николова от АК-Русе срещу решение 44 от 06.12.2022 год. постановено по адм. дело 213/2022 год. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е събрал относимите към спора доказателства, но е извел неправилни правни изводи. По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" Русе не е взел становище по касационната жалба. Ответната страна Н. Миланова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните. С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на ТИ СИ ТРАНС ЕООД против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение издадено на 17.05.2022 год. от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Русе при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ се обявява съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Н. Миланова считано от 17.05.2022 год., както и е дадено предписание на основание чл.405а, ал.4 от КТ работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор. Съдът е приел, че в случая се касае за предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че на 17.05.2022 год. служители на Дирекция Инспекция по труда Русе извършили проверка на място в заведение за хранене Сити находящо се в [населено място], стопанисвано от ТИ СИ ТРАНС ЕООД. Установено е, че лицето Н. Миланова като барман прави кафе и почиства маси като тази дейност продължила и по време на проверката. Миланова сервирала кафе и минерална вода на двама новодошли клиенти. Същата попълнила лично декларация относно спазването на трудовото законодателство, в която е посочила, че работи като барман в ТИ СИ ТРАНС ЕООД с определено работно време от 10 ч до 14,30 часа, уговорено възнаграждение в размер на 35 лева на ден. Отбелязала е, че няма трудов договор, но иска да има сключен такъв. Денят на проверката е бил първият и работен ден. Декларацията е саморъчно подписана. Проверяващият служител на Дирекция Инспекция по труда Русе направил извод, че лицето полага труд като работник в дейността в обекта на контрол без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ТИ СИ ТРАНС ЕООД. В следствие на това с постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение главен инспектор Данев от Дирекция Инспекция по труда Русе на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявил съществуването на трудово правоотношение между Н. Миланова и Дирекция Инспекция по труда Русе считано от 17.05.2022 год. На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ на работодателя е дадено предписание да сключи трудов договор с Миланова със срок за изпълнение 19.05.2022 год. Постановлението е връчено на управителя на дружеството на 17.05.2022 год. Издаденото постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е обжалвано и потвърдено от първоинстанционният съд. С оглед на събраните по делото доказателства е направен правилен извод, че осъществяваната от лицето дейност е била в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на Административен съд Русе. В хода на производството пред този съд инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наведените в касационните жалби възражения досежно неправилно обсъждане от първоинстанционния съд на трудовото правоотношение и неговите елементи са неоснователни. По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, която в случая е 17.05.2022 год. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, работно облекло, технологичен процес, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. От разпитания по делото свидетел Данев се установява, че лицето е сервирало кафе и почиствало маси в момента на проверката като тази дейност е продължила и след легитимацията на проверяващия. По същество този факт не се отрича от управителя на дружеството, но се твърди, че в този ден се провеждало интервю за работа за да се установи доколко Миланова ще се справи със задачите. Правилно първоинстанционният съд е приел тези твърдения за защитна теза на дружеството доколкото се установява от доказателствата по делото, че лицето и друг път е работило в заведението и е наясно с процеса на работа. Този факт се потвърждава и от собственоръчно попълнената декларация от Миланова, в която същата е отразила, че има работно време от 10 часа до 14, 30 часа със съответното заплащане от 35 лева на ден. Установено е и мястото на работа и работодателят. Потвърждава се констатацията посочена в обжалваното Постановление по чл. 405а от КТ, а именно съществуването на трудово правоотношение между страните ТИ СИ ТРАНС ЕООД и Н. Миланова, както и полагането на труд от последната в полза на дружеството, при определени договорени в устна форма елементи на трудово правоотношение, което е възникнало и съществувало до момента на проверката. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Изложените в касационните жалби възражения не опровергават констатациите на административния орган в постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,