Решение № 11583 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Екселор Холдинг Груп" АД против решение 851 от 18.09.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК- 601/2025 г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението на КЗК е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 6 ЗОП. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на КЗК за ново произнасяне по всички наведени в жалбата им срещу решението на възложителя възражение и с указание за отстраняване от участие в процедурата по отношение на класирания на второ място участник. Претендира присъждането на разноски съобръзно представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатски възнаграждение. Ответникът заместник-директорът на дирекция Управление на собствеността и социални дейности към Министерството на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на КЗК да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и възражение за прекомерност на заплатения от касатора адвокатски хонорар. Ответникът ДЗЗД Тимак Трейд със седалище в град София , в депозирано писмено становище и и в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени и сторените разноски съобразно представен списък. Ответникът "Бакстрейд" ЕООД със седалище в град София, не заявява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на "Екселор Холдинг Груп АД против решение D45406308/18.06.2025 г. на заместник-директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности"- МВР за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Закупуване на самосвал до 10 тона", открита с решение F581943/16.01.2025 г. на възложителя, уникален 02851/2025-0005 в ЦАИС ЕОП. С посоченото решение въз основа на доклад с рег. 5785р-16336/29.05.2025 г. е обявено класирането на участниците: първо място- ДЗЗД "Тимак Трейд"; второ място- "Бакстрейд" ЕООД и трето място- "Екселор Холдинг Груп" АД и за изпълнител на обществената поръчка е определен класираният на първо място. С обжалваното решение КЗК е оставила без уважение жалбата на "Екселор Холдинг Груп" АД против решението на възложителя за класиране и определяне на изпълнител. За да постанови този резултат, КЗК е приела за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че класираният на първо място участник е свързано лице по смисъла на § 2, т. 45 ДР на ЗОП с друг от участниците в процедурата- Пълдин Транс Сервиз ООД. Приела е за неоснователни и възраженията, че спрямо класирания на първо място са налице основания за отстраняване от участие в процедурата по чл.55, ал.1, т.5, б.а от ЗОП, както и възраженията, че представеното от участника техническо предложение не отговаря на изискванията на възложителя, а представената от него обосновка е приета незаконосъобразно от помощния орган на възложителя. За неоснователно е прието и твърдението, че класираният на второ място участник "Бакстрейд" ЕООД не отговаря на поставения критерий за подбор да прилага система за управление на качеството в съответствие със стандарт ISO 9001: 2015 с обхват, включващ "Производство и/или търговия и/или доставка на моторни превозни средства", а представеното от него техническо предложение не отговаря на изискванията на възложителя. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. В настоящата хипотеза КЗК не е допуснала нарушение на процесуалните правила, при постановяване на решението си. Направеното в касационната жалба твърдение, че КЗК не е разгледала всички оплаквания на Екселор Холдинг Груп се опровергава при съпоставка между жалбата на дружеството срещу решението на възложителя и изложените в решението на КЗК мотиви. В тази жалба (т.1) Екселор Холдинг Груп твърди, че Пълдин Транс Сервиз ООД и Тимак БГ ЕООД, съдружник в ДЗЗД Тимак Трейд, са свързани лица по смисъла на §1, т.13, б.в от ДР на ЗППЦК. Това твърдение е преценено от КЗК и в мотивите на решението са изложени подробни съображения защо то се приема за неоснователно. Противно на твърденията в касационната жалба, в жалбата, с която е сезирана КЗК, липсват каквито и да било конкретни фактически твърдения за свързаност по отношение на другия участник в дружеството по ЗЗД, по отношение на самото ДЗЗД, което се явява участник в поръчката. Не са направени и други фактически твърдения, които биха могли да бъдат отнесени към останалите хипотези на свързаност, предвидени в §1, т.13 от ДР на ЗППЦК. Съдът намира, че КЗК е постановила решението си при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Изводите й съответстват напълно на действителното фактическо и правно положение като не са допуснати пороци при установяването на фактите и при извличането на правните им последици, поради което решението е и обосновано. В касационната жалба се повтарят доводите, поддържани и пред КЗК, а тях Комисията е разгледала и обсъдила подробно. Изводите на КЗК касационната инстанция намира за правилни, съответни на материалния закон и кореспондиращи на доказателствата по преписката, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, във връзка с чл. 216, ал. 7 ЗОП препраща към тях. Правилни и съответни на установената трайна съдебна практика са изводите на КЗК, че в конкретната хипотеза че не са налице основания класираният на първо място участник да бъде отстранен от процедурата на основание чл. 107, т. 4 ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 11 ЗОП свързани лица не могат да бъдат самостоятелни участници в една и съща процедура. Понятието "свързани лица" е легално определено в § 1, т. 13 и 14 от ДР на ЗППЦК, към което препраща § 2, т. 45 ДР на ЗОП. Съответно, при установяване на свързаност между участниците, те следва да бъдат отстранени от участие в процедурата на основанието, предвидено в чл. 107, т. 4 ЗОП. В настоящата хипотеза се твърди свързаност по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗППЦК между класирания на първо място участник и участникът Пълдин Транс Сервиз ООД, който е отстранен от процедурата. Това твърдение касаторът обосновава с обстоятелството, че едно от дружествата, участник в дружеството по ЗЗД, класирано на първо място, и посочения друг участник-Пълдин Транс Сервиз ООД, са свързани лица, тъй като съвместно са учредили трето лице- консорциум PTS-TIMAK за участие в друга обществена поръчка. Твърдените от касатора факти могат да бъдат отнесени единствено към хипотезата на §1, т.13, б."в" от ДР ЗППЦК, тъй като се твърди, че посочените двама участника съвместно контролират трето лице- консорциум. Правилно КЗК е преценила обстоятелството, че единият от участниците- класиранато на първо място дружество по ЗЗД, за когото се твърди свързаност, не е юридическо лице, а обединение от юридически лица- неперсонифициран правен субект, който не може да бъде носител на права и задължения, но комуто чл.10, ал.1 от ЗОП дава право да участва в процедури за възлагане на обществена поръчка. Предвид липсата на персонификация на дружеството по ЗЗД следва да се приеме, че то не представлява "лице" по смисъла на цитираната разпоредба. Поради това правилни са изводите на КЗК, че конкретната хипотеза е извън приложното поле на §1, т.13, б."в" във връзка с т.14 от ДР на ЗППЦК. Разпоредбите на § 1, т. 13, б. "в" от ДР на ЗППЦК във вр. с § 2, т. 45 и чл. 107, т. 4 от ЗОП са ограничителни, поради което не могат да се тълкуват разширително, а следва да се прилагат в точния си смисъл. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че спрямо класирания на първо място участник е било налице основанието за отстраняване по смисъла на чл.55, ал.1, т.5, б.а от ЗОП. Касаторът твърди, че участникът не е декларирал в еЕЕДОП висящо търговско дело 744 от 2024 г. със страни ГДПБЗНМВР и "Тимак БГ" ЕООД и по този начин се е опитал да повлияе на вземането на решение от страна на възложителя, свързано с отстраняването, подбора или възлагането, включително чрез предоставяне на невярна или заблуждаваща информация. В утвърдения образец на ЕЕДОП възложителят не е предвидил деклариране на висящи съдебни спорове спрямо участника, които касаят неизпълнение на договор за обществена поръчка. Съответно недекларирането на висящ съдебен спор в ЕЕДОП не представлява невярна или заблуждаваща информация, с която участникът се е опитал да повлияе на вземането на решение от страна на възложителя и не може да е предпоставка за отстраняване на участника. Неизпълнението на договор за обществена поръчка може да послужи като основание за отстраняване на участника в хипотезата на чл.55, ал.1, т.4 от ЗОП, но само при определени предпоставки- неизпълнението следва да е виновно, и да е довело до разваляне или предсрочното му прекратяване, изплащане на обезщетения или други подобни санкции, с изключение на случаите, когато неизпълнението засяга по-малко от 50 на сто от стойността или обема на договора. При това виновното неизпълнение следва да бъде установено по несъмнен начин, а в случаите, когато това неизпълнение е предмет на съдебен спор, неизпълнението може да бъде установено само с влязъл в сила съдебен акт, постановен по този спор. Мотивите в посоченото от жалбоподателя решение 3575 от 4.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 12049/2024 г., IV о., не са относими към настоящия спор, доколкото то касае съвсем различна фактическа обстановка, при която неизпълнението на договор е било установено със съдебна спогодба. Напълно неоснователни са и възраженията на касатора, свързани с правните изводи на КЗК относно приемането на представената от ДЗЗД Тимак Трейд писмена обосновка относно начина на образуване на предлаганата цена за изпълнение на поръчката. При тази преценка КЗК е действала в пределите на компетентността си да упражни върху решението на помощния орган на възложителя, с което се приема или не се приема представена писмена обосновка единствено контрол за законосъобразност. При извършването на преценка дали да приеме представената писмена обосновка, комисията по чл. 103, ал. 1 ЗОП е задължена да мотивира изводите си по отношение на изложените от съответния участник обстоятелства. Елемент от аналитичната дейност на помощния орган на възложителя е да посочи кои обстоятелства, изложени в обсъжданата писмена обосновка, приема за обективни и към коя законова хипотеза попадат те, като в рамките на оперативната самостоятелност на комисията е да прецени доколко предложението е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства. Преценката на комисията следва да бъде обективирана чрез излагане на определени фактически и правни основания за извършената оценка. В този смисъл, експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност в рамките на това дали са изложени мотиви, които са адекватни и относими към обстоятелства, посочени в писмената обосновка и предмета на поръчката, да кореспондира с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, предвидени в документацията за участие. В настоящата хипотеза ДЗЗД Тимак Трейд е обосновал ценовото си предложение с обстоятелствата по чл. 72, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОП- икономически особености на производствения процес, избрани технически решения и наличие на изключително благоприятни условия за предоставяне на продуктите. Позовал се е на трайни търговски отношения с вносителя на базовия автомобил шаси и в тази връзка е приложил оферта с преференциална цена за 1 бр. базово шаси кабина Ивеко Еврокарго ML100 на стойност 159 771. 75 лв. без ДДС. Освен това се е позовал на обстоятелството, че "Тимак" ЕООД разполага с високотехнологична производствена линия, управлявана със специализирани софтуери, което свежда до минимум времето за производство и необходимия човешки ресурс. Предоставил е и данни за компонентите, въз основа на които е формирана предложената цена, както и доказателства за това. В обжалваното решение КЗК е приела, че комисията на възложителя е извършила анализ на обосновката и от изложеното в Протокол 3 е видно защо приема, че предложената от участника цена се обосновава от обстоятелствата, изложени по-горе. Този извод е напълно обоснован и съответства на доказателствата по делото. Действително изложените в протокола мотиви е направен детайлен анализ на представената обосновка и изложените мотиви напълно кореспондират с представените доказателства. Ето защо съдът също напълно споделя изводите на КЗК, че решението на помощния орган на възложителя да приеме обосновката е законосъобразно. Подробно са разгледани и твърденията на жалбоподателя, че класираният на второ място участник- Бакстрейд ЕООД, е следвало да бъде отстранен. Действително възложителят е поставил към участниците, които не са производители на предлаганата техника или негов официален представител, те следва да представят документ, удостоверяващ правото на продажба на предлаганата техника. Възложителят обаче не е поставил конкретни изисквания към този документ. Участникът Бакстрейд не е производител на предлаганата от него техника- самосвал до 10 тона марка Renault, модел D 10, с производител Renault Trucks, нито официален представител на производителя. Поради това е приложил към техническото си предложение оторизационно писмо от Волво груп България ЕООД, а след изискване от страна на помощния орган на възложителя- и доказателства, че Волво Груп България ЕООД е официален представител и оторизиран дилър на Рено Тръкс САС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от представителите на двама от ответниците, касаторът следва да бъде осъден да им заплати разноски, както следва: на ответника - възложител, юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв., а на ДЗЗД "Тимак Трейд сумата 3500 лв. - адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства към списъка за разноски. Възражението за прекомерност от страна на касатора на претендираното адвокатско възнаграждение от "Тимак Трейд" ДЗЗД съдът намери за неоснователно като прецени фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 216 ЗОП във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,