Решение № 8891 от 28.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13426/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) - гр. София, подадена чрез адв. Войнова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 1119/ 05.08.2020 г. по адм. дело 3057/ 2019 г. на Административен съд Варна (АС Варна) в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на Д. Рахнева обезщетение за имуществени вреди в размер на 2111.10 лева (две хиляди сто и единадесет лева и десет стотинки), претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената от Д. Рахнева срещу БНБ искова претенция със законните последици. Моли също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

По делото е постъпила и втора касационна жалба от Д. Рахнева, насочена срещу Решение 1119/ 05.08.2020 г. по адм. дело 3057/ 2019 г. на Административен съд- Варна, в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над 2111.10 лв. до 3488.15 лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата от 3488,15 лева, считано от 06.11.2016 г. Касаторът счита, че при определяне на лихвата съдът недопустимо е занижил нейния размер.

Моли да се отмени решение в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 2111 лева до 3390 лева и за присъждане на законната лихва върху сумата за обезщетение считано от 06.11. 2016 г. и вместо това да се постанови решение, с което се осъди БНБ да заплати на Д. Рахнева допълнително сумата 1279, 10 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 662 лева представляваща неизплатената част от вземането на КТБ и 617. 03 лева от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., ведно със законната лихва върху общо сумата от 3390 лева от 06.11. 2016г. до окончателното й изплащане.

По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез адв. Войнова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Определение 2122/ 07.10.2020 г. по адм. дело 3057/ 2019г. на Административен съд- Варна, с което е отказано да бъде изменено обжалваното решение, с което е отхвърлено искането на БНБ за присъждане в негова полза на разноски, пропорционално спрямо отхвърлената част на иска на ищцата Рахнева.

По делото е постъпило възражение от Д. Рахнева по отношение претендираните разноски по частна жалба на БНБ срещу Определение 2122/ 07.10.2020 г. по адм. дело 3057/ 2019 г. на АС Варна, с което моли да се остави в сила обжалваното определение на АС Варна.

В постъпило на 14.04.2021 г. писмено становище на Българска народна банка, подадено чрез адв. Войнова, се иска отмяна на решението в обжалваната част и да се отхвърли претенцията, като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Административен съд- Варна е сезиран с искова молба, предявена от Д. Рахнева против Българска Народна Банка /БНБ/, гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3488.15 лв. от забавено плащане на гарантирания й депозит в Корпоративна търговска банка АД /КТБ АД/, за периода 27.06.2014 г. до 04.12.2014 г., претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2016 г.

Със съдебното решение АС - Варна е осъдил БНБ да заплати на Д. Рахнева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 2111.10 лева (две хиляди сто и единадесет лева и десет стотинки), претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

Наред с това е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част за разликата над 2111.10 лв. до 3488.15 лв. и за присъждане на законна лихва върху главницата от 3488,15 лева, считано от 06.11.2016 г.

Допълнително е ОСЪДИЛ Българска народна банка да заплати на ищца, сумата от 10 (десет) лева, представляваща заплатена държавна такса и е ОСЪДИЛ Българска народна банка да заплати на Административен съд гр. Варна сумата от 170 (сто и седемдесет) лева, представляващи сторени по делото разноски.

За да постанови решението АС- Варна е приел на 06.07.2012 г. ищцата е сключила рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/, въз основа на който на 16.08.2012 г. между банката и ищцата бил сключен анекс 16.08.2012 г. за откриване на банкова сметка. Договорът e бил безсрочен, и в него е предвидена лихва в зависимост от депозираната сума, която е в диапазона за български лев от 5,5% до 8,25%.

На 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с Решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца.

С Решение 138/ 06.11.2014г. БНБ отнела лиценза на КТБ АД, на основание чл.9, ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, като следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

На 06.11.2014 г. е подадена информация към ФГВБ за Рахнева, за подлежащата на изплащане сума в размер от 95 066.84 лв. в съответствие с разпоредбата на чл. 4 ал.1 и ал.2 от ЗГВБ.

С оглед на това, че по влога към датата на подаване на информация за подлежащата на изплащане сума от КТБ АД /н/ към ФГВБ са налични средства, които представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви до 06.11.2014 г., КТБ АД /н/ не може да удостовери, каква част от изплатените средства, чрез ФГВБ представлява главница и каква лихви.

Начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви по сметката на Рахнева са както следва: до 20.06.2014 г.- 9772.64 лв.; до 06.11.2014 г.-10797.54 лв.; за периода 27.06.2014 г. - 06.11.2014 г. - 892.45 лв. и за периода 25.07.2014 г.-06.11.2014 г.- 659.95 лв.

С оглед на това, че на 06.11.2014 г. КТБ АД /н/ е подала цялата налична сума по влога на Рахнева за изплащане към ФГВБ, съответно операции на 04.12.2014 г. не са извършвани.

За да уважи поддържаната искова претенция на ищцата, административният съд е приел иска за допустим, разгледан по същество, искът е бил приет за частично основателен.

Неоснователно е основното възражение на ответника, че липсват елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, във вр. с чл.203 АПК за ангажиране отговорността на БНБ, включително съобразно задължителното тълкуване в Решението от 04.10.2018 г. по дело С-571/ 16 на СЕС.

Неоснователно ответната страна възразява, че БНБ не е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. От разпоредбите на чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция.

При това тълкуване и изричното произнасяне от СЕС, чл. 1, §3, подточка i) от Директива 94/19, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност.

БНБ, като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценява и като достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на държавата.

Съдът е приел, че ищцата е доказала наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно- следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди.

Несъстоятелно е твърдението на ответника, че след като БНБ няма правомощия да изплаща на вложителите сумите по гарантираните депозити, не може да бъде задължена за акцесорно задължение за лихва. Макар размерът на претендираното от ищцата обезщетение за имуществени вреди да е определен, чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. В този смисъл и в контекста на деликтната отговорност на държавата за претендираните вреди, по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката давност за лихви по чл.111, буква в от ЗЗД.

По отношение дължимия размер на претендираното обезщетение, АС Варна, позовавайки се на приетото по делото заключение по ССЕ е съобразил, че размерът на законната лихва за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. е 2771.05 лв., а начислената и изплатена договорна лихва за същия период е в размер на 659.95 лв.

Посочил е, че реално претърпяната от вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ е в размер на 2771.05 лв. минус 659.95 лв. и възлиза на сумата от 2111.10 лв. Над този размер и извън периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., претенцията е приета за недоказана и е била отхвърлена.

Съдебното решение неправилно в частта за лихвите и е валидно, допустимо и правилно в останалата му част.

1. Касационната жалба на Д. Рахнева е частично основателна.

Основателни са развитите от Рахнева, доводи за неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив относно претенцията за , начисляване на лихва върху претендираната в исковата молба сума.

Видно от застъпените от самия административен съд в мотивите на атакуваното съдебно решение доводи, присъдената сума от 2111.10 лв., макар да е определена в размер, равен на лихвата за забава върху максималния гарантиран размер на депозита за определен период от време, не се претендира като вземане за лихва за забава, а като обезщетение за вреди по чл.1 от ЗОДОВ. Предвид горното съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена претенцията за начисляване на законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение, е неправилно. Същото в тази част следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да присъди акцесорната претенция за законна лихва върху размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

1. Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна, като съдебния акт в неговата осъдителна част е правилен и обоснован.

Неоснователни са оплакванията на БНБ за недопустимост на съдебното решение с оглед развитите в касационната й жалба доводи в тази насока.

По отношение надлежността на ангажирания ответник- БНБ, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл.79, ал.8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ.

В случая следва да се отчете Решение от 4 октомври 2018г. на Съда на Европейския съюз по дело С- 571/ 16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус, в който подробни са обсъдени Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/Е О на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година, относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.,

Следва да се отчете и Член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност, които трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специално производство за ангажиране на отговорността на тази държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза.

От изложеното следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година- от една страна, и от друга че това незаконосъобразно бездействие съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Общността, поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т.105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е достатъчно съществено.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал.