Решение № 4577 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2020 г.

Решение № 4577 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т., чрез процесуалния му представител адв. Л. В. срещу решение № 193 от 29.06.2020 г. по адм. дело № 185 по описа за 2020 г. на Административен съд – Враца. С него е отхвърлена жалбата му против заповед № 369 з-551 от 23.03.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР – Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба – директорът на ОД на МВР – Враца, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П. оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и представя писмена защита. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Враца е образувано по жалба подадена от С. Т. срещу заповед № 369 з-551 от 23.03.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР – Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят е младши инспектор, старши полицай в група "Охранителна полиция" (ОП) към Районно управление – АЕЦ – Козлодуй, по допълнителния щат утвърден с МЗ рег. № 8121 К-5632 от 30.06.2017 г. към щата на Областна дирекция на МВР – Враца. Първоинстанционният съд е приел, че на 24.12.2019 г. срещу 25.12.2019 г. около полунощ на единен европейски номер за спешни повиквания 112, в 01 часа 39 минути и 09 секунди е получен сигнал от М. Г. във връзка с възникнал скандал между нея и мъжа, живеещ с нея на семейни начала, а именно младши инспектор С. Т. - старши полицай в група "ОП" към Районно управление – АЕЦ – Козлодуй, на адрес: гр. Враца, [адрес]. Полицейският служител в явно нетрезво състояние е заплашвал М. Г. вербално и я нападнал физически. Извадил е кобур със служебен пистолет "Макаров" и без да го насочва към нея е използвал думи, които жената е възприела като пряка заплаха за живота си. Издърпала е оръжието и е избягала от жилището. На мястото на скандала са пристигнали полицейски служители от РУ – Враца и са установили, че се касае за побой и съставили протоколи за предупреждение и на двамата по чл. 144 от НК. Закарали са С. Т. до друг адрес, където имал апартамент, за което докладвали на служител от "Оперативна дежурна част". На 25.12.2019 г. след 02. 00 часа се получават две обаждания на телефон 112 от М. Г. и съобщава, че приятелят й е отишъл до дома й и отново я е заплашил с думите: "Мъртва си, под земята ще си, сега идвам и ще видиш какво ще стане". Облечен в полицейска униформа и в явно нетрезво състояние С. Т. е влязъл в апартамента на жената и й нанесъл побой като я удрял с юмруци, ритане на всички части по тялото, счупил е ваза в главата й, а също така е увредил имущество от жилището, собственост на М. Г., както и имуществото на блока. М. Г. е освидетелствана от съдебен лекар, с приложена съдебна експертиза на живо лице. Със заповед рег. № 1795 зз-525 от 25.12.2019 г. по описа на РУ – Враца, С. Т. е задържан за срок от 24 часа. Образувано е досъдебно производство (ДП) № 116 от 2019. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) - Враца при ОП – Враца с оглед извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. С постановление на РП - Враца служителят е задържан за срок до 72 часа, а с определение на РС – Враца от 28.12.2019 г. му е наложена мярка за неотклонение "домашен арест". По случая е започнала проверка във връзка с предложение рег. № 5735 р-11639 от 30.12.2019 г., по описа на РУ-АЕЦ-Козлодуй и въз основа на него директорът на ОД на МВР – Враца със заповед рег. № 369 з-2363 от 30.12.2019 г. е образувал дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу младши инспектор С. Т.. Последният временно е отстранен от длъжност, определен е поименен състав на дисциплинарно разследващ орган, посочени са задачите и е указан срок до 31 януари 2020 г., в който комисията да изготви становище относно дисциплинарната отговорност на полицейския служител. На 31.12.2019 г. полицейският служител се е запознал със заповедта, видно от положения върху нея подпис. С рег. № 369 р-2008 от 28.01.2020 г. разследващата комисия е предложила до разследващия орган, поради обективна невъзможност, проверката да бъде удължен. Със заповед № 369 з-179 от 29.01.2020 г. дисциплинарно разследващият орган е определил срокът да бъде удължен до 3.03.2020 г. На 31.01.2020 г. служителят се е запознал и с тази заповед, което е удостоверил с подписа си. Възложената проверка е приключила в удължения срок. Комисията се е произнесла със справка рег. № 369 р-3568 от 20.02.2020 г. и със становище рег. № 369 р-4120 от 28.02.2020 г. В хода на проверката са снети 12 бр. обяснения и сведения, приложени към преписката, в това число от полицейския служител. Приложени са и копия на материали от образуваното следствено дело № 116 от 2019 г. по описа на ОСлО към ОП – Враца, протокол от прослушване на CD, изпратено от Дирекция "Национална система 112", съдебно-медицинска експертиза, експертно-техническа справка на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Враца, докладни записки от служители на РУ – Враца, протоколи за полицейско предупреждение, копия от средства за масова осведомяване, в които са отразени извършените деяния, бюлетини на ОД на МВР – Враца и др. В обобщена справка с рег. № 369 р-3568 от 20.02.2020 г. и становище с рег. № 369 р-4120 от 28.02.2020 г. е предложено на С. Т. да бъде наложено процесното дисциплинарно наказание. Лицето се е запознало със съдържанието на документите на 21.02.2020 г. На същата дата му е предоставена възможност с покана, в срок от 24 часа, да даде допълнителни обяснения или възражения. На 21.02.2020 г. полицейският служител е депозирал писмени обяснения, в които сочи, че не е извършил деянията, не е уронил престижа на службата, както и че поддържа дадените от него обяснения по случая на 8.01.2020 г. С обжалваното по касационен ред решение жалбата на С. Т. срещу процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлена, като Административен съд – Враца не се е ограничил само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК и с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. Приел е, че актът е издаден от оправомощен административен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, а именно ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който има право да налага наказание от вида на разглежданото, квалифицирано по реда на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Също така е установил, че оспорената пред него заповед отговаря на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на административния акт, съдържа всички реквизити, изложени са фактически и правни основания, и е подписана от издателя й. При разглеждането й по същество е достигнал до извод за липса на основанията, водещи до нейната отмяна - по арг. на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Счел е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - по арг. на чл. 146, т. 3 от АПК. Издадена е при спазване на материалноправните разпоредби на ЗМВР и в съответствие с целта на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно постановено. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, законосъобразни са изводите на първостепения съд, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в законоустановената форма при спазване на процесуалния и материалния закон и съответства на целта на закона, което от своя страна е обосновало наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на С. Т.. При спазване на писмената форма и посочване на изискуемите реквизити от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР са посочени: нарушителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които това е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, което определя дисциплинарното наказание като правилно наложено. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че липсват на фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед. С оглед императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР правилно инстанцията по същество е приела, че в административния акт се съдържат всички от цитираната норма изброени кумулативно елементи. Цялото поведение на полицейския служител във връзка с развилия се скандал и побой между него и жената, с която е живял на семейни начала, е разгледано подробно от административния съд. Обсъдени са фактите и обстоятелствата, изложени от дисциплинарно наказващия орган в заповедта и са изведени относимите правни норми. Правилно съдът е посочил, че поведението на касатора е квалифицирано като виновно нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 93, т. 96 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което се счита осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Деянието е станало е известно на служителите в МВР, на органите на съда, прокуратурата, следствието, на широк кръг от граждани и е отразено в средствата за масово осведомяване, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал 2, т. 4 от ЗМВР и е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни, логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства относно извършените от лицето противоправни действия на 24 и 25 декември 2019 г. Приложени са 12 бр. обяснения и сведения, в това число от полицейските служители, явили се при двете повиквания на телефон 112, копия на материали от образуваното следствено дело № 116 от 2019 г. по описа на ОСлО към ОП – Враца, протокол от прослушване на CD, изпратено от Дирекция "Национална система 112", съдебно-медицинска експертиза за пострадалото лице, експертно-техническа справка на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Враца, докладни записки от служители на РУ – Враца, протоколи за полицейско предупреждение, копия от средства за масова осведомяване, в които са отразени извършените деяния, бюлетини на ОДМВР – Враца, медицинско удостоверение и други. Тези обстоятелства не са опровергани во проведеното съдебно производство пред административния съд. Ирелевантни са за настоящия спор доводите на касатора, че към момента на издаване на оспорената заповед по отношение на него няма влязла в сила осъдителна присъда по образуваното ДП № 116 от 2019 г. по описа на ОСлО към ОП – Враца, установяваща, че същият е извършил някакво престъпление. С оглед правилото на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно и независимо от всеки друг вид отговорност, като едно и също деяние може да обуславя търсенето на дисциплинарна и на наказателна отговорност едновременно, респективно да съставлява основание за реализиране само на един вид отговорност, в зависимост от конкретните факти във всеки отделен случай. При постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е, като са спазени и съдопроизводствените правила. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорената заповед съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, понеже такива не са заявени от процесуалния представител на ответната страна по касационната жалба. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,