Решение № 13595 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2020 г.

Решение № 13595 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Шелеби, [гражданство], подадена чрез адвокат Д. Радославова от Адвокатска колегия – гр. София, срещу решение № 1580/04.03.2020 г. на Административен съд – София град, по адм. дело № 10502/2019 година. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 5209/21.08.2019 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт Ралчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебното решение е постановено при липсата на релевираните касационни отменителни основания, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на Х. Шелеби, [гражданство], срещу решение № 5209/21.08.2019 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон. След като подробно е обсъдил представената от търсещия закрила бежанска история и ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е формирал извод, че изложените от чужденеца причини не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил подадената първоинстанционна жалба, като е приел, че издаденото от председателя на ДАБ при МС решение е законосъобразен административен акт, тъй като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за наличие на основанията по чл. 146 АПК. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити по чл. 59 АПК, мотивиран е с фактически и правни основания за формирания отказ. Решението е постановено съобразно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК, гарантиращи правната възможност на Х. Шелеби да кандидатства за международната защита по реда на ЗУБ и при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с изискванията на чл. 75, ал. 2 ЗУБ е обсъдена личната бежанска история на кандидата, преценена е нейната достоверност, включително и в контекста на ситуацията, и общата политическа обстановка в страната по произход, актът е съобразен с целта на закона. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно и аргументирано административният съд е преценил, че причините, поради които чужденецът е напуснал страната си по произход – [държава], не са сред предвидените в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При проведеното с жалбоподателя на 21.03.2019 г. интервю са изложени твърдения, които не сочат на наличие на риск за неговия живот или свобода в държавата по произход. Изтъкнатата бежанска история касае проблеми на баща му, които е имал с групировката "Хизбулла" и неговото убийство, за което обаче не са налице данни, че е извършено именно от членове на тази групировка. Няма ангажирани доказателства от страна на търсещия закрила, за реални заплахи, насочени лично срещу него или към семейството му, както и за предприето преследване. Спрямо Х. Шелеби не се установява да са налице основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Не е налице и "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, доколкото посоченото в бежанската му история не обосновава сериозно посегателство върху неговия живот, свобода или физическа цялост, респ. няма данни сочените действия на групировката "Хисбулла" да препятстват лично чужденецът да живее в страната си по произход. Не се доказват и обстоятелствата в бежанската му история, от които да се изведе извод, че същият ще бъде преследван, в случай, че се завърне в [държава]. Твърденията на лицето, че ще се чувства несигурен ако се завърне в [държава], обосноват несигурност в страната по произход, която обаче съгласно приложените справки, касае всички граждани в [държава]. Тази несигурност не е свързана конкретно с личността на Х. Шелеби. Правилно, поради така изложените съображения, административният съд е достигнал до извод, че на чужденеца следва да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. За да отхвърли молбата в частта за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът отново се е позовал на фактите, които се съдържат в доказателствата по делото, включително и бежанската история на чужденеца. Според текста на чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Обосновано съдът е приел, че посочените от Х. Шелеби фактически обстоятелства не са подкрепени с относимите доказателства и не са сред изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ основания, при наличието, на които следва да му се предостави хуманитарен статут. Срещу него не се установява да са извършвани тежки посегателства и не е бил принуден да напусне [държава] поради реална заплаха от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се доказва по делото пред административния съд Х. Шелеби да е имал проблеми с официалните власти или недържавни организации и групировки, включително и с групировката "Хизбулла", както и ако се завърне в държавата си по произход. От съдържанието на приложените по делото справки за ситуацията в [държава], съдът е установил, че независимо от тежкото социално и икономическо положение, [държава] не се намирал в състояние на вътрешен или международен конфликт до степен, която да обуславя наличие на заплаха спрямо кандидата за статут, поради самия факт на пребиваването му там. Не се съдържали и данни, че насилието в тази държава е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут. Така изтъкнатите аргументи от първоинстанционния съд се потвърждават и от представената по настоящото дело справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно общото положение в [държава], актуалната политическа и икономическа обстановка. Преценката за наличието на предпоставките, при които на кандидата се предоставя хуманитарен статут, се осъществява при анализа и сравнението на видовете "тежки посегателства" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и разбирането, вложено в решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), по дело С-465/2007 година. В конкретната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд вярно е приел, че упоменатите в член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, понятия – тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молител, касаят в по-широк аспект лицата в страната по произход на чужденеца. По делото не е доказано от установените факти, че ситуацията и конфликта в [държава] обосновават тежки посегателства, безогледно насилие, вътрешен въоръжен конфликт и по този начин, ако чужденецът се завърне в държавата си по произход, ще бъде застрашен. Не се установява Х. Шелеби да е в състояние на заплаха, определено с решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. По изложените съображения касационната инстанция приема, че доводите на жалбоподателя за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователи, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение