Решение № 167 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1163/2011 г.

Решение № 167 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1163/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия К. В. И. срещу въззивна присъда № 16 от 03.02.2011 г. по внохд № 3239/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива, поради което се прави искане да бъде отменена и остави в сила присъдата на районния съд. Гражданският ищец ЕТ "Диляна 89-Любомир Люленин" [населено място] редовно призован не се яви. Становище по жалбата не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 452 от 12.10.2010 г. по нохд № 4969/2010 г. Пловдивският районен съд, 26 наказателен състав е признал подсъдимия К. В. И. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 2, ал. 1 НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58А НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ. Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН в това, да е извършил престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение. Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58А НК вр. с чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия ОБЩО НАКАЗАНИЕ-ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, три пъти седмично . 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно, да срок от ДВЕ КАЛЕНДАРНИ ГОДИНИ. На основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК съдът е кумулирал наказанията по тази присъда и по присъда по нохд № 228/2010 г. на РС-Несебър и нохд № 1763/2010 г. на РС-Бургас, като е ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩО наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА три пъти седмично, 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно, който да бъде положен за срок от ДВЕ КАЛЕНДАРНИ ГОДИНИ. По протест на Районна прокуратура-Пловдив, Пловдивският окръжен съд с обжалваното решение е ОТМЕНИЛ присъдата в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен по чл. 206, ал. 1 НК, а оправдан по чл. 210, ал. 1 вр. с чл. 209 НК, както и в частта по приложените разпоредби на чл. 23, ал. 1 НК и по чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК и е постановил НОВА, както следва: Признал е подсъдимия К. В. И. за ВИНОВЕН в това, че в периода от 08.03.2007 г. до 09.03.2007 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случая, като е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил на 08.03.2007.г. у Ч. К. Б. от [населено място], обл. Пловдивска заблуждение и с това е причинил имотна вреда на ЕТ "Б. -Б. Г. -с. К., обл. Пловдивска в размер на 1 710 лв. и на 09.03.2007 г. е възбудил у Л. С. Л. от [населено място] заблуждение и с това е причинил на имотна вреда на ЕТ "Д. 89-Л. Люленин в размер на 850 лв. като общият размер на причинената имотна вреда е в размер на 2 560 лв. поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 58а , вр. с чл. 2, ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 НК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия по настоящата присъда и по присъди по нохд № 228/2010 г. на РС-Несебър и по нохд № 1763/2010 г. на РС-Бургас в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановил да се изтърпи при СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. На основание чл. 25, ал. 1 НК НАЛОЖИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание по нохд № 4541/2003 г. на РС-София и по нохд № 12129/2004 г. на РС-София, а именно най-тежкото от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да признае подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 210 НК, въззивният съд е приел, че заблуждението на подсъдимия отправено към пострадалите лица са отнася до всички обстоятелства, свързани с условията и основанията при които се осъществява имущественото разпореждане. Приел е, че в случая подсъдимият е създал невярна представа у пострадалите Ч. К. Б. и Л. С. Л. относно неговата самоличност. Приел е, че последните двама не биха отдали за ползване от техните фирми къртачните машини, ако те не са били заблудени, че той не е същото лице за което се представял с неистинската лична карта. Установено е по делото, че последната е била използвана от подсъдимия именно с цел да скрие истинската си самоличност, с цел да получи под формата на наем процесните вещи и да се разпореди с последните така, че да не бъде открит. Преценката на съда, че действията на подсъдимия са съставомерни по повдигнатото обвинение е съответна на обективните данни по делото. Заблуждението се състои именно в скриване на неговата самоличност и невярната представа посредством неистинската лична карта, че той е лицето, което сключва с фирмите договор за наем. Че това е така, е видно от показанията на пострадалите, които предприемат издирване на подсъдимия по представената лична карта. Тогава се установява, че лицето от снимката не отговаря на записаното в нея име на истинския притежател с посочените данни. Последните принадлежат на св. С. Ф., който бил си изгубил личната карта, използвана от подсъдимия. Истинската снимка на физиономията на Ф. била заличена, като върху предната страна на личната карта било залепено допълнително прозрачно самозалепващо се фолио, върху вътрешната страна на което е принтирана снимка с лика на подсъдимия И.. Д., че деянието съставлява престъпление по чл. 206 НК, е обсъден от втората инстанция. Изводът, че деянието съдържа признаците на престъпление по чл. 210 НК почива на събраните и проверени доказателства. При обсебване по чл. 206 НК вещта се намира във владението на дееца на правно основание, докато при измамата деецът установява фактическа власт върху нея чрез измамливи действия, с които мотивира пострадалите да извършат акт на имуществено разпореждане, причинявайки им имотна вреда. В случая независимо, че има договор за наем на къртачните машини/л. 39 от дос. пр./ подсъдимият не е страна по този договор, тъй като в него не са вписани личните му данни, а чужди такива. Противозаконно е установил фактическа власт върху вещите именно чрез заблуждението, че той е лицето С. Ф., с когото фирмата сключва договор за наем, и от когото последната ще търси при неизпълнение на условията, дадената под наем къртачна машина. В този смисъл самоличността на съконтрахента е важно обстоятелство при сключването на договора. Представяйки неверни лични данни, подсъдимият е целял единствено имотна облага-придобиване по измамлив начин на чуждите вещи, които не е имал намерение да връща. Присъдата е законосъобразна и в санкционната й част. Наказанието на подсъдимия е определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК/ в редакция на ДВ, бр. 27 от 2009 г./ в съгласие с чл. 2, ал. 2 НК и процедурата по чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Същото е отмерено в размер от единадесет месеца лишаване от свобода, под долната граница предвидена в нормата на чл. 210, ал. 1, т. 4 НК. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. Подсъдимият е осъждан многократно, включително и по чл. 210 НК и по чл. 316 вр. с чл. 308 НК. Настоящите деяния също за измама и документно престъпление, са извършени в изпитателния срок на предходни две условни присъди по нохд № 4541/2003 г. на РС-София и по нохд № 12129/2004 г. на РС-София, по отношение които съдът се е произнесъл в присъдата си. С оглед на посочените фактически обстоятелства доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. По изложените съображения, като е признал подсъдимия за виновен по чл. 210, ал. 1, т. 4 НК и го осъдил по това обвинение, въззивният съд не е нарушил закона. Приложен е закона който е трябвало да бъде приложен. Не е допуснато нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Присъдата е постановена в съответствие с чл. 303, ал. 2 НПК. Въз основа на доказателствата по делото, събрани, проверени и анализирани по реда на чл. 13, 14, чл. 107 НПК, обвинението е доказано по несъмнен начин. По изложените съображения въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение