Решение № 4840 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2015 г.

Решение № 4840 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14598/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Т. от [населено място], срещу Решение № 5418/3.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2161/2015 г. по описа на Административен съд София - град /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП С., чрез процесуален представител, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № Р- 14-1402439-091-01/24.10.2014 г., издаден от К. И. С. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и В. С. В. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител ревизия екип при ТД на НАП - [населено място], изменен с решение № 87/22.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, [населено място], с който на В. Н. Т. са установени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2009 г. -31.12.2009 г. в размер 938, 03 лв. и 1.01.2011 г. – 31.12.2011 г. в размер на 548, 15 лв. и съответните лихви. С обжалваното в настоящото производство решение АС е изменил РА, в частта на установените задължения за 2009 г. като от 938, 03 лв. е определил данъчното задължение на 463 лв. и съответните лихви, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в ДОПК. Законосъобразно според съда е прието наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК, тъй като е установено несъответствие между доходи и имущественото и финансово състояние на ревизираното лице а документите необходими за установяване на основата липсват, защото не са представени всички книжа по ИПДПОЗЛ от 10.04.2014 г., като е спазена процедурата визирана в чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения на ревизираното лице. Спорът в настоящото производство се свежда до признаване или не на получения от ревизираното лице заем в размер на 9500 лв. от П. В., както и относно получените от съпруга й заеми от майката на жалбоподателката, от З. З. и М. Г., формирането на разходите за домакинство и в каква част сумите от разходите следва да се вземат предвид. Правилно административният съд е приел тезата на ревизиращите органи относно недоказаност на твърдението на В. Т. за получен заем от П. В. за сумата от 9 500 лв. поради факта, че В. е учителка със средно възнаграждение около 500 лв., а съпругът й е пенсионер. Предвид финансовото състояние на семейството на заемодателката и факта, че кредита е за текущи нужди, то правилно заемът не е включен в паричният поток на ревизираното лице. Относно доводите на съпруга на жабоподателката за получени 9800 лв. по договор за заем, сключен между Р. Т. и З. З. на 16.09.2009 г., предвид представения от заемодателят предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.02.2008 г., сключен между З. З. и Е. И. - продавачи и Д. С., купувач, в който е отразено, че в деня на подписването му продавачите получили сумата 4900 евро. и въпреки близостта на получената сума до предоставената в заем, органите по приходите и съдът правилно са приели за недоказано заемното правоотношение поради факта, че З. не е единствен продавач и следва да е получил част от сумата съобразно своята квота на собственост. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Ответникът е направил искане за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 161 ДОПК следва да му бъде присъдено в размер на 300 лв. С оглед на гореизложеното, Върховния административен съд, състав на осмо отделение