Решение № 7446 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2019 г.

Решение № 7446 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 117 от 13.12.2018 г., постановено по адм. д. № 128/2018 г. Административен съд – Търговище, е отхвърлил жалбата на Х. С. от [населено място], срещу Акт за установяване на публично държавно взимане № 02-250-6500/3619 от 13.07.2018 г. издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – гр. София, за сумата от 4052. 42 лв., като е осъдил жалбоподателката да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Х. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. А. Моренов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни доводи се излагат в жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Търговище и да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. Ответният по касационната жалба заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – гр. София, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на Х. С. от [населено място], срещу Акт за установяване на публично държавно взимане № 02-250-6500/3619 от 13.07.2018 г. издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – гр. София, с който се установява публично държавно взимане, представляващо -100% от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", регламентирана с Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 г. - 2013 г. в размер на 4052. 42 лева. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че актът е законосъобразен, като издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Посочено е, че са спазени условията и процента по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., като размерът на подлежащата на възстановява субсидия е правилно определена в Акта и безспорно по делото установена. Решаващият съд е посочил, че в случая по отношение на оспорващата е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", което прекратяване е с правно основание чл. 14, ал. 1, във връзка и с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата - поради неподадено заявление за 2014 г. Приел е, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на посоченото обстоятелство, нито за наличието на изключителни и форсмажорни обстоятелства и тяхното съобщаване от страна на земеделския стопанин по надлежния ред пред ДФЗ-РА. Като е съобразил, че е налице влязъл в сила стабилен административен акт, подлежал преди това на контрол - Акт с изх. № 02-250-6500/3619 от 29.11.2016 г. за прекратяване на многогодишен ангажимент, който акт е основанието за издаването на оспорения Акт за установяване на публично държавно взимане, съдът е приел, че всички въпроси относно предпоставките, водещи до прекратяване на ангажимента, са относими единствено към издаването и обжалването на акта за прекратяване на ангажимента. На основание гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Търговище е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че влезлият в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, не е пречка при обжалването на АУПДВ да се установи наличието на форсмажорни обстоятелства, които да обосноват, че не се дължи връщане на предоставените по мярката средства. Твърди се, че правото на жалбоподателката да наеме пасища и мери от ОПФ без да притежава животни е било отнето със закон, което в случая се явява обективно форсмажорно обстоятелство. Жалбоподателката счита, че съобщаването на форсмажорното обстоятелство на ДФЗ не се е налагало, тъй като посоченото изменение на закона е публикувано в държавен вестник. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателката е регистрирана с УРН 6041129 в ИСАК и е одобрена за участие по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за периода 2007 г. -2013 г. Издаден е Акт с изх. № 02-250-6500/3619 от 29.11.2016 г. с адресат жалбоподателката за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", регламентирана с Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 г. -2013 г., поради незаявяване на участие в законния срок по чл. 4, ал. 1, т. 3, на основание чл. 14, ал. 1 от мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", регламентирана с Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 г. -2013 г. Посоченият акт е редовно съобщен, но не е обжалван и е влязъл в сила. Въз основа на този акт е издаден оспорения Акт за установяване на публично държавно взимане № 02-250-6500/3619 от 13.07.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София, с който се установява публично държавно взимане, представляващо-100% от общата изплатена сума по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", регламентирана с Наредба № 11 от 03.04.2008 г. /Наредбата/ за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 г. -2013 г. в размер на 4052. 42 лева. По делото няма спор, че за първата година от поетия 5-годишен ангажимент по подадено заявление УИН: 25.20.0513/81171 от 15.05.2013 г. жалбоподателката е получила към 12.12.2013 г. плащане в общ размер на 4052. 42 лева. Основното възражение на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, поради неотчитане от страна на съда наличието на форсмажорни обстоятелства. Същото е неоснователно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, а според ал. 2 случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. "форсмажорни или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът и г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Останалите две букви: д) и е) са отменени съответно през 2009 г. и през 2011 г. Анализът на нормативната уредба и установените по делото факти сочи, че не са налице изключителни или форсмажорни обстоятелства, тъй като същите са изчерпателно изброени в § 1, т. 3 от ДР на Наредбата и конкретният случай не попада между тях. От друга страна многогодишният ангажимент на жалбоподателката е бил прекратен с изричен административен акт и този акт не е бил обжалван. Редът за заявяване на случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства от земеделските стопани, станали причина за неизпълнение на поетите от тях задължения, е уреден в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Тези обстоятелства е следвало да бъдат заявени най-късно при обжалване на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент. След влизането му в сила, административният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе за възстановяването на получените суми по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Решаващият състав правилно е приел, че е недопустимо да извършва косвен съдебен контрол по отношение на влезлия в сила Акт с изх. № 02-250-6500/3619 от 29.11.2016 г. с адресат оспорващата за прекратяване на многогодишен ангажимент. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – Търговище не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв., дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,