Решение № 10592 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2017 г.

Решение № 10592 от 23.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена К. С. Х. срещу съдебно решение № 168 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 257 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Я. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно. Излага подробно фактическата обстановка по спора. Сочи, че в хода на съдебното производство е направил искане по наказателните постановления (НП), които Х. не е получавал, да не се изчисляват контролните точки и съдът да разпореди невръчените НП да не се считат като такива за отнемане на контролни точки. Административният съд неоснователно отхвърлил това искане. След като НП не са връчени, те не са влезли в сила, при което не би следвало контролните точки по тях да се изчисляват във вреда на Х.. Прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, по съществото на спора, с което съдът да разпореди преизчисляване на контролните точки и издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на К. С. Х. Иска се да бъде отменено и решението и в частта, имаща характер на определение, с която Х. е осъден да заплати на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Я. юрисконсултско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. Ответникът - Началник отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Я., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. С. Х. против бездействие на началник отдел "Охранителна полиция" (ОП) при ОД на МВР - Я., изразяващо се в отказ за преизчисляване на контролни точки и издаване на СУМПС по подадена молба с вх. № 326000-12787 от 20.10.2016 г., за което е уведомен с писмо с рег. № 326000-13094 от 27.10.2016 г. на началник - отдел ОП при ОД на МВР - Я. С решението К. С. Х. е осъден да заплати на ОД на МВР - Я. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на К. С. Х. от с. К., обл. Я., са издадени наказателни постановления в качеството му на водач на МПС и са отнети контролни точки (к. т.), както следва: с НП № 2547/20.10.2003 г. на РПУ - Я. са отнети 5 к. т., с НП № 447/11.05.2004 г. на РПУ - Карнобат са отнети 5 к. т., с НП № 579/17.06.2004 г. на РПУ - Карнобат са отнети 8 к. т., с НП № 777/09.11.2004 г. на РПУ - С. са отнети 5 к. т., с НП № 1576/09.12.2004 г. на РПУ - Тунджа са отнети 5 к. т., с НП № 186/17.03.2005 г. на РПУ - Тунджа са отнети 10 к. т. За НП 2547/20.10.2003 г. на РПУ - Я., НП № 447/11.05.2004 г. на РПУ - Карнобат и НП № 1576/09.12.2004 г. на РПУ - Тунджа е отбелязано, че се считат за връчени на основание чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдът е посочил, че съгласно удостоверение № 113 от 16.07.2005 г. на посочената дата К. Х. е завършил успешно курс за допълнително обучение, съгласно чл. 157, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), което да му послужи пред органите на МВР за възстановяване на 1/3 от предвидените точки, съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В справка на сектор КАТ - РДВР - Я. от 19.07.2005 г. за нарушител от региона, след като са взети предвид отнетите контролни точки и служебното възстановените такива, е констатирано, че К. С. Х. е с изчерпани налични контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление на МПС. П. това със заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10003 от 27.07.2015 г. на началник - сектор ПП-КАТ, РДВР - Я., е заповядано на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП да му бъде иззето СУМПС, като заповедта е получена на 19.09.2005 г. и не е обжалвана. С протокол за доброволно предаване от 19.09.2005 г. Х. е предал своето СУМПС № 266986287. С молба с вх. № 326000 от 20.10.2016 г. К. С. Х. е поискал преизчисляване на контролните му точки и издаване на СУМПС. С писмо рег. № 326000-13094 от 27.10.2016 г. на началник - отдел ОП при ОД на МВР - Я. същият е уведомен за установената от органа фактическа обстановка по искането. При така установеното съдът е достигнал до извод, че искането е неоснователно. Изложил е, че предмет на оспорване е бездействие на началник отдел ОП при ОД на МВР - Я., изразяващо се в отказ за преизчисляване на контролните точки и издаване на СУМПС на К. С. Х. След анализ на разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от АПК и чл. 157 и сл. от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съдът е приел, че юридическите факти, при чието настъпване органът е длъжен да издаде СУМПС на Х. не са осъществени. Изложил е, че изземването на СУМПС е постановено със заповед за прилагане на ПАМ № 10003 от 27.09.2005 г. на началник сектор ПП-КАТ, РДВР - Я. на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Заповедта е била надлежно връчена и е влязла в законна сила. С това са преклудирани правата на водача да възразява против начина на изчисляване на отнетите и възстановените контролни точки. Поради това е приел, че е извън предмета на производството въпросът за начина на връчване на издадените НП, тяхното влизане в сила и пораждането на правни последици относно отнемането на контролни точки с тях. Посочил е, че неправилното отразяване в справка за нарушител/водач от 11.10.2016 г. на ПП при ОД на МВР - Я., че с НП № 447/11.05.2004 г. на РПУ - Карнобат са отнети 0 к. т., не води различен извод, тъй като правопораждащият факт е издаденото наказателно постановление, а не съставената справка. Решението е правилно като краен резултат. Производството за защита от неоснователни бездействия е регламентирано в Г. петнадесета, Раздел II от АПК. В посоченото производство ищецът следва да докаже фактите, от които твърди, че възниква задължението, а административният орган трябва да докаже, че тези факти не са се осъществили, или че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи задължението за фактическо действие факти. Доколкото производството е исково, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Целта на искането, с което е сезиран съдът по реда на чл. 256 и чл. 257, ал. 1 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предмет на осъждането по чл. 256 и чл. 257 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредена от властническо волеизявление, какъвто е настоящият случай. В първоинстанционното производство съдът е бил сезиран с искане против бездействие на началник отдел ОП при ОД на МВР - Я., изразяващо се в отказ за преизчисляване на контролни точки и издаване на СУМПС на Х. по подадена от него молба с вх. № 326000-12787 от 20.10.2016 г. В случая не са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 256 от АПК, тъй като отказът на административния орган да издаде СУМПС е правен, а не фактически акт. Отказът за се издаде СУМПС представлява акт от категорията на чл. 21, ал. 3 от АПК вр. с § 8 от ПЗР на АПК, а именно - отказ да се извърши административна услуга изразяваща се в издаването на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения. Искането за преизчисляване на контролните точки на Х. е елемент от производството по издаване на СУМПС, поради което отказът на административния орган контролните точки на лицето за бъдат преизчислени също не попада в хипотезата на неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256 - чл. 257 от АПК. Правилен е изводът на съда, че уведомлението с писмо с рег. № 326000-13094 от 27.10.2016 г. на началник - отдел ОП при ОД на МВР - Я. има информативен характер, тъй като с него органът не се е произнесъл по същество по отправеното към него искане. Поради това липсата на активно процесуално поведение на ответния административен орган по направеното от Х. искане следва да се разглежда като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК - презумирано от закона отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание, респ. - за извършване на административна услуга (приравнена по силата § 8 ПЗР на АПК на индивидуален административен акт). Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, вр. чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК или в предвидените в специален закон такива - в случая в сроковете по Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. В случая предвид непроизнасянето по същество по молбата на Х. от 20.10.2016 г., по направеното в нея искане е бил формиран мълчалив отказ, защитата по който е следвало да се осъществи по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Предвид изложеното направеният от съда извод, че за административния орган не е възникнало задължение да преизчислява контролните точки на Х. и да му издаде СУМПС е правилен. Липсата на посоченото задължение води до неоснователност на искането, какъвто е крайният извод на съда. За пълнота следва да се изложи, че макар и ирелевантни за спора, предвид липсата на неоснователно бездействие на административния орган, по принцип правилни са констатациите на съда, че юридическите факти, при чието настъпване органът е длъжен да издаде СУМПС на Х. не са осъществени. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителната административна мярка "изземване на свидетелството за управление". Безспорно установено по делото е, че с влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ № 10003 от 27.07.2015 г. на началник - сектор ПП-КАТ, РДВР - Я., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е иззето СУМПС на Х., поради отнемане на всички контролни точки. Заповедта представлява влязъл в сила, стабилен административен акт. Предвид посоченото установеният с нея факт, че към момента на издаването й водачът не е разполагал с контролни точки и е загубил придобитата си правоспособност не може да бъде пререшаван. Ето защо направените от него възражения във връзка с издаденото му удостоверение № 113 от 16.07.2005 г. за завършен курс за допълнително обучение, както и относно влизането в сила на част от издадените преди заповедта НП, като основание за преизчисляване на точките, не могат да бъдат взети предвид. В хода на първоинстанционното производство водачът не е твърдял настъпването на нови факти и обстоятелства (включително възстановяване на правоспособност след издаване на заповедта за прилагане на ПАМ), които да осъществяват някоя от посочените в чл. 12, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. предпоставки за издаване на СУМПС. Решението е правилно и в частта, с която Х. е осъден да заплати на ОД на МВР - Я. сумата от 500, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Присъдените с решението разноски са изчислени в съответствие с нормите на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, в релевантната редакция), с чл. 144 от АПК и с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 150, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,