Решение № 5582 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2019 г.

Решение № 5582 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11303/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 104 от Закон за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Образувано е по касационна жалба на "Черноморско злато" АД, представлявано от изпълнителния си директор Й. Панайотов, чрез юрк. Господинов, срещу решение № 5082/19.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1487/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р BG001000 – РК15 – РА1/10.01.2017 г. на началник отдел "Последващ контрол" на Териториално митническо управление – Бургас (ТМУ - Бургас), потвърден с решение № Р – 259/32 - 75698 от 20.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници" гр. София, с който за периода 01.01.2011 г. – 31.07.2016 г. е установено задължение за заплащане на акциз в общ размер на 61 794, 82 лв. и лихви за просрочие към 10.01.2017 г. в размер на 20 740, 85 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по степента на опорочаване на РА предвид обстоятелството, че издателят му е иззел функциите на ревизиращ екип. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касация – директора на Агенция "Митници" гр. София, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Черноморско злато" АД срещу ревизионен акт (РА) № Р BG001000 – РК15 – РА1/10.01.2017 г. на началник отдел "Последващ контрол" на Териториално митническо управление – Бургас (ТМУ - Бургас), потвърден с решение № Р – 259/32 - 75698 от 20.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници" гр. София, с който за периода 01.01.2011 г. – 31.07.2016 г. е установено задължение за заплащане на акциз в общ размер на 61 794, 82 лв. и лихви за просрочие към 10.01.2017 г. в размер на 20 740, 85 лв. Съдът е приел РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е приел, че различията в РД и РА не опорочават процедурата, като правилно решаващият орган се е позовал на Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ВАС. Стигнал е до извод, че в случая, разглеждан от него, а именно съхранение на акцизни стоки в данъчен склад под режим на отложено плащане на акциз и определяне на фири при тяхното съхранение, приложимият нормативен акт е Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АССГ. Правилно съдът е отделил спорното от безспорното в случая. Правилно е приел, че спорът в настоящето производство се свежда до приложимата нормативна уредба относно определяне на пределния размер на фири при съхранение на акцизни стоки в данъчен склад, поставени под режим отложено плащане на акциз. Правилно първоинстанционният съд е установил, че в чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАДС е конкретизиран еднозначно нормативният акт, с който се определят пределните размери на фири на акцизни стоки, при тяхното съхранение в данъчен склад под режим на отложено плащане на акциз - Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че е нарушено правото му на защита в административното производство поради различията между приетото в ревизионния доклад и съответно в ревизионния акт. Ревизираното лице е упражнило правото си на защита чрез обжалване на РА по административен ред, както и чрез жалба пред съответния първоинстанционен съд. Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. Ревизионният доклад се явява доказателствено средство за осъществените от ревизиращите процесуални действия, чрез които са установени релевантните за производството факти и обстоятелства /Тълкувателно решение № 5/2015 г. /. При депозирани писмени възражения от ревизирания субект срещу формираните с ревизионния доклад фактически и правни изводи издателят на ревизионния акт не само че не е обвързан с тях, а е длъжен да ги обсъди, ведно с представените доказателства. Това негово задължение, наред с разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК, дават основание да се приеме, че ДОПК не придава на ревизионния доклад функцията на мотиви за издаването на ревизионния акт. При условие че констатациите в ревизионния доклад се възприемат от издателя на ревизионния акт, те не отменят необходимостта от мотиви в ревизионния акт, а само ги допълват. С оглед гореизложеното с РД не се установяват задължения за данъци и осигурителни вноски, а издателите на РА не са обвързани от констатациите в РД, те могат да се възприемат от тях или да не се възприемат. Съобразно изложеното решението на административния съд не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставена в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на Агенция "Митници" гр. София следва да се присъдят разноски за касационна инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер 3 006 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,