Решение № 4137 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8918/2011 г.

Решение № 4137 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8918/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Аутомакс-03 " ООД, гр. Бяла против решение № 22/5.05.2011 г., постановено по адм. д. № 48/2011 г. от Русенския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 4/07.12.2010 г. за такса битови отпадъци в размер на 1178,52 лева и лихви за просрочие до 520,88 лева до 07.12.2010 г. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на административния акт в същата част. В писмено становище, постъпило по делото на 14.03.2012 г. ( изпратено по факс) се поддържа, че задължението за лихва е погасено по давност. на осн. чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Претендират се и разноски. Ответникът в касационното производство- кметът на община Бяла оспорва касационната жалба по съображения, развити в отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил АУЗД, индивидуализиран по-горе, с който на "Аутомакс-03 " ООД е определена такса за битови отпадъци, за периода от 2005 до 2009 г. вкл. във връзка с имот, деклариран с декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № М209/18.11.2003. Размерът на определената такса за посочения период е общо1178,52 лева, а размерът на определената законна лихва е 577, 34 лева, изчислена към 07.12.2010 г. Съдът е изменил акта, като го е отменил за една малка част относно определената законна лихва. В останалата част жалбата е отхвърлена. В частта, в която съдът е отхвърлил жалбата срещу акта, е прието, че определената такса е за недеклариран своевременно имот-земя, представляващ УПИ II-171, кв. 46а по плана на гр. Бяла, обл. Русе с площ от 5535 кв. м. Прието е също така, че въпросният имот е регулиран и попада в урбанизирана територия, за която се предоставят и трите услуги, ценообразуващи ТБО. Съдът е посочил, че декларирането или недекларирането на имота е ирелевантно обстоятелство за дължимостта на въпросната такса, тъй като тя се дължи по силата на закона-ЗМДТ и не е необходим специален акт, за да стане тя дължима. Прието е, че всички законови предпоставки за дължимостта на таксата в определения размер, за определения период и за въпросния имот са налице. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че таксата за процесния имот за въпросния период е заплащана. Посочено е, че е заплащана такса за сградите, но не и за земята. Възражението на жалбоподателя, че през периода са му издавани удостоверения, в които е посочено, че жалбоподателят няма непогасени задължения, съдът не е уважил с мотива, че тези удостоверения касаят липсата на данъчни задължения, а не липса на задължения за местни такси. На възражението на жалбоподателя, че общината е знаела за придобитата от жалбоподателя земя, съдът е отговорил, че дори да е така, задължението за ТБО не е погасено за жалбоподателя. Решението на административния съд е правилно. Изводите в него са съответни на данните по делото, установени посредством събраните доказателства. Изводите на съда са и правилни. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон-приложимите разпоредби, касаещи ТБО от ЗМДТ. В касационната жалба се повтарят същите възражения, които са направени и пред първоинстанционния съд и на които последният е отговорил, излагайки подробни съображения, защо не се приемат. Съображенията на административния съд по тези възражения се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им в настоящото решение. Неоснователно е възражението на касатора за недължимост на определената лихва върху ТБО. Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че през целия период общинската администрация е знаела за притежавания от него имот-земя. В графичната част на декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 18.11.03 г. жалбоподателят не е записал земята, поради което само отбелязването в клетката "земя и сграда (и)" в същата декларация не е достатъчно да се приеме, че жалбоподателя е декларирал и по този начин е уведомил общинската администрация за притежаваната от него земя в регулация. Следователно, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неплащането на процесната ТБО е резултат от неизпълнение на задължения от длъжностни лица на общинската администрация. В производството пред Върховния административен съд касаторът прави възражение, което не е било направено пред първоинстанционния съд. Със становище, постъпило по делото на 14.03.2012 г. по отношение на определената лихва, касаторът прави възражение за погасяването й по давност на осн. чл. 111, б. "в" ЗЗД. Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД е неприложима за публични вземания, каквото по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК е и лихвата върху ТБО. Приложимата разпоредба в конкретния случай е чл. 171, ал. 1 от ДОПК, която предвижда 5-годишна давност, считано от 01.01 на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. В конкретния случай, давността за лихвата за най-стария период, а именно за 2005 г. е започнала да тече от 01.01.2006 г., но е прекъсната с издаването на обжалвания АУЗД, а от прекъсването й по аргумент от чл. 172, ал. 3 започва да тече нова давност, която към настоящия момент не е изтекла. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решения, наведени в жалбата на "Аутомакс-03 " ООД. Решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд