Решение № 5923 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2010 г.

Решение № 5923 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпило КАСАЦИОННО ОСПОРВАНЕ от Цветана Димитрова Атанасова, представлявана от процесуалния си представител адв. Никола Костадинов Керпечев от адв. колегия в гр. Пловдив, на решение № 929/24.06.2010 г. по адм. дело № 333/2010 г. постановено от Административен съд гр. Пловдив, V състав. Касационната жалбоподателка счита че решението, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на Кмета на община Пловдив да отмени отчуждаването по отношение на 1/3 идеална част от недвижим имот, е неправилно. В жалбата са развити подробни съображения, като се моли обжалваното решение да бъде отменено и делото решено по същество, а евентуално да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От ответника - Кмета на Община Пловдив, чрез процесуалния му представител е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище, че постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен, съобразен с представените по делото доказателства, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, свързани с правния спор и е направил обоснован извод за неоснователност на жалбата. Предмет на оспорването пред административния съд е мълчалив отказ на кмета за произнасяне по искане за отмяна на отчуждаване. Обосновано е прието, че жалбоподателката не е активно легитимирана да иска отмяна на отчуждаването от кмета на основание чл. 35 ЗПИНМ. Процедурата за тази реституция е по чл. 1 и сл. от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др., при която правото възниква за лицата, респективно техните наследници, чиито имоти са отчуждени по посочените закони. Жалбоподателката е извън кръга на легитимираните лица, като с оглед чл. 9а от ЗН не е наследник на последващ съпруг. За да е налице последващ съпруг и съответно чл. 9а да намира приложение, следва да са налице кумулативните предпоставки - бракът да е сключен след одържавяване на имота, съпругът да е преживял собственика, да няма деца и последният съпруг да е починал преди възстановяване на собствеността. Поради това жалбоподателят не е наследник на починалия собственик и следователно не може да иска отмяна на отчуждаване. Мотивите относно чл. 31 ЗОС, изложени в касационната жалба са неотносими към спора, тъй като този ред е приложим за отчуждения, съгласно ЗОС. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира следното: С решение № 929 от 24.06.2010 г. по адм. дело № 333/2010 г., в производство по чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 31 от ЗОС, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, V състав ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА на Цветанка Димитрова Атанасова срещу мълчалив отказ на Кмета на община Пловдив да отмени отчуждаването по отношение на 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Крали Марко" № 22, отчужден през 1965 г. за "улица" и "детско учреждение" на основание чл. 39 от ЗПИНМ с площ от 320 кв. м, ведно с паянтова жилищна сграда и други насаждения, съгласно Протокол № 7/06.07.1965 г. на ИК на ГНС - Пловдив. За да постанови този резултат първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбоподателката не е наследник на починал собственик на отчужден имот и същата не е от кръга лица, имащи право да искат отмяна на отчуждаването по отношение на процесния имот, т. е. не е "последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а от Закона за наследството (ЗН). Освен това е посочил, че частична отмяна на отчуждаването е недопустима - тоест само на идеални части от него. На следващо място, въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице съдът е констатирал, че имот не съществува във вида на отчуждаването си, а по последващите планове части от него са трансформирани в други имоти. Посочил е още, че ЗОС изисква искането за отмяна на отчуждаването да е направено от всички бивши собственици, а не само от някой от тях, както е в случая. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Макар и да няма такова оплакване в касационната жалба, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд следи служебно за допустимостта на решението. При тази проверка се констатира следното: Административното производство е започнало по заведена с вх. № 09 П-7534 от 14.12.2009 г. МОЛБА от Цветанка Димитрова Атанасова до Кмета на Община Пловдив за отмяна на отчуждаване на 1/3 идеална част от недвижим имот пл. № 1645, кв. 349, отчужден по ЗПИНМ за нуждите на Градския народен съвет - за "улица" и "детско учреждение", собственост на Аполона Петрова Манерска. По тази молба кметът на общината не се е произнесъл, което е инициирало подаването на жалба срещу мълчалив отказ, в която се правят оплаквания, че отказът е в нарушение на чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, .... При тези данни Административен съд - Пловдив погрешно е квалифицирал производството като такова по чл. 31 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Тази разпоредба е приложима само за отчуждавания, извършени по този закон. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 07.02.2011 г. по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд. Правилната правна квалификация е тази по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността), който е обнародван в Държавен вестник бр. 15 от 21.02.1992 г., в сила от 25 февруари с. г. Съгласно посочената разпоредба, "Искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизане на този закон в сила до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред съответния окръжен съд, който решава въпроса по същество". С § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОСОИ (обн. в ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г.), преклузивният срок по чл. 4 се възстановява и започва да тече от деня на влизането на закона в сила - 22 ноември 1997 г., като изтича на 22.05.1998 г. От изложеното следва, че към датата на подаване на молбата - 14.12.2009 г. всякакви срокове за предявяване на искания за отмяна на отчуждаване, извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС териториално-устройствени и благоустройствени нормативни актове, са изтекли. Искането до кмета на общината е било недопустимо, съответно и жалбата срещу отказа на кмета да се произнесе по него е недопустима. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Пловдив ще трябва да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Цветанка Димитрова Атанасова да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,