Решение № 6815 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 319/2017 г.

ВАСV отделение23.05.2018 г.докладчик т Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2215/07.11.2016 г., постановено по адм. д. 1765/2016 г. по описа на Административен съд-В.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6815 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 319/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИАМА) срещу решение № 2215/07.11.2016 г., постановено по адм. д. 1765/2016 г. по описа на Административен съд-В. (АС-В.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена жалбата на Н. И. Д. против Заповед № ЧР-660/20.05.2016 г. на изпълнителния директор на ИАМА. Много подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. Н. И. Д. редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2215/07.11.2016 г., постановено по адм. д. 1765/2016 г. по описа на АС-В. е отменена Заповед № ЧР-660/20.05.2016 г. на изпълнителния директор на ИАМА, с която на основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на Н. И. Д., старши инспектор в отдел "Преглед, освидетелстване и регистрация на кораби и корабопритежатели" в Дирекция "Морска администрация"-В., е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от шест месеца". За да постанови обжалваното решение, АС-В. е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на материалноправни разпоредби, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 3 и т. 4 и т. 5 от АПК. Изключително подробно и задълбочено административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, установената от тях фактическа обстановка по спора и е формирал правните си изводи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на атакуваната пред него заповед са допуснати нарушения на ЗДСл., включително неспазване на процедурата по чл. 93, ал. 1, според която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В случая АС-В. е приел за установено, че дисциплинарнонаказващият орган само е изслушал Н. Д. на 20.05.2016 г., но не му е даден срок за писмени обяснения. Единствените писмени обяснения, поискани и дадени от Н. Д. са до председателя на дисциплинарния съвет. Тези обяснения са с недостоверна дата 11.04.2016 г. и са по повод искането от дисциплинарния съвет, а не са адресирани до органа по назначаване, до който няма данни, че точно те са достигнали (липсва вх. номер или друго подобно обозначение). Независимо от изказването на к. д. п. инж. Ж. П., записано в протокола от 12.05.2016 г., обосновано АС-В. е приел, че не осъществена изцяло хипотезата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., защото дисциплинарнонаказващият орган не е поискал писмени обяснения от служителя и не е получил такива, адресирани до него. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Независимо от тази разпоредба първоинстанционният съд е изложил мотиви и по същество на спора, при което обосновано е достигнал до извод, че две от описаните в оспорената заповед нарушения не са извършени. Фактическите и правни изводи на АС-В. по всеки пункт от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са в съответствие със събраните по делото доказателства и са подчинени на формалната и правната логика. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че при постановяването на съдебното решение е допуснато нарушение на принципите на обективност и безпристрастност. Обжалваният съдебен акт съдържа последователни и непротиворечиви мотиви, които в частта относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед са изложени независимо от възможността, предоставена от чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, за да се гарантира приключване на спора в разумни срокове и предотвратяване евентуалното приложение на чл. 222 от АПК. Този отговорен подход към изпълнение на служебните задължения от страна на първоинстанционния съд показва стремеж към обективност и безпристрастност, а не е израз на нарушение на тези принципи. Логическите изводи, направени в мотивите на обжалваното съдебно решение са обосновани със събраните по делото доказателства и обичайните начини на обезпечаване на фактическото изпълнение на административни процедури, налагащи командироване на служители. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано и при постановяването му са допуснати процесуални нарушения. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Н. Д. не е направил и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 90, ал. 1, т. 4