Решение № 15335 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12804/2016 г.

Решение № 15335 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12804/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. М., чрез пълномощника му адв. Тодорова, против решение № 1357 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2231/2015 г. по описа на Административен съд-Б. (АС- Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. К. М. против заповед за задържане на лице рег. № 431зз-582 от 16.11.2015 г., издадена от К. А., оперативен работник при 01 Районно управление "Полиция" - гр. Б. Жалбоподателят повтаря оплакванията си, поддържани в първоинстанционното производство, като оплаквания за необоснованост на съдебното решение. Същите са отхвърлени като неоснователни, като при постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни към правния спор. Проверката е направена в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146, ал. 1 от АПК. Изводите на съда са обосновани, с оглед събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предоставя правомощие на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лица, за които има данни за съпричастност към конкретно престъпно деяние. В случая е видно, че задържането на Михов е осъществено при наличие на данни за извършено престъпление "кражба", от посочения адрес. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е принудителната административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да предотврати възможността лицето да се укрие или да извърши престъпление. За прилагане на разпоредбата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни задържаното лице да има отношение към това престъпление. Законът не изисква да има доказателства за неговия характер и конкретните обстоятелства. В случая, данните от проведени оперативно-издирвателни мероприятия обосновават наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. При налагането на ПАМ са необходими данни за извършено престъпление, които са достатъчни, за да се направи извод, че лицето има връзка с извършеното деяние. Не е нужно да се преценява дали са налице достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Самото предположение за съпричастност на лицето дава право на полицейския орган да наложи мярката до изясняване на обстоятелствата. Това предположение в случая е базирано на обяснения на друго задържано лице по досъдебно производство, което е посочило жалбоподателя за съизвършител на кражба от ул. "Д." ..№... гр. Б. В този смисъл неоснователно е възражението, че в оспорената заповед липсват фактически основания за задържането, липсва индивидуализация на престъплението, липсва информация за повода и основанията за задържането. Представената по делото справка от 16.06.2016 г., от която се установява наличието на образувано в Първо РУ на гр. Б. досъдебно производство е съставена след издаване на оспорената ПАМ, но установява съществуването на данните за съпричастност към извършено престъпление от жалбоподателя преди предприемане на задържането. Образуваното ДП № 431 ЗМ - 1277/2015 г. е за кражба на вещи от офис, намиращ се на ул. "Д." ..№..., като именно тези данни са посочени като фактическо основание на заповедта за задържане. Същото е достатъчно ясно като основание, за да може жалбоподателят да осъществи защитата си. Впрочем от показанията на свид. К. се установява, че клиентът му е заявил, че задържането е за "някаква кражба", т. е. същият е имал яснота за фактическото основание за което е задържан. Неоснователни са доводите за неспазване на правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба административният орган следва да установи фактическите основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаване на акта, което е изпълнено. Същевременно и жалбоподателят следва да установи обстоятелствата, на които основава твърденията си, в която насока не са представени доказателства. Възраженията, че обстоятелствата, посочени в справката, представена пред съда, следва да бъдат възприети от съда при условията на устност и непосредственост, съответно и цитираната съдебна практика са неотносими в случая. Справката има характер на официален писмен удостоверителен документ, а не възпроизвежда показания на свидетели (протоколи за разпит) или други данни от други производства, в който случай възражението би било основателно. Същата по положителен начин установява само факта на образувани досъдебни производства и техния предмет, както и по отношение кой извършител са образувани. Същата не е оспорена в първоинстанционното производство нито по отношение нейната автентичност или истинност на установените данни или по друг признак, относим към предмета на доказване. Правилно съдът е изградил изводите си на основание данните в нея, приемайки че притежава материална доказателствена сила, тъй като същата е годно доказателство. Ирелевантни за спора са възраженията, свързани с последвалите в следващите два дни задържания на същото лице по реда на чл. 72 от ЗМВР. Относно същите лицето вече успешно е осъществило правото си на защита. Неоснователни са доводите за неспазване на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), която гарантира и признава правото на свобода и сигурност, като лишаването от свобода е допустимо в изрично предвидените случаи и по реда, предвиден в закона. Това се отнася и до настоящия казус. П. ПАМ е приложена в съответствие с нормативните изисквания и ограничаването на правото на свобода е с оглед постигане на предвидените в закона цели, поради което е налице пропорционалност на държавната принуда. Предвид изложеното съдът е приложил правилно закона, правните му изводи са обосновани и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Липсват касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,