Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г.

Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадената касационна жалба от заместник директора на ТД на НАП – гр. Бургас срещу Решение № 484 от 13.03.2018 година на Бургаския административен съд, седемнадесети състав, по адм. д. № 3141 по описа за 2017 година, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2328/14.09.2016 година. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Ответната по касационната жалба изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело", представлявана от изпълнителния директор В. С., чрез процесуалният представител старши юрисконсулт Андонова, в подробни съображения чрез представения писмен отговор, заявява оспорване на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 2328/14.09.2016 година на заместник директора на ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обект - "Военен клуб", находящ се в гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 48, стопанисван от изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело" за срок от 15 дни. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма. Първоинстанционния съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е посочил, че фактите довели до издаването на заповедта са установени при извършена проверка на 01.09.2016 г. в 15 часа от длъжностни лица на обект – "Военен клуб", находящ се в гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 48, стопанисван от изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело" за срок от 15 дни. При проверката била заплатена сумата от 31, 54 лева, представляваща стойността на една нощувка в двойна стая за 03.09.2016 година. За така заплатената сума не е бил издаден фискален бон от мониторното в обекта фискално устройство. Съдът е констатирал, че за нарушението е бил издаден протокол за извършена проверка и Акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление. Била издадена и оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на военен клуб. За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел, че изложените мотиви от административния орган са бланкетни, не се съдържат фактически основания, които да обосновават извода, че обектът "Военен клуб", по отношение на който е издадена заповедта, е търговски по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че в атакуваната заповед се съдържат констатации за осъществявана на рецепцията дейност, но е запечатана не рецепцията, а целият военен клуб, което е пречка за осъществяване на неговата дейност. На основание изложеното, административният съд е отменил оспорената заповед поради нарушение на материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона. Решението на административния съд е неправилно като поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба на процесуалния представител на директор на ТД на НАП-гр. Бургас се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както поради необоснованост. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържан необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС – "запечатване на обект", така и относно срокът, за който следва да бъде наложена мярката, поради което приемайки друго, решаващият съд е нарушил закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от "Военен клуб", находящ се в гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 48, стопанисван от изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело" не е изпълнено задължението за регистриране на извършена нощувка, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Необосновани са изводите на съда за липса на мотиви и факти, свързани с характера на "военен клуб". Търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС е всяко място във и от което се извършват продажби на стоки и услуги, а в този клуб е установено нарушението и на чийто адрес се води фискалният апарат. Данъчното нарушение е безспорно установено. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Издаването на наказателно постановление е от значение за прекратяване на мярката съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС, а не е цел за налагането й. Като е стигнал до други изводите и е отменил заповедта на директора на ТД на НАП – гр. Бургас за налагане на принудителна административна мярка, Административен съд – гр. Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на изпълнителна агенция "Военни клубове и военно – почивно дело", представлявана от изпълнителния директор В. С. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 2328/14.09.2016 година, издадена от заместник директора на ТД на НАП – гр. Бургас, с която е наложена "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него" за срок от 15 дни по отношение на обект - "Военен клуб", находящ се в гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 48 да бъде отхвърлена. Разноски от ТД на НАП - гр. Бургас не са претендирани, поради което настоящата инстанция не ги присъжда. При този изход от спора неоснователна е претенцията за заплащане на разноски от ответната по касация агенция. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,