Решение № 4957 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2015 г.

Решение № 4957 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Калодим" ЕООД гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Виктор Бърчев, против Решение № 261/16.01.2015 г., постановено по адм. дело № 4769/2014 г. по описа на Административния съд София-град /АССГ/, с което решение е отхвърлена подадената жалба против Ревизионен акт № 2171307745/16.12.2013 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София, потвърден с Решение № 503/21.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата и писмена защита съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира и за заплащане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Аврамова, в с. з. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на "Калодим" ЕООД срещу Ревизионен акт № акт № 2171307745/16.12.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 503/21.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Касаторът счита, че не са обсъдени от съда релевантни за спора доказателства, представени още в хода на ревизионното производство, които представляват документи, създадени по време на изпълнение на доставките, а именно - договор от 23.07.2013 г., неоспорени приемо-предавателни документи между РЛ и прекия му доставчик от една страна и РЛ и последващия получател от друга страна, заключението на приетата ССчЕ, наличието на кадрова обезпеченост при доставчика. Счита, че е установено наличието на стоките, предаването и индивидуализацията им като неустановените обстоятелства относно складиране, натоварване, разтоварване и транспорт не са от съществено значение за установяване реалността на доставката. Оплакването е неоснователно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издадената от ""Слава консулт 3" ЕООД фактура с предмет стоки - два модела гуми с общо количество 99бр., при данъчна основа на фактурата 98 560 лв. и ДДС - 19712 лв. Видно от мотивите на оспорения акт, ревизиращите органи приемат, че за жалбоподателят не следва да възникне правото на данъчен кредит по спорните доставки, тъй като не е доказано тяхното реално осъществяване, т. е. неправомерно е начислен ДДС, поради което за РЛ не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необсъждане от страна на първоинстанционния съд на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства - заключение на приета ССчЕ. Именно след обсъждане на даденото заключение, съдът е направил обоснован фактически извод за наличие на редовно водене счетоводство при РЛ и неговия доставчик, за наличие на плащане и за надлежно деклариране на фактурата. Тези обстоятелства обаче не са били спорни по делото като съдът правилно е подчертал, че обстоятелствата във връзка с осчетоводяване и деклариране, както и самия факт на издаване на фактурата, е необходимо, но не достатъчно условие, за да се приеме наличието на реалност на доставката като предпоставка за настъпване на данъчно събитие и начисляване на данъка /ДДС/. Съдът също така е обсъдил наличието на договор, приемо-предавателен протокол и фактура между доставчика и получателя -РЛ, както и наличието на приемо-предаване с оглед последваща реализация между РЛ и чешкото дружество Харвест Стаф, но при липса на установени обстоятелства относно складиране, транспорт, натоварване и разтоварване на стоката, както и на разходи за тези дейности, е приел, че реалността на доставката не установена. Тези изводи на съда са правилни и обосновани. Предметът на доставката като количество и обем на стоката предполага използването на съответните за това складови и търговски обекти, на работници за товарене и разтоварване, както и на технически средства - камиони или др. за превоз. Релевантни данни в тази насока не са представени и събрани. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, вкл. и да установи наличието на всяко от релевантните обстоятелства, имащи значение за доказване на реалността като в процесния случай, с оглед вида и обема на стоката това установяване включва и складирането, транспорта и дейностите по товарене и разтоварване. Неоснователно е позоваването на наличието на наети на трудов договор лица при доставчика, тъй като не е установен вида на длъжностите им, както и участието им в товарене или разтоварване на процесната стока. Не е основателно позоваването на нает офис в гр. София от страна на РЛ, тъй като същият е стая от 17,5 кв. м. и не съставлява складово помещение. Не е основателно позоваването на наето помещение от доставчика в гр. Ботевград, тъй като се твърди приемо-предаване на стоката в гр. София. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесната фактура, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 01.01.2016 г. и направеното искане от ответника по касация, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, за който жалбата е уважена на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 1121,36 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,