Решение № 2100 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2011 г.
ВАСV отделение13.02.2012 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
Отменя решение от 31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 4252/2010 г. на Административен съд София - град и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Деница Георгиева Христова срещу заповед № ЧР-09-137/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело при Министерство на отбраната" град София, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Осъжда Деница Георгиева Христова от град София да заплати на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" град София разноски по делото в размер на 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2100 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Военни клубове и военно-почивно дело"(ИА "ВКВПД") град София, против решение от 31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 4252/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед заповед № ЧР-09-137/25.05.2010 г. за прекратяване на служебното правоотношение Деница Георгиева Христова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) за длъжността "главен експерт" в отдел "Военен телевизионен канал" на дирекция "Социални програми" в ИА "Социални дейности на МО". Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Деница Георгиева Христова от град София, чрез пълномощника си адв. Дурева е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на АССГ, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че Деница Христова е била държавен служител, като е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Военен телевизионен канал", в дирекция "Социални програми" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". С обжалваната заповед изпълнителният директор на ИА "ВКВПД" е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 14.05.2010 г., в сила от 25.05.2010 г. Жалбоподателката пред АССГ е твърдяла, че дейността, която е осъществявала по длъжностна характеристика е преминала в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и заеманата от нея длъжност е продължила да съществува в новата агенция. Административният орган е представил доказателства, от които се установява, че специализираната администрация на ИА "ВКВПД" е организирана само в две дирекции: "Управление на военните клубове и военно-почивното дело" и "Информационен център на МО" и че не съществува длъжност, свързана с осъществяване на функциите и задачите, изпълнявани от Христова. По делото са приети две съдебни експертизи, като съдът се е позовал на втората от тях, съгласно която към датата на прекратяване на служебното правоотношение на Христова в сектор "Военен телевизионен канал" са съществували 5 щ. бр. за длъжността "главен експерт", от които 4 са били заети и е останала една незаета щатна бройка. Със заповед на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД" е обявен конкурс за незаетата щ. бройка "главен експерт". Според вещото лице при сравнение на длъжностните характеристики на Деница Христова и на обявената за заемане чрез конкурс длъжност "главен експерт" е налице идентичност на функционалните задължения. Представени и са и доказателства, че общата численост на персонала в отдел "Военен телевизионен канал" по длъжностното разписание от 1.07.2009 г. е била 24 щатни бройки, а по новото длъжностно разписание от 25.05.2010 г. в новия сектор "Военен телевизионен канал" общата численост на персонала е 23 щатни бройки, в т. число 5 щ. бр. за длъжността "главен експерт". С оглед на така обсъдените доказателства АССГ е обосновал правни изводи, че длъжността на жалбоподателката съществува и като нормативно определена позиция и като система от функции и задачи по новото длъжностно разписание. Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради липса на реално съкращаване на длъжността. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от касационната ответница длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. С чл. 2 от ПМС № 54/1.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е очертан обхватът на дейност на преобразуваната агенция. В чл. 2, ал. 3 от посоченото постановление са изброени дейностите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от Министерството на отбраната и съответно от преобразуваната агенция. Съгласно § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановлението служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл, а в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С представените по делото длъжностни разписания на ИА "Социални дейности на МО", в сила 1.07.2009 г. и на новата ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", в сила от 25.05.2010 г. се установява, че общата численост на закритата агенция е била 760 щатни бройки, а на новата ИА - 511 щатни бройки. Съгласно длъжностното разписание на ИА "ВКВПД" при МО № А-9/1.07.2009 г. в дирекция "Социални програми" е била с обща численост 57 щатни бройки, като отдел "Военен телевизионен канал" е бил с обща численост 29 щ. бройки, от които 8 щ. бр. "главен експерт", едната от които е заемала Христова. По новото длъжностно разписание дирекцията, в които е работила касационната ответница не съществува като нормативно определена позиция, като е създадена дирекция "Информационен център на МО" с обща численост 57 щатни бройки, със сектор "Военен телевизионен канал", в който общата численост е намалена на 23 щатни бройки, от които съществуват 5 щатни бройки за длъжността "главен експерт". Предвид на тези доказателства административният орган е доказал наличието на първата кумулативна предпоставка, а именно, че заеманата от Христова длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на ИА "ВКВПД". С оглед на това тя не фигурира и като съвкупност от функции, задачи и задължения по длъжностна характеристика. Поради това органът по назначаване е установил наличието на второто изискване, за да е налице реално съкращаване на длъжността, а именно, че тя вече не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Общата численост на дирекция "Информационен център на МО" и на старата дирекция "Социални програми" е еднаква - 57 щатни бройки, но е намалена числеността на щ. бр. в сектор "Военен телевизионен канал" от 29 на 23 щатни бройки. Намаляването на общата численост на сектора, в който е работела касационната ответница е извършено чрез намаляване на щатните бройки за длъжностите "главен експерт" - от 8 на 5, което обосновава реално съкращаване на нейната длъжност. Поради това дори и да се изпълняват функциите на Христова, то това вече се извършва от по-малък брой главни експерти. В този смисъл е ирелевантен за спора и фактът, че за незаетата бройка "главен експерт" е обявен конкурс. Въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник. В случая извършените промени в ИА "ВКВПД" при МО са били извършени при намаляване на общата численост на администрацията в тази агенция с цел извършване на организационни промени, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касационната ответница е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е съответна и на целта на закона. От изложено следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба е следвало да се отхвърли. Не са налице и нарушения, свързани с формата на административния акт и производството, в което е издаден. Заповедта на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД" съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи прекратяването на служебното правоотношение, и се позовава на нормативните актове и документите, от които се извежда съкращението на заеманата от Христова длъжност. Липсата на писмено предизвестие до държавния служител не е от изискванията, които имат съществено значение за законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от Административен съд София - град е неправилно и следва да бъде отменено. При изложените по-горе мотиви, делото следва да бъде решено по същество от касационната инстанция, като се отхвърли жалбата на Деница Георгиева Христова срещу заповед № ЧР-09-137/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело при Министерство на отбраната" град София. Касационният жалбоподател е претендирал разноски и пред двете съдебни инстанции, поради поради което касационната ответница следва да бъде осъдена да му заплати по 150 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2