Решение № 1270 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2019 г.

Решение № 1270 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Мирчев, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 7093/28.11.2018 г. по адм. дело № 10563/2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 31/10.09.2018 г. на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Касаторът поддържа в касационната жалба, писмени бележки и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - издадено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната му, отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба – управителя на Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като поставено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите и необходими доказателства, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Същите са аргументирани подробно, при което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите основания за издаването му - служебното правоотношение на касатора е прекратено, съгласно писмо № 1029-21-10376/9.08.2018 г. на ТП на НОИ-София-град, служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 17.12.2014 г. Към датата на прекратяване на служебното си правоотношение, служителят е упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови обжалваното решение, АССГ правилно е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Мирчев на работно място "Инспекторат" на длъжност "Ръководител инспекторат", на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като Е. Мирчев е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, по заявление от 26.02.2015 г., като с разпореждане № [ЕГН] от 19.03.2015 г. му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.12.2014 г., на основание чл. 69, ал. 2 от КСО. В разпореждането за отпускане на пенсията е записано, че към 26.02.2015 г. лицето има навършени [възраст]. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл "Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие: когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Органът е изпълнил разпоредбата, като е изготвил и изпратил предизвестие до Мирчев, с което е уведомен за едностранно прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, връчено му на 14.08.2018 г. Неоснователно е възражението за неправилна преценка относно липсата на противоречие с целта на закона, тъй като именно законът е предвидил възможност и хипотеза, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на служителя в случай, че той е придобил право на пенсия. Да се приеме обратното би следвало да се приеме, че самата разпоредба противоречи с целите на закона, а това не е така. Правилно АССГ е приел, че за да намери приложение нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, следва служебното правоотношение възникнал след като служителят придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и частния случай на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО, както е и в конкретния случай - Мирчев е упражнил правото си на пенсия по заявление от 26.02.2015 г., като с разпореждане от 19.03.2015 г. му е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.12.2014 г. на основание чл. 69, ал. 2 от КСО. Неоснователни са твърденията наведени в касационната жалба, че в случая че се касае за специален вид пенсия, която се полага само за придобит стаж без да е изпълнено условието за навършване на определена възраст. В случая е налице специална норма, която е привилегироваща по отношение предпоставките за възникването на право на пенсия за ОСВ от лица, работили в МВР, които по силата на цитираната разпоредба, в редакцията ? действала към момента, в който жалбодателят е упражнил това си право, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж от 25 години общо осигурителен стаж, от които две трети като държавен служител в МВР, независимо от възрастта им. Правилно в обжалваното решение е прието, че за да намери приложение нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, следва да е възникнало и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и частния случай на пенсиониране по чл. 69, ал. 2 от КСО. Обстоятелството, че тази норма е привилегироваща за визираната категория лица, независимо от промените в съдържанието на същата, защото винаги е предвиждала облекчен ред за пенсиониране, от който жалбоподателят се е възползвал, не я изключва от приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Настоящия съдебен състав намира за неприложима цитираната в касационната жалбата съдебна практика, тъй като с изменението на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, актуално към датата на издаване на заповедта, изискването е лицето да е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без законодателят да е визирал единствено основният състав на нормата на чл. 68 от КСО за това. Доколкото правата на лицата по чл. 69 от КСО са свързани с правото им да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, но при облекчени условия, съдът приема, че в процесния случай, е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл в нейната актуална редакция. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение