Решение № 3837 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2008 г.

Решение № 3837 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Иван Методиев Христов от гр. София, против Заповед на министъра на отбраната (МЗ) № РД-26-286 от 31.07.2008 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) във вр. с ПМС № 167/11.07.2008 г., министърът на отбраната е прекратил служебното правоотношение на Христов - главен инспектор в Сектор "Контрол на финансовите ресурси", Отдел "Контрол на финансовите ресурси и на сключените договори" в Дирекция "Финансово-контролна дейност" (ДФКД), с ранг I младши, считано от 1.08.2008 г. Недоволен от заповедта, жалбоподателят я обжалва. Излага доводи за незаконосъобразността й поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Моли отмяната й. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е бил държавен служител, с ранг I младши и е заемал длъжността, за която е прекратено служебното му правоотношение. По силата на отменения Устройствен правилник на министерството на отбраната (УПМО, в сила до 31.07.2008 г.) специализираната администрация на Министерството е била структурирана в 11 дирекции, в т. ч. и ДФКД, последната с численост 44 щатни бройки. Съгласно чл. 21, ал. 1 от УПМО, в сила от 1.08.2008 г., същата администрация е организирана в една главна дирекция и четири дирекции, като ДФКД е премахната. Посоченото обстоятелство се установява и от приложените по делото длъжностно разписание и двата УПМО. По делото беше назначена и изслушана съдебна експертиза. След запознаване с необходимата първична документация и срещи в Министерство на отбраната (МО), експертът дава заключение, че: а) С т. 1 на МЗ № ОХ-489 от 30.07.2008 г. са били отменени длъжностните разписания, считано от 1.08.2008 г., вкл. и № АМ-186 за ДФКД (т. 1.17 от същата МЗ). С приетия с ПМС № 167/2008 г. УПМО, не са приети функции за осъществяване на финансов контрол на МО, Българската армия и структурите на подчинение на министъра, следствие на което са съкратени длъжностите в ДФКД, извършващи дейности по ЗДФИ; б) В МО има утвърден от министъра "План за извършване на общи, специализирани и ликвидационни проверки от ДФКД през 2008 г. ", съгласно който за 2008 г. са набелязани общо 184 обекта за проверка. До 31.07.2008 г. са проверени 119 от тях. От 1.08.2008 г. до настоящия момент не са извършвани общи, специализирани и ликвидационни проверки от ДФКД, тъй като липсва административна структура, която да ги осъществи; в) След 1.08.2008 г. не са реализирани производства по пълна имуществена отговорност и актове за начет, образувани по реда на ЗДФИ, поради липса на длъжности за финансови инспектори, осъществяващи правомощия по ЗДФИ; г) След 1.08.2008 г. не продължава извършването на трудовата функция на жалбоподателя поради липса на административно звено, което да извършва проверките по чл. 31 от ЗДФИ след прекратяване на служебните правоотношения на служителите в ДФКД. От същата дирекция са преназначени трима служители в Дирекция административно- информационно обслужване" (ДАИО), които продължават да изпълняват функциите си. Христов не е изпълнявал функции по ЗДФИ. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Доводът за неправилност на обжалваната МЗ поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Той се основава на нарушение на процедурата по издаването на ПМС № 167/2008 г. Последният акт е влязъл в сила такъв и не може в хода на проверка на законосъобразността на обжалваната МЗ да бъде проверявана от съда и тази на ПМС № 167/2008 г. Твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена на 31.07.2008 г., а ПМС № 167 от 11.07.2008 г. е влязло в сила на 1.08.2008 г., поради което към момента на издаването й не е било налице съкращаване на ДФКД също е неоснователно. В оспорената заповед изрично е отбелязано, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 1.08.2008 г. - датата на влизане в сила на новия УПМО, от която дата тя е породила своето правно действие и към който момент е било налице фактическото и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Неоснователен е и доводът за неспазване на реда, установен в Инструкция № И-3/8.04.2002 г. за дейността на командирите, (началниците) при формиране, реорганизиране и разформироване на поделенията от МО, издадена от министъра на отбраната. Тя въвежда задължителни за поведение правила само във връзка с предстоящото издаване на заповеди на министъра по посочените въпроси. Този подзаконов нормативен акт не може и не е задължителен за Министерския съвет на страната, чийто акт е послужил от своя страна за издаване на обжалваната МЗ. Твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като липсват необходимите условия за издаването й, е неоснователно. Заповедта е издадена и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Христов не оспорва, че цялата дирекция е съкратена като организационно звено, но твърди, че новоприетият УПМО е в противоречие с чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Тази евентуална противоречивост на ПМС № 167/2008 г. и приетият с него УПМО с разпоредбите на ЗДФИ също не може да бъде предмет на косвен контрол и проверка от съда, освен в специално производство, отговарящо на изискванията и условията на Раздел III от Глава Х на АПК. Необходимо е да се посочи и това, че МЗ не е в противоречие с чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ, съобразно който министърът на отбраната организират звена за материални проверки в подчинените им структури. § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изчерпателно определя структурите на подчинение на министъра на отбраната, като няма пречка звена за проверка по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ да бъдат организирани и в самите структури. Съкращаването на длъжностите в ДФКД на МО не води до обратния извод. Предмет на проверка в настоящото производство е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Последното се установява от обстоятелството, че тази дирекция не съществува след 1.08.2008 г. като организационно звено в МО и от заключението на вещото лице, че "След 1.08.2008 г. не продължава извършването на трудовата функция на жалбоподателя поради липса на административно звено, което да извършва проверките по чл. 31 от ЗДФИ след прекратяване на служебните правоотношения на служителите в ДФКД". Така посоченото не се променя от обстоятелството, че 3-ма служители на ДФКД са били преназначени в ДАИО, продължавайки да изпълняват функциите си. Дори това да са функции, идентични на изпълняваните от тези лица в ДФКД фактът, че само 3-ма от общо 44-мата държавни служители, работели в ДФКД са преназначени означава, че математически изразено, от изпълняваните от служителите в ДФКД функции са запазени само 3/44 от тях. Съществено е и това, че конкретно изпълняваните от жалбоподателя задължения не са запазени и не се изпълняват. Защо той именно не е преназначен, е въпрос по целесъобразността на издадения акт, който зависи само от министъра. ЗДСл не задължава последния да извърши подбор между служителите, чиито договори се прекратяват поради съкращаване на длъжността им. Неоснователни са и доводите, че с новия УПМО е увеличена щатната численост на Министерство на отбраната и в частност общата му администрация, поради което не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. Посоченото обстоятелство е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. Само по себе си общото увеличение на щатната численост не води до невъзможност за съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност. Съкращаването на длъжността по определение от чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква да се преустанови изпълнението на съответната служебна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението със служителя, което в случая е установено по несъмнен начин. С приемането на УПМО, в сила от 1.08.2008 г. ДФКД, в която жалбоподателят е работел, е била съкратена. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,