Решение № 1961 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11113/2015 г.

Решение № 1961 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11113/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 29.07.2015 г. по адм. д. № 12/2015 г. Благоевградският административен съд и отхвърлил жалбата на Димитър Христов Янакиев, Димитрина Иванова Янакиева, Елена Христова Карадалиева и Емилия Владимирова Янакиева срещу заповед № 1740/3.12.2014 г. на кмета на община Благоевград. Решението се обжалва с касационна жалба от Димитър Христов Янакиев, Димитрина Иванова Янакиева, Елена Христова Карадалиева и Емилия Владимирова Янакиева. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба кметът на община Благоевград я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Благоевградският административен съд заповед на кмета на община Благоевград е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ "Масивен търговски обект", изграден в УПИ ХV-110 от кв. 36 по плана на ж. к. "Еленово"-1 и в поземлен имот с идентификатор 04279.626.33 по кадастралната карта на Благоевград. Жалбоподателите са наследници на извършителите на строежа. Административният орган е приел, че строежът е незаконен поради несъотвествието му с предвижданията на ПУП и поради това, че е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Благоевградският административен съд е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. С оглед времето за изграждането му не е търпим. Разрешен е като обект по чл. 197 ЗТСУ (отм.) и чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). По отношение на такъв вид строеж е била приложима процедурата по § 50а ЗИД ЗТСУ (отм.) за предоставянето на градоустройствен статут. След като тя не е изпълнена и строежът няма градоустройствен статут подлежи на премахване като незаконен. При постановяване на решението Благоевградският административен съд не е допуснал нарушение на закона. По делото е установено, че строежът е разрешен като такъв по чл. 197 ЗТСУ (отм.) - будки, сергии, павилиони, рекламни витрини и други. Изграден е пред периода 1992 - 1996 г. върху имот, който тогава е бил общински като преместваем търговски обект със сглобяема конструкция. Процесният обект е узаконен през 1996 г. като временна постройка с характер на такава по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм). Постройката представлява хранителен магазин, месарски магазин и кафе - аперитив. В акта за узаконяване изрично е посочено, че обектът се узаконява като временен такъв, до възникване на обществена или друга нужда, при която се премахва в срок за сметка на собственика. Към момента на издаване на заповедта строежът представлява търговски обект с масивна конструкция и стоманобетонова плоча на един етаж, трайно прикрепен към терена и с площ по - голяма от разрешената. Различно е функционалното предназначение на помещенията в постройката. При тези данни законосъобразно и обосновано Благоевградският административен съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ., който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Строежът не е бил предвиден по нито един от подробните устройствени планове на кв. "Еленово" от 1975 до сега. Не е предвиден и по действащия регулационен план на квартала, по силата на който строежът попада в урегулиран поземлен имот на частни лица с предвидено застрояване и в общински имот, отреден за озеленяване. Налице е основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ - незаконен строеж поради несъотвествие с предвижданията на ПУП. Законосъобразно и обосновано Благоевградският административен съд е приел, че за строежа няма издадени строителни книжа. Разрешението за строеж от 1996 г. е за обект по чл. 197 ЗТСУ (отм.), който не е идентичен с със процесния строеж. Актът за узаконяване от 1996 г. е за временна постройка по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм). Той не поражда правни последици и не прави процесният строеж законен. Това е така, тъй като за временна постройка по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) не е било необходимо издаването на акт за узаконяване. По отношение на този вид постройки са приложими разпоредбите на § 50а ПРЗ ЗИД ЗТСУ (отм.), както и § 17, ал. 2 и 3 ПЗ ЗУТ. Посочените процедури имат за предмет предоставянето на траен градоустройствен статут на временните постройки. При неизпълнение на процедурите строежите по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) се премахват. Това е посочено и в акта за узаконяване. Процедурите не са проведени. Строежът няма градоустройствен статут и подлежи на премахване. С оглед на времето на изграждането на строежа - 1992 - 1996 г. законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че той не е търпим, тъй като не е бил деклариран от собствениците му съгласно изискванията на § 16, ал. 2 ПЗ ЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Благоевградският административен съд е изложил съображения за приемане на заключението на техническата експертиза, на което е обосновал изводите си. Това заключение е било оспорено формално, без да бъде поискана повторна експертиза или без да бъде поискано на вещото лице да се постави допълнителна задача. Законосъобразно Благоевградският административен съд е приел, че съобщаването на констативните протоколи на част от жалбоподателите по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правото им на защита не е било ограничено. Те са го реализирали в пълен обем в съдебното производство. Решението на Административен съд Благоевград е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Димитър Христов Янакиев, Димитрина Иванова Янакиева, Елена Христова Карадалиева и Емилия Владимирова Янакиева следва да бъдат осъдени да заплатят на кмета на община Благоевград разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. юрисконсултско възнаграждение. по изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд