Решение № 5093 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2014 г.

Решение № 5093 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 47/20.06.2014 г., постановено от Административен съд - Търговище по адм. д. № 33/14 г. Едната касационна жалба е от Стефан Мирев Янев и е срещу частта от съдебното решение, в която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава в размер на 2698,32 лева с оглед уважената част от иска. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни отменителни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК- неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на решението в посочената част и уважаване на иска. Иска се и присъждане на разноски. Другата касационна жалба е от община Търговище. В петитума на касационната жалба се иска отмяна изцяло на постановеното по делото решение. В обстоятелствената й част обаче са развити конкретни доводи за неправилността на решението, в частта, в която частично са уважени исковите претенции. Ето защо настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че този касатор обжалва решението единствено в частта, в която с него се уважават частично исковите претенции на ищеца. Претендират се разноски. Стефан Мирев Янев оспорва касационната жалба на община Търговище по съображения в писмен отговор и иска отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подаден в срок от надлежни страни. По основателността им съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 14897 лева претърпени загуби и 15 000 лева пропуснати ползи, както и мораторна лихва върху сбора от двете суми за периода от издаването на незаконосъобразната заповед -6.07.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва от завеждането на исковете до плащането. Съдът е приел за установено, че със заповед № 3-01-602/6.07.2011 г. на кмета на община Търговище е наредено да се извърши унищожаване чрез разораване на слънчогледов посев, разположен в масиви № 3, 9, 14 и 17 и в регулацията на с. Пробуда, собственост на ищеца Стефан Мирев Янев, като с разпореждане на кмета на община Търговище, на осн. чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Установено е също така, че по повод обжалване от страна на засегнатото лице, заповедта е отменена от съда като незаконосъобразна. Съдът е установил от предствените по делото писмени документи и свидетелските показания, че посевът е унищожен чрез разораване на 17.07.2011 г. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът е приел, че унищожените посеви са общо 181.942 дка., а преди унищожаването му, слънчогледовият посев е бил на етап масов цъфтеж. Въз основа на заключението на съдебно-агротехническата експертиза, съдът е приел за установено, че във връзка с унищожените посеви от слънчоглед, ищецът е извършил агротехнически мероприятия, които се оценяват общо на 39 лева на декар, като в тях не се включват разходите за пестициди, семена, торове и наеми. От същото заключение, съдът приема за установено, че на етапа на който е бил слънчогледовият посев към момента, в който е унищожен, не е била възможна употребата му по друг начин, освен като краен продукт. Въз основа на събрани по делото писмени доказателства и заключението на агротехническата експертиза, съдът е установил, че на ищеца са били доставени от "Пестицид" ЕООД препарати за растителна защита, от които, приложение при слънчогледа имат два от тях. Съдът е установил също така, че ищецът е направил разход за амониева силитра, която има приложение при отглеждането на слънчогледа. Въз основа на приетото за установено по делото, съдът е преценил, че е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразната заповед за унищожаване на слънчогледовия посев и претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за агротехнически мероприятия и препарати, които са изчислени общо в размер на 9 847,08 лева. До този размер, съдът е преценил иска за основателен, а за разликата до пълния предявен-14897 лева за неоснователен. Във връзка с иска за обезщетение на имуществени вреди от пропуснати ползи, съдът е приел въз основа на данните от заключението на съдебно-икономическата експертиза и заключението на агротехническата експертиза, че ищецът е щял да реализира среден добив от слънчоглед в размер на 235 кг/дка или общо 42 756 кг. за 181.942 дка. Приел е, че предвид представения по делото договор между ищеца и "Пестицид" ЕООД, ищецът със сигурност е щял да реализира доход от продажбата на произведения слънчоглед. Въз основа на заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че средната продажна цена за периода, за региона на Търговище е 0,69 лв. за килограм, или ищецът е щял да реализира доход, след като се приспаднат разходите за жътва в размер на 27318,3 лева. Съдът е преценил като изцяло основателна претенцията на ищеца за обезщетяване на пропуснатите ползи в размера, в кйто е предявена, а именно - 15 103 лева. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на мораторна лихва с мотива, че претенцията е неуточнена по размер и недоказана. Също така, съдът е посочил, че момента, от който може да бъде претендирана мораторната лихва е от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен административния акт. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: По жалбата на община Търговище: Неправилен е изводът на съда относно стойността на унищожения слънчогледов посев. Необосновано в стойността му, съдът е включил стойността на закупените препарати "Пикадор 35 СТ", "Гардоприм плюс" и стабилизирана амониева силитра. Установено по делото е (показанията на св. Кирчев), че слънчогледът е засят през месец април 2011 г. От агрономическата експертиза ставя ясно, че препаратът "Пикадор 35 СТ" се използва за обеззаразяване на семената на слънчогледа. Следователно, употребата на този препарат е преди засяването на семената. В конкретния случай като разходооправдателен документ за закупуването на препарата се сочи фактура от м. 06.2011 г., т. е два месеца след като слънчогледът е засят. За препаратът "Гардоприм плюс" вещото лице агроном сочи, че се внася непосредствено след сеитбата. В конкретния случай се представя фактура за закупуването на препарата, която е 2 месеца след засяването на слънчогледа. За стабилизираната амониева силитра, вещото лице - агроном сочи, че се използва за подхранване. Фактурата, с която е закупен този препарат е от м. 11.2011 г., т. е. месеци след като реколтата от слънчоглед би следвало да е прибрана. От друга страна, по делото се намира договора от 10.02.2011 г. между доставчика на тези препарати и ищеца. Видно от уговорките в него, а именно, т. 2.1., т. 2.5., т. 6 от договора е, че стойността на авансово доставените консумативи за отглеждането на реколтата от слънчоглед не се заплаща от производителя на доставчика, а се прихваща от задължението на доставчика за заплащане на закупената от производителя реколта. При тези данни, необоснован и неправилен се явява изводът на административния съд, че при отглеждането на унищожения слънчогледов посев, ищецът е направил разходи за гореизброените препарати, поради което стойността им не следва да се включва в стойността на посева. Необоснован е изводът на съда, че не е установено бездействие от страна на ищеца за намаляване на загубите от разораване на слънчогледовия посев. От разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 27 май 2014 г., то е пояснило, че теоретически има възможност за употреба на слънчогледовия посев на етапа, на който е бил към момента на разораването, но практически никога не е правено. По-горе в протокола от същото съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че самите пити могат да се съберат, ако има нужда от тях и, че те могат да се използват в животновъдството. Следователно, преди изпълнението на заповедта за унищожението на слънчогледовия посев, видно и от самата заповед, ищецът е имал възможност да силажира слънчогледа и да го реализира като храна за животни, с което да намали загубите си във връзка с отглеждането му. Също така, в договора между ЗП Стефан Янев и "Пестицид" ЕООД от 10.02.2011 г. е налице уговорка (т. 4 от договора), че производителят (Стефан Янев) се задължава да произведе и достави договореното количество реколта в срок от 15.07.11 г. до 15.08.11 г. за дължимата сума за доставените торове. Следователно, очакванията на земеделския производител са били, че към 15.07.11 г. от част от слънчогледовия посев ще има реколта. Установено е, че разораването на слънчогледовия посев е извършено на 17.07.2011 г. Следователно, към датата на разораването му, ищецът е имал възможност да извърши проверка и при наличието й, да събере реколта от част от посева, която да реализира на доставчика по договора. Не на последно място по значение е и обстоятелството, че по делото липсват данни, Стефан Янев да е обжалвал допуснатото предварително изпълнение на заповедта, с която се нарежда унищожаването на слънчогледовия посев. В конкретния случай, заповедта е изпълнена преди приключване на съдебното производството по обжалването й, тъй като е налице разпореждане на органа за допускане на предварителното й изпълнение. Допуснатото предварително изпълнение на заповедта е с разпореждане на органа, което подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 60, ал. 4 и сл. АПК. В конкретния случай, липсват данни по делото, разпореждането за допуснатото предварително изпълнение на акта да е обжалвано от ищеца и да е потвърдено. С пасивното си процесуално поведение относно разпореждането на кмета на община Търговище, с което е допуснато предварителното изпълнение на незаконосъобразната заповед, ищецът сам се е поставил в неблагоприятното положение, изцяло да търпи вреди от предварително й изпълнение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочената разпоредба гласи, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В случая се установи пасивно поведение на ищеца да намали максимално вредите от незаконосъобразната заповед, което е основание за намаляване на половина на определеното от административния съд обезщетение за претърпените от ищеца вреди във връзка с провеждането на агротехническите мероприятия за унищожения слънчогледов посев. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необоснован и неправилен извода на съда за основателност на предявения иск за обезщетяване на пропусната полза. Видно от исковата молба е, че ищецът претендира като пропусната полза печалбата, която е щял да реализира от разпореждането със слънчогледовата продукция. Ищецът е оценил размера на пропусната печалба на 15 000 лева. Съдът е приел, че ищецът със сигурност е щял да реализира доход от продажбата на слънчогледа, като в основата на този му извод е наличието на договор между ищеца и "Пестицид" ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да изкупи реализираната от ищеца продукция маслодаен слънчоглед по пазарни цени. Този извод на съда е необоснован. Наличието на договор за изкупуване на продукцията от слънчоглед може да гарантира продажба й, но сключването на този договор не означава непременно, че продажбата ще е с печалба. Възможна е хипотеза, в която продажбата да е по себестойност т. е. продажната цена да покрива разходите за продукцията, без производителя да реализира печалба. Възможна е и хипотеза на прадажба под себестойност, когато производителят постига продажна цена, която не покрива разходите му за единица продукция. В тежест на ищеца е било да докаже твърдението си, че е щял да реализира продукцията си от слънчоглед с печалба и то в размера на твърдяната. Категорични доказателства по този въпрос по делото не са събрани. От заключението на икономическата експертиза се установява средния добив на слънчоглед от декар за въпросната стопанска година, както и средната изкупна цена на тази селскостопанска продукция за района, в който е отглеждана процесната. Това установяване не означава непременно, че добивът на ищеца би бил аналогичен. По делото са налице противоречиви данни (свидетелските показания на св. Митов и св. Савова срещу показанията на св. Енчев и св. Маркова) относно състоянието на слънчогледовия посев във въпросните масиви на ищеца, което не позволява формирането на обоснован извод, че добивът от слънчоглед, който ищецът е щял да реализира се доближава до параметрите, установени от съдебно-икономическата експетиза. От друга страна, по делото липсват данни, че "Пестицид" ЕООД би изкупил реализирания от ищеца добива от слънчоглед за 2011 г. именно на цената, посочена в експертизата. Видно от представения договор между ищеца и "Пестицид" ЕООД, т. 2.4 от него е, че страните са се договорили доставчика да изкупи реколтата по пазарна цена към момента на доставката, а при непостигане на съгласие относно действащата пазарна цена, страните са се договорили за такава да се вземе получената от борсовите цени на реколтата, изчислена на база средноаритметичната стойност, получена от цените за съответната култура на Софийска стокова борса, за която по делото не са налице данни. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като необоснован и неправилен извода на административния съд за доказаност на твърдението на ищеца, че от продажбата на реколтата от слънчоглед би реализирал печалба и то в претендирания размер. Решението като неправилно в тази част от спора следва да се отмени, а вместо това исковата молба в същата част се отхвърли като недоказана и неоснователна. По касационната жалба на Стефан Янев. С оглед изхода на спора по главните искове, жалбата, която касае отхвърлянето на акцесорния иск за мораторна лихва се явява частично основателна. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. В конкретния случай, съдебното решение, с което е отменен административния акт е влязъл в сила на датата, на която е постановено решението на ВАС, а именно 25.06.2012 г. От следващия ден, до датата на исковата молба е периодът, за който следва да се уважи иска за заплащане на мораторна лихва върху уважената главница в размер на 3547,85 лева. Изчислен чрез Calculator. bg, размерът на мораторната лихва за посочения период -26.06.2012 г. до 9.10.2012 г. върху посочената главница е 103,16 лева. С оглед изхода на спора, следва да се измени решението и в частта относно присъдените разноски на ищеца, като в тази част решението се отмени за сумата над 335 лева. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд