Решение № 12885 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изи Асет Мениджмънт АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 6150/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 230/2025 на Административен съд /АС/ Хасково, с което е обявен за нищожен изричен отказ на дружеството, обективиран в Уведомление от 17.01.2025г., адресиран до Т. Т. Ч. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като недопустимо. Твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и тези за държавна такса за подаване на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Т. Т. Ч., с адрес в гр. Димитровград, чрез процесуален представител в писмен отговор, писмена молба и писмени бележки, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско такова. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. За да обяви за нищожен оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен при съществено нарушение на изискванията за неговата форма, обективирано в липсата на положен подпис върху акта, което е съществен порок, водещ до невъзможност да се установи издателят на акта, съответно спазено ли е изискването за компетентност. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента) чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. Обоснован е изводът на административният съд, че в случая отказът на администратора на лични данни Изи Асет Мениджмънт АД, е обективиран в уведомление от 17.01.2025 г., като при издаване на последното липсва положен подпис. В тази връзка е правилен извода на АС Хасково за невъзможност за установяване издателя (авторството) на акта и съответно съдържанието на неговото волеизявление, а това означава, че в случая не е налице компетентен орган, издал оспорения отказ. При липсата на компетентен орган обосновано решаващият съдът е извел, че е налице основание за обявяване на нищожността на оспорения пред него акт - чл. 172, ал. 2, предл. първо вр. чл.146, т. 1 АПК. Допълнителен довод във връзка с горното е и обстоятелството, че оспореното уведомление е с посочен в него автор К. Е. Б. длъжностно лице по защита на личните данни при Изи Асет Мениджмънт АД. Правомощията на длъжностните лица по защита на личните данни са определени в член 38 от Регламента. Същите включват подпомагане, консултиране, даване на становища на администратора на лични данни, но не и представляването на последния и отговаряне от негово име по искания на субекти на данни, с които те упражняват правата си по Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. това по чл. 17, § 1. Такива правомощия не са предвидени и в Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. В тази връзка следва да се посочи, че когато субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, последният следва да отговори на искането. Ако е физическо лице следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лица, които имат право да го представляват като при последната хипотеза следва да са налице доказателства за упълномощаването на същото, респективно за делегиране на правомощия. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Постъпилото след приключване на съдебното дирене искане за спиране на производството с посочено правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и чл. 631 от с. к. до постановяване решение по дело С-676/2025 г. на СЕС е неоснователно. В случая не са налице предпоставките на приложимата в случая разпоредба на чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, тъй като след запознаване с определение 11385 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело 1643/2025 г. на Административен съд Варна, послужило като основание за образуване делото пред СЕС е с поставени въпроси, които са неотносими към предмета на настоящето дело и решението по това дело не обуславя изхода на спора по настоящето дело. Искането за определяне на възнаграждение на адвокат е неоснователно, поради липата на една от предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно в настоящото производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение