Решение № 4151 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2020 г.

Решение № 4151 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Моушън Артс" ООД против решение № 1251 от 16.07.2020 г., постановено по адм. д. № 210/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на "Моушън Артс" ООД против отказ на кмета на Община Пловдив за презаверка по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив на издадено разрешение № 12 РИЕ 164-7/19.12.2018 г., в частта, касаеща позиция бул. "6-ти септември" и кръстовището с ул. "Жан Жорес", северозапад Пловдив и за доброволно отстраняване в 30-дневен срок на рекламния елемент. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган и е в съответствие с приложимите материално правни норми, издаден в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност, като същият съответства с целта на закона. Приема, че общината решава самостоятелно как ще се разпорежда със своето имущество, предвид, че е безспорно между страните, че се касае за законно поставен рекламен информационен елемент (РИЕ) върху имот общинска собственост, чийто срок е изтекъл. Прави извод, че подаденото искане за презаверка на разрешението за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи не обвързва по никакъв начин административният орган със задължение за извършване на такава презаверка. По тези съображения съдът приема, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл. 168, ал. 1 съдът не проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Не са изложени съображения относно наличието или липсата на нарушения при издаване на оспорения акт съобразно изискванията на чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Липсата на мотиви в тази насока препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че правилно съдът приема, че в случая е налице един административен акт, а именно отказ да се презавери разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на община Пловдив. В административната преписка не са налице доказателства и липсва постановен административен акт за премахване на преместваем обект, а даденият доброволен срок за премахването му и неизпълнението му е основание за откриване на административно производство и постановяване на административен акт за премахване на преместваемия обект. С оглед изхода на делото разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,