Решение № 8177 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216 ЗОП, във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/, подадена от „Банка ДСК“АД, срещу решение № 414 от 14.05.2026г., постановено по преписка № КЗК-352/2026г. на Комисията за защита на конкуренцията. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни съображения моли за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени като незаконосъобразно решение №D54267933/08.04.2026г. на възложителя „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, в частта, с която „Банка ДСК“ АД е отстранена от участие в процедурата и да се върне преписката на възложителя за продължаване на порцедурата от последното законосъобразно действие, а именно – насрочване на дата за преговори с „Банка ДСК“АД и провеждане на преговори с „Банка ДСК“ АД по всяка една от трите обособени позиции и извършване на ново класиране на участниците по всяка една от трите обособени позиции. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител заявява, че поддържа касационната жалба и излага съображения по същество. Представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - Представляващите членове на Управителния съвет на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание е оспорил касационната жалба и прави искане същата да бъде оставена без при изложени съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира присъждане в полза на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" ЕАД на направените по делото разноски, включително за водене на делото пред първа инстанция. Представя писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове" с участници „Фонд Флаг“ ЕАД, „Фонд за устойчиво градско развитие“ ЕАД, „Обединена Българска Банка“ ЕАД и „Българска консултантска организация“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, в представено писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана. При подробно изложени съображения иска касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд. В съдебно заседание процесуалния представител заявява, че оспорва касационната жалба и поддържа писменото си становище. Ответникът по касационната жалба - Консорциум "Фонд за зелено и умно градско развитие", със участници „Норд Уест Дивелъпмънт“ и „УниКредит Булбанк“ АД чрез процесуалния си представител адв. Райков, в депозиран писмен отговор са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което се иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание процесуалния представител заявява, че оспорва касационната жалба и поддържа писмения отговор. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че обжалваното решение на КЗК е повторно. С решение № 871/25.09.2025 г., КЗК е оставила без уважение жалба с вх. № ВХР-1864/11.08.2025г., подадена от Консорциум „Фонд зелено и умно градско развитие“ срещу Решение № D46942369 от 01.08.2025г. на представляващите членове на управителен съвет „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на финансов инструмент Фонд градско развитие“, финансиран със средства от Програма „Развитие на региони“ (ПРР) 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027 (ПКИП), разделена на 3 обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222,37 лв.; Обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 827 732,90лв.; Обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331,61 лв. Процедурата е открита с решение №F569978/09.10.2025г. на възложителя и е с Уникален №05297-2024-0004 в ЦАИС ЕОП. С втори диспозитив е оставила без уважение жалба с вх. №ВХР-1865/11.08.2025г., подадена от „Банка ДСК“ АД срещу Решение №D46942369 от 01.08.2025г. на представляващите членове на управителен съвет „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на финансов инструмент Фонд градско развитие“, финансиран със средства от Програма „Развитие на региони“ (ПРР) 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027 (ПКИП), разделена на 3 обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222,37 лв.; Обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 827 732,90лв.; Обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331,61 лв. Процедурата е открита с решение №F569978/09.10.2025г. на възложителя и и е с Уникален №05297-2024-0004 в ЦАИС ЕОП. Така постановеното от КЗК решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение №1175/03.02.2026г., постановено по адм. дело №10906/2025г. е отменил решение № 871 от 25.09.2025г. на КЗК, постановено по преписка №КЗК-730/731/2025г. и вместо него е постановил: Отменя решения №D46942369 от 01.08.2025г. на представляващите членове на управителен съвет „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на финансов инструмент Фонд градско развитие“, финансиран със средства от Програма „Развитие на региони“ (ПРР) 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027 (ПКИП), разделена на 3 обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222,37 лв.; Обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 827 732,90лв.; Обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331,61 лв., открита с решение №F569978/09.10.2025г. на възложителя и е върнал процедурата на етап преценка на съответствието на участниците с изискванията на възложителя към първоначалните технически предложения при съобразяване на предварително обявените условия и дадените в мотивите на решението указания. С решение №3258 от 23.03.2026г., постановено по адм. дело №10906/2025г. на ВАС, постановено по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 176, ал.1 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК е оставено без уважение молбата на „Банка ДСК“ АД за тълкуване, евентуално – допълване на решение №1175/30.02.2026г., постановено по адм. дело №10906/2025г. по описа на ВАС и с втори диспозитив Оставя без уважение исканията на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД и от ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ за изменение на решение №1175 от 03.02.2026г., постановено по адм. дело №10906/2025г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. Видно в мотивите на това решение, в относимата за случая част изрично е посочено, че след връщане на преписката, възложителят следва да се съобрази с мотивите на съда, в които ВАС категорично е приел, че „Банка ДСК“ АД законосъобразно е била отстранена поради непосочване на крайна цена на офертата в абсолютна стойност. Според съда „липсата на посочване на предлаганата от „Банка ДСК“ АД обща цена за изпълнение на поръчката, се явява основание дружеството да бъде отстранено от процедурата“. При тези мотиви, е прието, че не е налице неяснота във волята на съда, поради което не са налице предпоставки за тълкуване на съдебното решение. Последвало е издаване на нов акт - решение № D54267933/08.04.2026г. за определяне на изпълнител на обществената поръчка, с което в т.1 е обявено класирането на участниците, с т. 2 са определени изпълнителите по обществената поръчка,а с т. 3 от акта са посочени отстранените от участие кандидати, с оглед изпълнение на решение №1175 на ВАС от 03.02.2026г., по адм. дело №10906/2025г. КЗК е сезирана с жалба от „Банка ДСК“ АД срещу решение №D54267933/08.04.2026г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка в частта срещу нейното отстраняване. В новото производства КЗК е приела жалбата за допустима, а по същество за неоснователна и е оставил без уважение жалба с вх. №ВХР – 1250/20.04.2026г. от страна на „Банка ДСК“АД срещу решение № D54267933/08.04.2026г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд градско развитие“, финансиран със средства от Програма „Развитие на региони“ (ПРР) 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027 (ПКИП), разделена на 3 обособени позиции, както следва: Обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222,37 лв.; Обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 827 732,90лв.; Обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331,61 лв.. Процедурата е била открита с решение №F569978/09.10.2025г. на възложителя и е с Уникален №05297-2024-0004 в ЦАИС ЕОП. За да постанови решението Комисията за защита на конкуренцията е приела, че е налице влязъл в сила съдебен акт с дадени задължителни указания, възложителят и неговият помощен орган не разполагат с оперативна самостоятелност относно тяхното изпълнение, а са длъжни да ги приложат точно и в пълен обем, което е сторено с обжалвания акт. Комисията за провеждане на процедурата, респ. възложителя при постановяване на оспорения акт са се съобразили изцяло с дадените задължителни указания от съда съгласно решение № 1175/03.02.2026г., като законосъобразно не са извършили повторна преценка на съответствието на представената първоначална оферта на „Банка ДСК“ АД с изискванията по документацията, а са възприели изцяло мотивите на съда, тъй като възложителят действа в условията на обвързана компетентност, т.е. ограничена е свободата на преценка от съдебния акт и той е длъжен да изпълни дадените указания, без да ги преразглежда или подлага на нова преценка. КЗК, сочи, че съдът е извършил фактическата и правна преценка, като задължението на възложителя е да я изпълни, като отрази в акта вече установеното, а именно: отстраняването на „Банка ДСК“ АД от участие в процедурата по трите обособени позиции е на основание чл. 107, т. 1 и т. 2, б. „а“ от ЗОП, поради непосочване на крайната цена в офертата в абсолютна стойност. На последно място КЗК е посочила, че останалата част от възраженията в жалбата са по същество и касаят въпроси разгледани от ВАС, поради което същите не могат да бъдат пререшавани, както от възложителя, така и от КЗК. Решението на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимата нормативна уредба, след обсъждане на аргументите на страните, правнорелевантните факти и задължителните указания дадени от ВАС с решение № 1175/03.02.2026 г. по адм. дело № 10906/2025 г. на ВАС и решение № 3258/23.03.2026 г. по адм. д. № 10906/25 г. ВАС, четвърто отделение, органът по преразглеждането е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател по отношение на неправилното тълкуване и прилагане на чл. 173, ал. 2 от АПК от страна на КЗК. В разпоредбата на чл. 173 АПК са регламентирани правомощията на съда при отмяна на оспорения пред него административен акт. Съгласно ал. 1, когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като отмени акта, съдът решава делото по същество, а според ал. 2, извън горните случаи или когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В конкретния случай е налице хипотезата на ал. 2, тъй като съдът е отменил акта, но естеството не позволява да се произнесе вместо административния орган и това е така, защото в изключителните правомощия на възложителя, респ. оценителната комисия е да се извърши преценка на съответствието на участниците с изискванията на възложителя към първоначалните технически предложения при съобразяване на предварително обявените условия. Следва да се посочи, че ВАС в съответствие със закона, е върнал преписката със задължителни указания изложени в мотивите на решението именно по тълкуването и прилагането на закона, като указанието му не противоречи на правомощията му по чл. 173, ал. 2 АПК. Освен силата на присъдено нещо, правна последица на съдебното решение, с което оспореният акт е отменен или изменен, е неговото конститутивно действие. Именно конститутивното действие е това, което поражда промяната. Съдебно решение отменя с обратна сила - от датата на издаване /ех tunc/, административния акт. Именно затова ал. 2 на чл. 177 установява най - строгата санкция за административния орган при неспазване на съдебното решение - актовете и действията на органа, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, законодателят обявява за нищожни. Спазването на съдебните решения е проява на същността на държавата като правова и законодателят не може да позволи частноправен субект или неин орган, да не се съобрази с влязло в сила съдебно решение. В настоящия случай хронологията на спорните отношения е свързана с предходно производство, развило се пред КЗК и ВАС, подробно посочено по-горе. С обжалваното в настоящото производство решение № 414 от 14.05.2026 г. на КЗК по преписка № КЗК- 352/2026 г., Комисията е оставила без уважение жалбата на „Банка ДСК“АД срещу решение № D54267933/08.04.2026г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“. В мотивите на обжалвания акт КЗК, е анализира извършените действия на помощния орган на възложителя с оглед дадените задължителни указания в решение № 1175/03.02.2026 г. по адм. дело № 10906/2025 г. на ВАС и е достигнала до обосновани изводи, приемайки жалбата на дружеството за неоснователно. Съответен на данните по делото е изводът, че оценителната комисия се е съобразила с указанията дадени с решение № 1175/03.02.2026 г. по адм. дело № 10906/2025 г. на ВАС, като правилно не е извършена повторна преценка на първоначално подадената от дружеството оферта, а е възприел изводите на съда. Още веднъж следва да бъде споменато, че Върховният административен съд в мотивите на решение № 1175/03.02.2026 г. по адм. дело № 10906/2025 г. на ВАС изрично е приел, че липсата на посочване на предлагана от „Банка ДСК“АД обща цена за изпълнение на поръчката се явява основание дружеството да бъде отстранено от процедурата. С решение №3258 от 23.03.2026г., постановено по адм. дело №10906/2025г. на ВАС е оставено без уважение молбата на „Банка ДСК“АД за тълкуване, евентуално допълване на решението, тъй като е приел, че са налице недвусмислени мотиви в съдебния акт по отношение на извода, че поради липсата на посочване на предлаганата от „Банка ДСК“АД обща цена за изпълнение на поръчката, се явява основание дружеството да бъде отстранено от процедурата. Следователно за помощният орган на възложителя, респ. за възложителя е било налице задължение при връщането на преписката да изпълни указанията на ВАС, като същата е следвало да съобрази изводите изложени в съдебните решения, без да преразглежда обсъденият въпрос, до който извод правилно е достигнал КЗК. Настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗК, че при влязло в сила съдебно решение е ограничена преценката на възложителя от съдебния акт и той е длъжен да се съобрази със заключенията и указанията. Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на касатора, че административния орган действа при обвързана компетентност тогава, когато съдът е извършил преценка по същество, разгледал е и анализирал конкретно основание за отстраняване като в диспозитива е разпоредил конкретно административно действие. Съдебното решение следва да съдържа две взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите представляват писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. В настоящия случай в решение № 1175/03.02.2026 г. по адм. дело № 10906/2025 г. на ВАС, се съдържат подробно изложени мотивите, от които може да се обоснове извода, че е прието наличието на несъответствие на подадената от касатора в настоящото производство оферта, което представлява самостоятелно основание за отстраняване му от участието. От изложените в решението мотиви е изведен ясен диспозитив на съдебното решение, с което е отменен акта на КЗК и е върната процедурата в съответния етап. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, за липса на произнасяне от страна на КЗК по оплаквания в жалбата му. КЗК е очертала обхвата на дължимия контрол по законосъобразност и правилно е приела, че изложените в жалбата доводи не подлежат на повторно обсъждане, с оглед факта, че се отнасят до въпроси, които вече са били предмет на разглеждане в предходното съдебно производство. Неоснователен е довода на касатора за допуснато процесуално нарушение, поради отказа на КЗК да назначи икономическа експертиза. Настоящият съдебен състав приема, че направеното доказателствено искане за назначаване на експертиза е лишено от предмет от една страна, а от друга отговорите на поставените въпроси нямат значение за преценка за законосъобразността на обжалваното решение на възложителя. Поради това, Върховният административен съд приема, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение на КЗК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски се дължат на ответните страни. От ответната страна Представляващите членове на Управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД са поискани разноски съгласно представен списък, а именно: 230.08 евро юрисконсултско възнаграждение, изчислено в минимален размер и разноски в размер на 153.39 евро юрисконсултско възнаграждение за производството пред КЗК. По така направеното искане настоящият съдебен състав приема, че юрисконсултсконо възнаграждение в размер на 230.08 евро се явява дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и следва да бъде присъдено. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред КЗК не се следва. Направеното искане от страна на ответника ДЗЗД "Фонд за устойчиви градове" за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно, същото е своевременно направено и доказано, въз основа на което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство в претендирания и доказан размер от 3500 евро. На следващо място искането от страна на ответника Консорциум "Фонд за зелено и умно градско развитие" за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно, същото е своевременно направено и доказано, въз основа на което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство в претендирания и доказан размер от 5000 евро Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение