Решение № 5300 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11266/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ДДА-М" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. Найденов, против решение 506/03.08.2023 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. д. 39/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г., поправен с РАПРА П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 147/22.12.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-,осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът не е обсъдил конкретно доказателствата по делото, а е изложил общи мотиви, които не дават възможност да се установи по коя от фактурите са налице твърдените пропуски. Твърди, че от заключението по ССЕ се установява наличието на приемо-предавателни протоколи, с които се индивидуализират процесните стоки - резервните части, стари и нови, и минерална вода, както и че фактурите за авансово плащане са осчетоводени в съответствие със закона. Подчертава, че оспорването на приемо-предавателните протоколи от ответника е проведено в противоречие с чл. 193, ал. 1 ГПК. Искането е за отмяна на съдебния акт и по същество за отмяна на РА в обжалваната част, с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" Велико Търново в писмен отговор оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Лазаров и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е бил РА Р-04001221001397-091-001/30.08.2021 г., поправен с РАПРА П-04001221194511-003-001/15.11.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 147/22 12 2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-,осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта с която на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от дружествата Ата 84 ЕООД и Катони груп ЕООД по ЗДДС общо в размер на 63 608,91 лв. за данъчни периоди м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г., м.11.2020 г., м.12.2020 г., м.01.2021 г. и м.03.2021 г. В решението си, първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено следното от фактическа страна: През ревизираните периоди основната дейност на ДДА-М ЕООД е свързана с ремонт на автомобили и продажба на резервни части, за което има нает имот по договор за наем, сключен с ЕТ Велани - В. Асенов от 04.07.2019 г. на автосервиз 52 кв.м., находящ се в гр. Монтана, ул. Княз Батенберг 52. Освен това през ревизирания период дружеството е отдавало под наем недвижим имот, находящ се в гр. Монтана, Нова промишлена зона, землище с. Николово, целият с площ 6830 кв.м., заедно с построените в него автосервиз с площ 1180 кв.м., автомивка с площ 449 кв.м., кантар масивен с площ 10,50 кв.м. и навес с площ 56,50 кв.м. В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки и са представени документи от ДДА -М" ЕООД и от Ата 84" ЕООД. Установено е, че от Ата 84 ЕООД са издадени 19 бр. фактури с предмет на доставките авточасти, зимни спални комплекти, гуми втора употреба и минерална вода, на обща стойност 123 203,70 лв. и ДДС в размер на 24 640,74 лв. От дружеството са представени копия на изисканите фактури, с изключение на фактура 0000000372/29.09.2020 г. Представени са и писмени обяснения от представляващия дружеството А. Атанасов относно естеството на работа на Ата 84" ЕООД и за допусната техническа грешка - състояща се в разменени вид и количества на доставената вода в издадените фактури с 251 и 262, като е посочено, че вярното количество е в издадените протоколи към фактурите. Относно произхода на стоките са представени три броя фактури (с дати 01.06; 05.08 и 06.08.2020 г.) от предходен доставчик Смарт 18" ЕООД, като към нито една от тези фактури няма представени доказателства за извършено разплащане. Установено е, че разплащането е посочено в брой, което е в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой, поради надвишаване стойностите по фактурите от 10000 лв. Не са приложени копия на фискални бонове. Констатирано е, че сключеният между продавача Ата 84" ЕООД и купувача ДДА-М" ЕООД договор за покупко-продажба и доставка на стоки от 01.07.2020 г. е рамков и в него няма посочени стоки с конкретни параметри - количество, стойност, единична цена и др. Посочен е само срок на доставка до 15 дни след направената поръчка за вид и количество стока, като от представените документи няма данни за направени такива поръчки. В писмените си обяснения, управителят на Ата 84" ЕООД е посочил, че разплащанията са извършени в брой в момента на доставката, като всички договорени стоки са доставени в срок и разплатени от доставчика. Относно транспортирането на стоките е представен Договор за наем на товарен автомобил от 01.06.2020 г. с наемодател Атмарк" ЕООД и наемател Ата - 84 ЕООД, за наем на т.а. Пежо Боксер , с рег. [рег. номер], за срок от една година и 1040 лв. месечен наем. Представен е и граждански договор 01/01.06.2020 г. с възложител Ата - 84" ЕООД и изпълнител - М. Методиев, за извършване на Транспорт - доставка на стоки, товаро - разтоварни дейности и хамалски услуги" за срок до 30.09.2020 г., като за извършената работа следва да се изплати на лицето сума в размер на 1600,00 лв. Поради това, че представляващ Атмарк" ЕООД и Ата - 84" ЕООД е едно и също лице - А. Атанасов, а в договора за наем са положени видимо различни подписи, тези доказателства не са приети за безспорно установяващи реалното транспортиране на стоките. Не е представен разходен касов ордер или друг документ, от който да се установи изплатеното възнаграждение, както и отчет за извършените дейности, с оглед установяване дали същото лице е осъществило превоза на стоки от гр. София до гр. Монтана. От извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че от Ата 84" ЕООД не е подадена Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2020 г. за изплатени доходи; различни доходи от трудови правоотношения, както и физическото лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. От доставчика Катони груп ЕООД са издадени 29 бр. фактури с предмет на доставките авточасти по опис, минерална вода, ремонт и авансови плащания за доставка, на обща стойност 194 840,98 лв. и ДДС в размер на 38 968,17 лв. Ревизиращите са установили, че към жалбата срещу РА са приложени документи от името на Катони Груп" ЕООД, като в описа на документите се посочва, че се прилагат фактури за продажби и приемо-предавателни протоколи, но такива липсват. Относно произхода на стоките са представени фактури от предходен доставчик Перпето 08" ЕООД и К И М Бау 2020" ЕООД. Съгласно представените писмени обяснения от управителя на Катони Груп " ЕООД, разплащанията с ДДА-М ЕООД са извършени в брой в момента на доставката, както и че всички договорени стоки са доставени в срок и разплатени от доставчика. Посочено е, че между страните има сключен договор за продажба, какъвто не е представен, нито към жалбата, нито при ревизията от страните. Относно транспортирането на стоките е представен Договор за наем на товарен автомобил Мерцедес, модел 1838 с per. [рег. номер] от 27.11.2020 г. с наемодател Емиди Транс" ЕООД и наемател Катони Груп " ЕООД, за срок от една година и наемна цена от 1840,00 лв. месечно, както и четири граждански договора с възложител Катони Груп " ЕООД. Според ревизиращия екип от дружеството-жалбоподател са изискани, но не са представени доказателства за транспортиране и предаване на стоките предмет на процесиите фактури, издадени от Ата 84" ЕООД и Катони Груп" ЕООД, в това число фактури за транспорт, пътни листи, товарителници, от които да е видно как е транспортирана стоката от гр. София до гр. Монтана, къде е натоварена стоката и къде е разтоварена, кой е шофьор на автомобила, както и всички други съпътстващи доставките документи, от които да е видно кои лица са участвали в извършването на доставката. В хода по обжалване на РА са представени приемо-предавателни протоколи, от съдържанието на които е формирано заключение, че същите не съдържат необходимите данни, за да удостоверят предаване на стоките. Във всеки един от тях е посочено място на предаване в гр. София, без да бъде конкретизиран обект. Върху касовите бонове, приложени към фактурите като адрес на обекта е отбелязано без стационарен обект". Ревизиращите са констатирали също, че съгласно данните в протоколите би следвало представител на дружеството жалбоподател да пътува до гр. София да приеме стоките. Това обаче противоречи на дадените от доставчиците еднотипни писмени обяснения, че стоката е доставена на ревизирания субект от наето от тях по граждански договор лице. Установено е, че в голяма част от приемо-предавателните протоколи към фактурите също не са конкретизирани стоките по количество и единична цена. Органите по приходите не са приели представените документи за безспорно доказателство за реално транспортиране на стоките предмет на фактурите, издадени от Ата 84" ЕООД, тъй като договора за наем на товарния автомобил е сключен с дружество Атмарк" ЕООД, като едноличен собственик на капитала на двете дружества е едно и също лице. В тази връзка от Ата 84" ЕООД не са представени фактури за наем, документи доказващи плащане на наемната цена, доказателства за извършения транспорт, лице осъществило превоза, както и от Атмарк" ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. Същите изводи са направени и по отношение на документите, представени от жалбоподателя от името на Катони Груп" ЕООД ЕООД по представения Договор за наем на товарен автомобил от 27.11.2020 г. с наемодател Емиди Транс " ЕООД и наемател Катони Груп" ЕООД ЕООД. Дружеството наемодател не е притежавало никога посочения товарен автомобил, няма получени фактури от това дружество, нито са представени платежни документи, удостоверяващи плащането на наем на товарен автомобил. При тази фактическа установеност приходните органи са приели, че по отношение на процесните доставчици не се доказва реално извършване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като не са представени документи, които са от съществено значение за установяване на реално извършени доставки по процесните фактури, например: документи за извършени разходи във връзка с процесните доставки, в т.ч. доказателства за материално-техническа и ресурсна обезпеченост за извършване на фактурираните доставки; документи за заприходяване, съхранение, изписване, товарене, транспортиране и предаване на стоките/услугите и др. Решаващият орган е приел, че приемо-предавателните протоколи, като единствени документи, представени за доказване на процесните доставки, не представляват доказателство за предаване и получаване на стоките в обект на жалбоподателя, тъй като не съдържат имена на лицата, подписали протоколите, а е вписано името на дружеството като приело и предало. Приел е също, че се касае за родово определени вещи, които не са достатъчно индивидуализирани, като същите са посочени само с най-общо наименование, в много от случаите без количество и единична цена. По отношение на фактурите, по които е извършено авансово плащане, е установено, че към същите са приложени касови бонове от м. 04.2021 г., датата на които се разминава с датата на издаване на фактурите за авансово плащане. Органите по приходите са приели, че дата на изискуемост на данъка е датата на извършеното плащане /на издаване на фискалния бон/, а не датата на издаване на фактурата, поради което са приели, че са нарушени разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС - получателят по фактура, издадена преди настъпването на данъчното събитие, съответно авансовото плащане, е включил същата в справката-декларация и дневника за покупки, отнасящи се за данъчния период на издаване на фактурата, а не в този, през който е настъпило данъчното събитие, съответно авансовото плащане, то правото на данъчен кредит е ползвано преди периода на възникването му. Решаващият орган приема, че данните в представените от жалбоподателя частни свидетелстващи документи (фактури и приемо-предавателни протоколи) са противоречиви помежду си, което значително дискредитира тяхната доказателствена стойност. Въпреки че предмет на процесните фактури е авансово плащане към три от тях се представят приемо-предавателни протоколи от същата дата за предаване на стока - Мерцедес хладилен. От приложените документи не става ясно дали се касае само за едно МПС или за четири превозни средства, колкото са фактурираните авансови плащания. Липсват представени фактури с предмет стока, от които да е приспаднат първоначално фактурирания аванс и които да удостоверяват настьпило данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, а именно прехвърляне на собствеността или разпореждането върху стоката. Липсват и представени доказателства, които да удостоверят последващото предаване на стока от вида на процесната чрез нейното индивидуализиране, в т.ч. за транспорт, складови документи за въвеждането й в патримониума на предприятието и прочие. Ревизиращият екип се е позовал на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, според който когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Заключението на ревизиращите е, че във всички случаи, за да се ползва едно лице от правото си на приспадане на данъчен кредит е необходимо на първо място да е налице реално осъществена доставка, което в случая не е доказано. В хода на съдебното производство е прието без оспорване от страните заключение по назначена ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, безпристрастно и съответстващо на събраните доказателствата по делото. За да отхвърли жалбата на ДДА-М ЕООД, АС-Монтана е обосновал изводи за материална законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Първостепенният съд е приел, че по отношение на процесните доставки, нито от ревизираното лице - ДДА-М" ЕООД, нито от доставчиците - Ата 84" ЕООД и Катони Груп" ЕООД, са представени безспорни доказателства за мястото, на което стоките, предмет на процесните фактури, са фактически предадени, като липсват доказателства и за извършен транспорт, за място на разтоварване и съхранение. Съдът е посочил, че видно от самите фактури място на сделката не е посочено, а приемо-предавателните протоколи са с място на предаване на стоките гр. София. Съдът е съобразил, че обратно на вписаните във фактурите данни, че стоката е предадена в гр. София, в писмените си обяснения, доставчиците заявяват, че стоката е доставена на ревизирания субект от наето от тях по граждански договор лице. Посочено е, че представеният от Ата 84" ЕООД договор за наем на товарен автомобил е сключен с дружество Атмарк" ЕООД, като едноличен собственик на капитала и на двете дружества е едно и също лице, а другият доставчик Катони Груп " ЕООД също представя договор за наем на товарен автомобил Мерцедес 1838" с per. [рег. номер] 27.11.2020 г. и наемодател Емиди Транс" ЕООД, за който автомобил не се установява да е бил в собственост на това дружество наемодател, като видно от Справка по история за ПС, изготвена от сектор ПП към ОД на МВР Монтана, това ПС не е товарен, а лек автомобил и е собственост на Киа Моторс България, гр. София. На следващо място според съда в счетоводството на ДДА-М" ЕООД процесните стоки не са надлежно и съответно заприходени, липсва аналитичност на счетоводните сметки, от която да може да се проследи движението на тези стоково-мателиални ценности. Такава аналитичност липсва и в счетоводството на дружествата-доставчици, което като нарушение на правилата на ЗС и НСС, конкретно НСС 2, води до невъзможност да се установи, че тези стоки действительно са били собственост на дружествата Ата 84" ЕООД и Катони Груп" ЕООД, които дружества да са имали обективната възможност да прехвърлят собствеността на ДДА-М" ЕООД. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, че нито едно от дружествата доставчици няма надлежно водено счетоводство, от което да може да се проследи движението на стоковия поток. Като допълнителен аргумент, водещ до съмнение в реалното извършване на доставките съдът е ценил дадените обяснения на доставчиците, които са с една и съща форма и съдържание, а текстът е абсолютно еднакъв като откопиран, въпреки че правните субекти са отделни и самостоятелни, с различни представляващи ги лица. Изложил е мотиви, че самите фактури не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, а именно в тях липсва количество и естество на доставените стоки. В тази връзка е посочил, че информацията в приемо-предавателните протоколи към същите фактури също е непълна, обобщена и недостатъчна да доведе до необходимото и надлежно индивидуализиране на стоките, а от там и до извод, че със същите е извършено обективното им предаване. Тези протоколи са без нарочни описи за вид, количество и стойност на стоките, респ. без данни за лицата предали и приели същите. Поради установените липси на документи, респ. противоречия, решаващият състав е формирал и извод, че не се установява дружествата-доставчици да са придобили и притежавали фактурираните количества стоки, за да имат възможността да прехвърлят правото на разпореждане върху същите на жалбоподателя. Т.е. липсват доказателства за материално-техническа и ресурсна обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, в т.ч. документи за надлежното им заприходяване, съхранение, изписване, товарене, транспортиране и предаване на стоките. За съществено съдът е приел обстоятелството, че дружество Ата 84 ЕООД е представило три броя фактури от предходен негов доставчик за процесните стоки, който е Смарт 18" ЕООД, по които не се установява да е извършено разплащане, а от там и да е обективно реализирана самата сделка. Към тези фактури няма издадени фискални бонове, въпреки, че в тях е посочено като вид плащане в брой . Като е посочил, че самите фактури са издадени в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой, тъй като стойностите по тях надвишават 10000 лв., а дружество Смарт 18" ЕООД е декларирало в Търговският регистър, че през 2020 г. не е осъществявало дейност и в НАП е подавало нулеви СД по ЗДДС, съдът е приел, че въпросните стоки не са продадени от това дружество на Ата 84 ЕООД, което в последствие да може да ги продаде на жалбоподателя. По отношение извършеното от процесуалния представител на ответната страна оспорване на приемо-предавателни протоколи, изброени от т. 1 до т. 68 на становище вх. 1170/25 05 2022 г. на АС - Монтана, съдът е счел същото за своевременно направено и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, вр. с пар. 2 от ДОПК, е приел, че оспорените приемо-предавателни протоколи са неистински. Предвид факта, че от страна на ревизираното дружество не са ангажирани доказателства, които да удостоверят истинността на тези документи, съдът не ги е кредитирал като доказателства с годна доказателствена сила. С оглед на установените фактически данни, съдът е счел за обосновано заключението на органите по приходите за нереалност на фактурираните доставки и по тези съображения е приел, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен в обжалваната част. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обсъдени са събраните в хода на ревизията доказателства и тези събрани в хода на съдебното обжалване и правилно е установен приложимия материален закон. Предвид на събраните доказателства от страните точно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по фактурите издадени от Ата 84" ЕООД и Катони Груп" ЕООД към ревизираното лице, с предмет на доставките съответно: авточасти, зимни спални комплекти, гуми втора употреба и минерална вода; и авточасти по опис, минерална вода, ремонт и авансови плащания за доставка. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. В случая правилно е прието, че спорна е една от предпоставките за възникване на правото, а именно наличието на данъчно събитие - реалността на доставките на стоки и услуги. Спазвайки служебното начало съдът е допуснал изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, заключението по която обосновано е прието от административния съд, че не опровергава твърденията в РА. В тази връзка, неоснователен е доводът на касатора, че предвид представената по делото ССЕ се установява реалността на доставките. Действително заключението по ССЕ установява наличието на приемо-предавателни протоколи /ППП/, но от една страна - видно от тяхното съдържание, същите не индивидуализират в достатъчна степен процесните стоки, а от друга страна - ППП законосъобразно не са кредитирани от съда поради успешно проведено оспорване по чл. 193 ГПК. В случая административният орган като ответник в процеса се е възползвал от процесуалния способ да оспори ППП по реда на чл. 193 и сл. ГПК. В открито съдебно заседание на 14.07.2022 г. съдът е открил производство по оспорване на всички изброени от ответника ППП, както по отношение на тяхното съдържание, така и по отношение на подписите. Противно на тезата на касатора, съдът законосъобразно е открил производството в първото заседание, в което спорът е разгледан по същество, след уточняване предмета на делото. Смисълът на производството по чл. 193-194 ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда материална доказателствена сила. Противно на възприетото от съда, при оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК. Въпреки изложеното, при липсата на ангажирани доказателства от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ във връзка с оспорването на автентичността на ППП се налага извода, че в съответствие с чл. 193 и чл. 194 от ГПК, АС-Монтана правилно не е кредитирал като доказателства по делото оспорените от ответника частни писмени доказателства, чиято истинност не е доказана. Представянето от ДДА-М ЕООД на неистински документи и заявеният отказ да представи или инициира събиране на доказателства, за да докаже истинността им, свидетелстват за знанието му относно тяхната неистинност. Въпреки наличието на двустранно съставени документи, същите не доказват реално предаване на стоки и услуги поради липса на реквизити в тях и поради доказаното оспорване по чл. 193 ГПК. Относно фактурите, издадени от двата доставчика, в касационната жалба липсват конкретни доводи, които да обосновават тезата, че доставките по тях са реално извършени. От друга страна, представените по делото доказателства са непълни по съдържание и не кореспондират ясно помежду си. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. В този смисъл, основна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е осъществяването на доставката - в случая според вписаното в процесните фактури и предмет на съдебен контрол - доставка на стоки и услуги. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една стока е реално получена и услугата е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, са частни документи, чието съдържание следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази корелацията или противоречията в тях. Когато те са оспорени по надлежен процесуален ред, не следва да бъдат кредитирани, при липса на допълнителни доказателства ангажирани от ползващото се от тях ДЗЛ. По процесните фактури, издадени от Ата 84 ЕООД и Катони груп ЕООД, на първо място, правилно съдът е съобразил, че не се установява надлежно осчетоводяване на посочените стоки и услуги, както в счетоводството на ревизираното лице, така и в счетоводствата на неговите доставчици. Според ССЕ, в счетоводството на ревизираното лице сметка 304-стоки не е водена аналитично по видове стоки, количество и единична цена, а стоките са заведени само стойностно по една единствена партида 304/1, като видно от фактурите за доставка са закупени много повече на брой стоки. По отношение на доставчика Ата 84 ЕООД е установено, че поради липса на представена информация не може да се направи категоричен извод дали е водил аналитично сч. сметка 304, а за доставчика Катони груп ЕООД експертът е констатирал, че всички стоки се водят по една партида, а не аналитично. В тази връзка верен е изводът на съда, че липсата на аналитична счетоводна отчетност не дава възможност да се проследи движението на отделните видове стоки. По отношение на фактурите, издадени от Ата 84 ЕООД, с предмет на доставките авточасти, зимни спални комплекти, гуми втора употреба и минерална вода, правилен и обоснован е достигнатият от съда извод за законосъобразност на издадения РА в тази част. Представените по делото доказателства не установяват реалното предаване на фактурираните стоки от доставчика към ревизираното лице, тяхното заприходяване, изписване, товарене и транспорт, нито използването им впоследствие за дейността на дружеството. Посочените писмени обяснения от представляващия дружеството А. Атанасов са идентични по форма и съдържание с обяснението дадено от другият доставчик Катони Груп ЕООД. Към представените фактури от предходния доставчик Смарт 18" ЕООД няма доказателства за извършено разплащане, като макар стойностите на фактурите да надвишават 10 000 лв., разплащането е посочено в брой в нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на разплащанията в брой. Предметът на фактурите не може да бъде индивидуализиран и от сключеният между продавача Ата 84" ЕООД и купувача ДДА-М" ЕООД договор за покупко-продажба и доставка на стоки, тъй като същият е рамков и в него няма посочени стоки с конкретни параметри, като няма данни и за направени във връзка с договора поръчки. Транспортът на стоките не се доказва от приложените договор за наем на товарен автомобил от 01.06.2020 г. с наемодател Атмарк" ЕООД и наемател Ата - 84 ЕООД и граждански договор с възложител Ата 84" ЕООД и изпълнител - М. Методиев, за извършване на транспорт - доставка на стоки, товаро - разтоварни дейности и хамалски услуги", доколкото представляващ Атмарк" ЕООД и Ата - 84" ЕООД е едно и също лице - А. Атанасов и няма документи, от който да се установи изплатено възнаграждение и отчет за извършените дейности. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Катони груп ЕООД с предмет авточасти по опис, минерална вода, ремонт и авансови плащания за доставка, изводите на съда досежно липсата на реалност на доставките следва да бъдат споделени, по съображения, сходни с казаното по - горе. Между посоченото дружество и ревизираното лице не са представени сключени договори или някаква кореспонденция във връзка с доставките. Видно от съдържанието на процесните фактури, в описанието на стоките не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Представените договор за наем на товарен автомобил Мерцедес, с наемодател Емиди Транс" ЕООД и наемател Катони Груп " ЕООД, както и четири граждански договора с възложител Катони Груп " ЕООД, не доказват транспортиране и предаване на стоките предмет на процесиите фактури. Дружеството наемодател не е притежавало никога посочения товарен автомобил и не са представени платежни документи, удостоверяващи плащането на наем на товарен автомобил. Предвид липсата на фактури за транспорт, пътни листи и товарителници, не може да бъде изяснено как е транспортирана стоката от гр. София до гр. Монтана. Досежно издадените от Катони груп ЕООД фактури, по които е извършено авансово плащане, с оглед на представените доказателства, включително заключението на вещото лице по приетата ССЕ, правилно по делото е прието, че по част от тях плащането е извършено след издаване на фактурата, поради което обосновано е формирано заключение, че ревизираното лице е ползвало данъчния кредит, без да е възникнало правото за това. Разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС предвижда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Анализът на нормата сочи, че плащането не представлява данъчно събитие, но ЗДДС регламентира изискуемост на данъка, респ. възможност за приспадане на данъчен кредит, при наличие на плащане. Противно на възражението на касатора, този извод не се разколебава от факта, че фактурите за авансово плащане са осчетоводени в съответствие със закона. От друга страна, е необходимо да са налице и достатъчно доказателства, които да сочат, че след това плащане е налице и реална доставка. В този смисъл са и разясненията на СЕС, дадени с Решението по дело C-107/13 ("Фирин"), според което чл. 65, чл. 90, параграф 1, чл. 168, буква а), чл. 185, параграф 1 и чл. 193 от Директива 2006/1128 ЕО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват корекция на правото на данъчен кредит за авансово плащане, когато доставката не е извършена, въпреки, че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. В случая, по делото се установява, че индивидуализиращите параметри на бъдещите доставки не са конкретизирани към момента на плащанията, както и че последващи авансите доставки, във връзка с които е платено, не са извършени, поради което правилно с РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая при материален интерес по делото от 63 608,91 лв. се равнява на 5 738,71 лв., колкото се претендират от ответната страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,