Решение № 9027 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2013 г.

ВАСI отделение30.06.2014 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1803/05.07.2013г. по адм. д. № 3688/2012 г. на Варненския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ч. 9”E. против решение № 4444-186-7/04.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002002Н0082234/05102011 на началника МП - В. Запад, потвърдено с решение № Ч47-70-1/21.08.2012г. на началника на Митница В.. ОСЪЖДА „Ч. 9” E. да заплати на АМ-Митница В.-МП-В. запад 529,83лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9027 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11220/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл.208 и сл.АПК. Касаторът Началника на МП – В. Запад моли да бъде отменено като неправилно решение № 1803/05.07.2013г. по адм .д. № 3688/2012г. на Варненския административен съд, с което е отменено негово решение №4444-186-7/04.07.2012г. към ЕАД № 11BG002002Н0082234/05102011, потвърдено с решение № Ч47-70-1/21.08.2012г. на началника на Митница В.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на митническия пункт и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ч. 9" E., редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. Съдът е отменил решение № 4444-186-7/04.07.2012г. към ЕАД № 11BG002002Н0082234/05102011 на началника на МП-В. Запад, потвърдено с решение № Ч47-70-1/21.08.2012г. на началника на Митница В., с което на основание чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от МКО е определена нова митническа стойност на внесените стоки и е определен ДДС за довнасяне в размер 4283,27 лв. При обжалването по административен ред е преквалифицирано основание за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки от Република Турция като е определена правна квалификация по чл. 30 §2 б.”а” и чл. 201 §1 б.”а” МКО, тъй като износната фактура за внесените стоки, представена на турските митнически органи е на стойност 10950 евро, а вносната фактура, представена пред българските митнически органи е на стойност 3800 евро. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразно определяне на нова митническа стойност по вносната ЕАД за внос на стоки от Република Турция само въз основа на данните в износната ЕАД, подадени в Турция за по-висока митническа стойност на изнасяните/внасяни стоки. Съгласно чл.29, §1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". Съдът е приел, че износната фактура и износната декларация са издадени от физическо лице, различно от вносната фактура. Според съда представените доказателства не установяват митническата стойност на изнесените/внесени стоки. Приел е, че стоките по двете фактури и декларации са идентични, но не е съобразил новата правна квалификация, дадена в решението на началника на Митница В. по жалбата по административен ред. Съгласно чл. 30 §2 б.”а” МКО, когато митническата стойност не може да се определи по чл. 29 се прилагат последователно букви „а” до „г” от § 2. Според чл. 30 §2 б.”а” МКО митническата стойност по този член е договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ със местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. В случая е налице хипотезата на чл. 30 §2 б.”а” МКО за определяне на митническата стойност на внесените стоки по митническата стойност на идентични стоки, продадени за износ в Общността в същия момент по данните в износната декларация и фактура. Правилен е изводът на съда, че по чл.29 МКО не е установена договорната стойност на внесените стоки – платената или подлежащата на плащане цена на стоките, но следваше съдът да разгледа и приложимата хипотеза на чл. 30 §2 б.”а”МКО, по която е преквалифицирано определянето на митническата стойност при обжалването по административен ред на решението на началника на митническия пункт. За приложението чл. 30 §2 б.”а” МКО няма изискване за идентичност на търговците по износа/вноса, а само за идентичност на стоките, което в случая е налице, както правилно е приел съдът. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на [фирма] против решение №4444-186-7/04.07.2012г. към ЕАД № 11BG002002Н0082234/05102011 на началника МП-В. Запад, потвърдено с решение № Ч47-70-1/21.08.2012г. на началника на Митница В.. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 529,83лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, І отделение,