Решение № 5387 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1006/2016 г.

Решение № 5387 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1006/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - [населено място], при ЦУ на НАП, против решение № 2486/10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 3186/2014 г. по описа на Административен съд – П. /АС/. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – Г. К. Д., [населено място], с ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. С. Б. в писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161401105/04.08.2014 г., издаден от В. П. А., на длъжност – началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Е. Д. Г., на длъжност - главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1066/21.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П., в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения, както следва: - данък по чл. 48 от З. за 2009 г. в размер на 9 126.62 лева и лихва за забава 3 994. 71 лева; - за 2010 г. в размер на 29 981.62 лева и лихва за забава 10 028.40 лева; - за 2012 г. в размер на 5 264. 99 лева и лихва за забава 675. 63 лева; - вноски за ЗО за 2009 в размер на 66.25 лв. и лихви – 29.00 лв.; за 2010 г. – 1 174.49 лв. и лихви – 392. 84 лв. и за 2012 г. – 1 174. 49 лв. и лихви – 150. 72 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Спазена е процедурата по чл. 124 от ДОПК. Първоинстанционният съд е отменил процесния РА, в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 48 от З. за 2009 г. в размер на 9 126. 62 лева и лихва за забава 3 994. 71 лева и вноски за ЗО за 2009 в размер на 66. 25 лв. и лихви – 29. 00 лв. и за 2010 г. в размер на 1 174. 49 лв. и лихви – 392. 84 лв. и го е изменил в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл. 48 от З. за 2010 г. в размер на 29 981. 62 лева и лихва за забава 10 028. 40 лева като намалява на 6 220. 17 и лихви – на 2 215. 70 и за 2012 г. в размер на 5 264. 99 лева и лихва за забава 675. 63 като намалява на 4 271. 98 лв. и лихви – на 641. 49 лв. В останалата част жалбата на ревизираното лице е отхвърлена и като необжалвана пред настоящата инстанция е влезнала в сила. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по ССчЕ, като е приел за безспорно доказани доходите от чужбина – работа в И. и на реално предоставени като дарение парични средства от родителите на жалбоподателя от продажбата на недвижим имот. Приел е, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна, и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основания за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Само това е достатъчно оспореният РА да бъде отменен, в частта, относно установените ЗО за част от ревизирания период на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не е основателно оплакването в касационната жалба, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото на практика не е конкретизирано изрично, но може да се извлече от доводите, че неоснователно съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно е приел първоинстанционният съд че безспорно става ясно, от приложените писмени и гласни доказателства по делото, че Г. К. Д. е работил в И. за периода 2002 – 2007 г. вкл., като същевременно са събрани и безпротиворечиви доказателства за притежанието на парична сума в значителен размер. По делото са представени доказателства, че лицето Г. К. Д. към 31.12.2002 г. е живеел и работел в И., с работодател F. P. P., като същевременно е плащал всички свои данъчни задължения, както и обстоятелството, това е продължило до 2007 г. включително – документи в превод от английски език – удостоверения за служители – П60 за заплата, данък и социални осигуровки, свързани със заплата към 31.12.2002 г. на Г. К. Д.., издадени от работодателя F. P. P., рег. № 95915380044 Q] UC; към 31.12.2004 г., към 31.12.2005 г. и към 31.12.2006 г. за размера на получавания от него доход за съответната година; - уведомление за определяне на данъчния кредит и лимит според стандартната ставка към 12.02.2007 г. за платен подоходен данък при получаване на доход за 2007 и следващите години, за размера на дължимия и платен от лицето данък в И.; - 14 бр. съобщения – седмични ведомост за заплати за 2003 г. Наред с тези писмени доказателства, представени са и писмени обяснения от Д. за произхода на средствата. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че за периода 2005 г. – 2007 г. лицето многократно е влизало в Р Б. през ГКПП Аерогара С., както е описало в обясненията си, което обстоятелство е подкрепено и от приложеното по делото писмо У. № 328200-2173/11.02.2015 г. на ГД "Гранична полиция" при МВР, от което се установява броят на пътуванията му. Правилно е приел първоинстанционният съд, че е установена и реално дарената сума от родителите на жалбоподателя от продажбата на недвижими имоти – апартамент и кафе-бар. Събраните по делото писмени и гласни доказателства напълно кореспондират с твърденията на жалбоподателя. В този смисъл АС правилно е посочил, че незаконосъобразно приходната администрация не е включила в паричния поток на жалбоподателя за съответната година сумата от 72 000 евро, представляваща парични средства от продажба на недвижими имоти, поради което същите са включени. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за приемането на вариант № 2 от допълнителната ССчЕ, при която вещото лице е преразгледало паричните потоци на жалбоподателя, с оглед доказаните в съдебното производство обстоятелства, като към началното салдо на паричния поток на жалбоподателя е прибавена сумата от 184 984. 64 лв., представляващи работна заплата за 2003 г. на жалбоподателя, невключена в основното заключение в размер на 4 164. 88 лв. + 40 000 лв., внесени в страната към 31.12.2004 г.; + 140 819. 76 лв. – левовата равностойност на получената съгласно НА № 63/1995 и предварителен договор за покупко-продажба сума от 72 000 евро, при което са установени задължения за 2010 и 2012 г., съответно в размер на 6 220. 17 лв. и 4 271. 98 лв., и лихви, съответно 2 215. 70 лв. и 641. 49 лв. Правилно е приел първоинстанционният съд, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна, и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основания за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за тях, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение